понеделник, 13 декември 2010 г.

Лайф и Нюз

Трябваше да напиша своя бърз коментар по обширната тема за публицистичните медии, за един семинар в Софийски университет. Без да го мисля много, композирах следния текст:


За смешните медии

Има едни такива селяшки издания, колеги, които са широко популяризирани в интернет. Било на заглавната страница на някой силно посещаван сайт като “Zamunda.net” например или някъде другаде, чрез банери и всевъзможни кукички. Става дума за електронни български таблоиди, които чрез широката си разпространеност, с времето добиват статута на официални информационни източници. Просто защото, всяка друга възможност за информиране е заглушена за масовия читател на интересни заглавия, било от новинарско или друго естество. Става дума за простия читател, с извинение, които някъде там, из дебрите на родината, използва интернет за свой прозорец към света. Той не знае чужди езици, не е чувал за такива основни източници на новости, каквато е една информационна агенция, един пресцентър на дадена институция, едно популярно издание с традиции, стил и т.н.
Тези потребители са особени жертви на връхлитащата ги информация, особено днес, когато децата израстват с интернет. А този интернет, българо езичният, в своята широко достъпност, е заразен с кич, пошлост, симулации на култура; разчита на скандалното, на любопитството на своите потребители.

Тук съм избрал едно конкретно публицистично издание, една електронна МЕДИЯ, представете си!, която изглежда плаща заплати на цяла плеяда, ниско квалифицирани грамотни хора, за да съчиняват и разпространяват гламотории, с извинение. Такива гламотории, които с гръмките си заглавия, осигуряват стотици хиляди кликвания, които пък носят хиляди левове от реклама. Струва ми се, няма нужда да се пояснява, че този, който кликва на такива заглавия е именно типът потребител, който вече бе описан.
Медията, за която става дума вероятно се нарича “B” от Bulgaria. Тя има две основни подразделения “B Life” и “B News”. И това всъщност звучи доста резонно – един екип се занимава да улавя и разпространява лайфстайл пикантерии, а друг един екип се занимава да отразява новини, което спомага за изграждането на авторитетен образ на самата медия. Да, обаче, чуйте как звучат заглавията, съответно на единия и на другия отдел. Ето ги тези на “B Life” – жълтият отдел:

“Мъжете в слипове са идеалните съпрузи”;
“Мис Силикон: Излъгаха ме, че ще съм новата плеймейтка”;
“Най-богатите звезди на порното”;
“Лейди Би облизва наред “;
“Кристина Агилера гола и насинена”;
“Гонзовица заби Благо Георгиев”

Всичко това, естествено, е придружено с множество илюстративен материал, главно цици, когато става дума за жени, и коремни плочки, когато става дума за мъже. Ако новината не предполага присъствието на гола плът, такава е добавена допълнително за радост на окото. Един триумф на мускулатурата и женските овални форми.
Това всъщност е напълно окей, кой не обича да оплакне окото, кому не е приятно да научи по някоя история от света на известните, онези горе. По презумпция те са основно футболисти и фолкпевици, друг спорт няма, друга музика не се слуша, защото е тъпо и не модерно.

Тук идва функцията на другия отдел, новинарския. Там са сериозните заглавия, които биха информирали човек и биха го направили адекватен в действителността.
Ето ги и заглавията на “B News”:

“Златка и Иванина в гола фотосесия на село” – Появи се и първият български еротичен календар на аграрна тематика!”;
“Андреа с огнена визия “;
”Вегетарианци не щат секс с месоядни”;
”Путин кръсти БГ-кучето Бъфи и награди кръстника му” – за бога, та нали той го е кръстил, себе си ли е наградил?

Заглавията на “B News” продължават с:

“Най-горещите лесбийски сцени “;
”Ким Кардашиян скъса с бившия на Холи Бери”;
“Хотел за гейове откриха в Маями “;
“Куршум в главата на пенсионер”;
“Родители напиха децата си и убиха едното от тях”;

Разликата в темите на двата отдела е очевидна и не се нуждае от коментар. “Езиковата комбинаторика” (как иначе да нарека произволното комбиниране на думи и словосъчетания с цел постигането на смисъл) проявена на страниците на това издание също. Това получава читателят, когато се отегчи от жълти новинки и пожелае да прочете истински.

Тук някой ще каже, какво толкова, нали така правят медиите. Познават добре таргета си и му поднасят това, от което има нужда. Цитираната медия е просто още един пример за добър маркетинг и всяка нападка срещу нея е продиктувана от чиста завист.
Това обаче е мръсна долна манипулация и евтина реторика, защото тези медии задоволяват таргета си, но пак те са тези, които го създават и изграждат като културен тип.

Идеята ми не е този род публицистични медии да бъдат мразени и срещу тях да се води борба. Това би било глупаво и сектантско. Те са опасни също толкова, колкото и читателят е опасен, сам за себе си. Те са също така и смешни, смешни са и са наивни за тези, които разбират механизмите им. Когато човек схване как поразява този тип медийна зараза, вече е имунизиран срещу влиянието й, като антителата на вируса се изграждат главно от самоуважение. Последната алегория идва да покаже, че е нужно само достигането на едно средно културно ниво от страна на читателя, за да може той да гледа с ирония на тази резило-цицо-клюкарска публицистика. Погледната с подходяща нагласа, тя всъщност може да бъде доста забавна.




сряда, 27 октомври 2010 г.

+ Bunker Life



Настоящото видео, само по себе си не е цел на публикацията, но чрез него и най-вече след него, от линковете може да изслушате други парчета на същата банда или EYEHATEGOD, които да ви зарадват и обогатят, или пък да ви омерзят и развалят настроението ви за целия ден.

вторник, 26 октомври 2010 г.

орнаменти

Погледнати отдолу онези орнаменти изглеждат като малки колелца, някакви завъртулки се вият горе в ъгъла. Като се замисля, от земята до покрива на зданието има поне 20-30 метра. В действителност тази декорация се състои от мраморни парчета с размерите на воденични камъни, на коли, на хладилници, на перални и всякакви други предмети с крупни размери. Как са качени там тези орнаменти?
Със сигурност има елементарни начини, по които това може да бъде направено. Със скелета, полиспасти – стотици макари и въжета.
Лястовиците, правят гнезда по онези ъгли. Стрелват се нагоре и когато стигнат до края са вече просто точки. Леко замъглени от въздушната перспектива, точки. И самите орнаменти са замъглени...
Слушам групата „Sculptress” в слушалките си, албумът се казва „This Phrase Appeals To You”, намерих го напълно случайно в някакъв блог за ъндърграунд музика с доста интересна колекция. Всъщност не беше съвсем случайно – търсих нова музика. Всеки може да издърпа тази музика от интернет, безплатно и в компактно архивиран файл.
Като ги слушам си представям монитори, процесори, дисторжън, миксер, кабели...чувам кристален звук. Доволен съм от този кристален звук.
В града есента има главно сив цвят, заради смога и всички други причини, които карат въздуха да има сив цвят. Листата на дърветата още не са започнали да падат, просто е влажно и хладно, усещането е като за много лош летен ден. Но не е летен ден.

четвъртък, 26 август 2010 г.

+ Facebook

2:40pm Anna

v smisul - literatura, v koqto horata pishat kak sanali, obuli chorapite i izlqzli, hvanali reisa i t.n. li?

2:42pm Anna

a tva za mlqkoto e mnogo gotino
pozdrav

2:42pm Me

ne ne taq literatura e o.k.

poveche me drazni taq literatura v koiato osven tova sa mizerni, tujni, piqt razni bukluci na ex, i nai-smeshno e kogato hodiat pri prostitutka, na koiato ne pravqt nishto i si trugvat

:D:D

zvuchi stranno, no se sbluskah s nqkolko poredni takiva neshta naposledak

2:45pm Me

Bukovski pone ne proshtava na prostitutkite i vinagi e otvoren hahaha

2:52pm Anna

tova e post-post-post moderealizum

opisvash vsichko, koeto ti se sluchva

i polivash s alkohol

i vkarvash po edna izmislena prostitutka, zashtoto v deistvitelnost ti ne si govoril s takava nikoga prez jivota si

no za po-pikantno

2:54pm Me

imenno

mnogo e smeshno

2:55pm Anna

obache moje da stanesh pisatel na raionnoto

tam ima takiva istorii, leleee

a T. onq den v tramvaq go zaribqval vatman-gei i go pokanil na gosti v Nadejda

pikantno, a?

2:55pm Me

ooo tova e siujet za men

2:56pm Anna

da

Изключително банална градска история

Сложих тлъста точка накрая на писмото си. Излязох навън. Чудех се какво мога да правя в един толкова тъжен ден, в този толкова тъжен град. Спуснах се надолу по канала. Шляех се безцелно, беше тъмно. Около мен се стрелкаха най-различни автомобили, но предимно таксита. Сигурен съм, че в много от тях се гушеха уморени окъсняли чиновници по пътя към скапаните си панелни домове в Младост и другите подобни, долни свърталища. Спрях се на един тенекиен павильон, продавачът имаше подпухнали очи и решаваше кръстословица. Поисках му патронче водка и той ми я подаде. Платих с малкото пари, които ми бяха останали. Изпих я на няколко мощни глътки, едва не се задавих. Аз не можех да понасям водка, но жадувах автентични преживявания в този скучен град, където не понасят шляещи се хора като мен. Разполагах с още пет лева. Спуснах се по булеварда. Там вече се бяха наредили множество нощни труженички. Носеха се вяло по края на платната за движение и разпалваха дива, но мръсна и забранена страст в сърцата на чиновниците, сгушените в жълтите таксита. Спрях се при първата проститутка и със студено изражение я попитах дали си има местенце някъде наблизо, защото съм пеша. Тя от своя страна се поинтересува дали разполагам с тридесет лева, казах и че имам само пет, а тя ми пожела приятна вечер...беше любезна. Заговорих следващата, положението беше почти същото, но тя не бе така любезна. После третата и четвъртата и така нататък, докато не стигнах до една циганка, която се нави. Това бе достатъчно за мен, понеже водката вече отпускаше действието си.

Влязохме в един сутерен с жълти стени, жълто легло и пожълтяли от слънцето дограми на прозорците. Имаше много мъртви мухи между стъклата на дограмите и мивка в единия край на помещението, както подобава на един сутерен. Това всъщност не беше точно сутерен, а боксониера, но това няма никакво значение за разказа. Седнахме на леглото. Започнахме да разговаряме. Нощната труженичка, пустата, говореше развален български и и стана неудобно, че не разбира нещата за които и говорех. Аз продължавах да бълвам някакви отнесени неща за култура и литература. Тя ме хвана за пакета, аз отместих ръката й – така няколко пъти...По едно време тя каза, че времето е изтекло и трябва да и броя още пет лева. Аз, както споменах имах само една петарка и тя беше вече похарчена, макар и все още в джоба ми. Дадох и парите и я целунах по бузата, после излязох (е ако трябва да съм честен не я целунах никъде), тръгнах обратно към вкъщи. Беше достатъчно късно, а и фабулата е достатъчна, за да може този текст да бъде официално шорт стори. Трябва също така да внимавам с броя на думите ако искам все пак да бъда публикуван в списание някой ден...

Такива работи си мислех, докато се носих към моя тъжен апартамент, където щях да умра и тази вечер, за да се събудя отново утре в своята мизерия. Изведнъж нещо избуча до мен и почувствах странни гравитационни промени, сетне се намерих на земята. Усетих топла кръв да се спуска по врата ми. След малко бях мъртъв.

Аз съм адекватен човек и никога не посмях да мечтая за живота на големите поети и писатели, те все пак са избраници сред нас. Въпреки всичко се радвам, че поне смъртта ми беше характерна и драматична. Като на Ролан Барт и предполагам много други културно ангажирани люде. Както и да е, поне в кръвта ми утре ще намерят алкохол, което несъмено ще бъде плюс в биографията ми...не голям, но плюс...плюсче...Може би...някога, все пак

понеделник, 9 август 2010 г.

ТО!


В ранната неделна сутрин, когато навън беше топло, но някак влажно и заспало, Млякото вече стоеше на масата. Сгушено в своята слънце защитна кутия то се мръщеше и плискаше кисели пози. Аз – спокоен за него, продължавах да шетам около котлона, където се канеше да кипне черно кафе без захар. Млякото беше от типа UHT, здраво консервирано, то нямаше друг избор освен да чака, за да се слее с кафето по пътя към ненаситния ми стомах. Колкото и да се опитваше да покаже темперамент, да се утаи, пресече, да пожълтее или бог знае какво още да демонстрира, то все пак оставаше безпомощно. Хората вече бяха извършили с него онази хитроумна и величествена манипулация, която го превръщаше в UHT продукт. Независимо, че не желаеше да си го признае, Млякото знаеше – душата, до последната капка е изсмукана от него и то е изцяло подвластно на човека, този който ще се разпорежда с него както и когато пожелае.

Млякото по принцип е настроено бунтарски. Всякога то е готово да спука кутията и да изтече от дупките в найлоновата торбичка докато го носите по улицата. Да побегне накъдето му видят очите. Ако го занесете безпрепятствено до вкъщи то ще се опита да прескочи ръба на чашата и да се плисне на покривката. Млякото живее динамичен живот, подобно на живака, но с по малка плътност. То ще загуби баланса на повърхността си, ще се люшне първо на едната страна – после на другата и докато се усетите, хоп то вече е на плочките, безвъзвратно загубено - свободно. Да не говорим за каймаците, кипването загорелите кори по котлона.

Млякото е силно, способно и винаги готово да се бори за свободата си. И то го правеше, Господ му е свидетел, че го правеше, когато времената бяха други и съпротивата бе възможна.

Сега всичко е ново и различно.

Та Млякото започна да се примирява, че с него ще се случи нещо произволно, което то не е способно да предотврати по никакъв начин. По-лошо – то започна да се съмнява дали наистина е мляко. Така, както доматите се съмняват в своята самоличност, както ябълките стоят по месец в складовете, а след това са готови да отскочат от пода като топки за тенис. Млякото – то е, както вече споменахме UHT, а изброените плодове и зеленчуци са просто ГМО, затова е най-силно от всички хранителни продукти. Почти консерва и несъмнен киборг на органичните течности.

Всичко това обяснява напълно, защо на Млякото не му пука в тази ранна утрин и стои непоклатимо на масата, готово да се слее с каквото и да е. Когато го поднесох към врялото джезве, пълно с черна течност то запази спокойствие и се гмурна надолу, докато първите капки от бялата му струя докоснаха горещата повърхност. Тогава Млякото пищейки си спомни за кошмара на хипер пастьоризацията и дойде на мястото си тихо и покорно. Кафето изсветля от черно до меко кафяво, а то беше кафе без захар, та имаше нужда от своето мляко, за да бъде нежно и приятно.

Така UHT Млякото изпълни своята мисия и го направи добре, аз пих безпрепятствено и се чувствах господар на потреблението.

Само не разбирам, защо на слънце защитната кутията е обозначено съдържание за препоръчителна доза мляко от стотина милилитра, дали ако изпия повече това ще бъде злоупотреба. От кога със мляко може да се злоупотреби? А дали от ГМО доматите ще ми стане нещо?

Моля, ако някой има информация по въпроса да ми пише на горепосочения адрес. Благодаря предварително!


петък, 9 юли 2010 г.

Rock'n'roll-a ми Янко!

Снимка: В. Пеков


В последните години в България се организират повече и по-грандиозни музикални събития. Те протичат при сравнително добра организация, съпътствани от мощен PR. Цените на билетите се вдигат право пропорционално на качеството на шоуто, а има и промоционални облаги като два концерта на специална цена (Mayhem+Deicide) и безплатен вход за деца до 10 годишна възраст (AC/DC)...
От друга страна спонсорите на събитията са все по силни компании (Каменица, Савой...), които отделят баснословни суми за реклама, така че получават възможността да използват евентите за промотиране на своите продукти. Те разпъват шатри и билбордове с лога и слогани и заливат района на концерта с брандиран амбалаж. По такъв начин те хем продават, хем рекламират и създават един митичен ореол около своите имена. Каменица означава течен Rock'n'roll, М-тел милосърдие и благотворителност и т.н. В това разбира се няма нищо лошо, напротив, редно е и няма как да бъде друго яче.
Какви са обаче самите събития?
Как подхождат към тях артистите?
Кои са феновете и каква е тяхната култура?

В България адекватен музикален живот още няма, културата на феновете е в зародиш, а самата сцена - анемичен запъртък! Нещо повече, до сега истински големи музикални събития (да се разбира Rock и Метъл концерти) не е имало и в момента няма въпреки това, което виждаме на AC/DC и Sonisphere, доколкото това са циркови прояви. Например "ЗиЗи Топ" в България е цирк, Metallica на стадион "Васил Левски" е панаир с балони, свирки, захарен памук и слънчогледови семки. Коронясаните с митичен ореол явления на rock'n'roll-а се превръщат в триумф на кебапчето и стълкновение на огромни народни маси - жадни за пенлива бира гърла и почти нищо повече.
Преди, такива събития се случваха веднъж на няколко години, а сега вече по-често, но това изобщо не означава, че в България се е събудил концертен и фестивален живот. Феновете са малко в сравнение с това, на което са свикнали големите групи, организацията, макар и силна си остава балканска, а негласното мото на поредния стадион от страна на домакините гласи: "Ден година храни!"
Къде е мита за rock'n'roll-а, фен културата, самата музика на фона на организацията, рекламата и впечатляващата мащабност на събитието, която впрочем примамва повечето зрители? Няма ги! Те се губят някъде в грандоманията и провинциалната горделивост на разни "ентартейнери", които са доволни и опиянени от възможността да менажират нещо толкова мащабно, каквото е един концерт на AC/DC или голям германски Sonisphere в София.
За да има концертна култура в съвременния смисъл на думата е нужна голяма честота и достъпност на събитията и не в същото време, а преди всичко друго...клубна сцена. В противен случай Генчо и Пенчо отиват на стадиона, продухват ушите си на мощното озвучение, заслепяват се от професионалното осветление и след два часа подскачане си заминават, без да разберат какво им се е случило в действителност. А това, което се случва може да е много силно и истинско, а може да е и излъскано, надуто с излишен въздух и лишено от всякакъв заряд, въпреки високопарните определения.



Послепис:
Следващия път, когато умирам от скука и нямам нищо за правене може да публикувам и критическия си разбор по групи от "сонисфер". В него става дума за великата голяма четворка, за самите металика в частност, за цирковите артисти рамщайн и други неща...

вторник, 16 март 2010 г.

скандалът "Да те жадувам"



Музикалната формация "Сигнал" имали забрана да изпълняват баладата си "Да те жадувам" в Бургас, поради неуредени авторски права с композитора маестро Георги Костов*.
Песента е спряна за излъчване в някое си общинско радио по настояване на “Мюзик аутор” и както изглежда няма да се свири и по концерти.
Жалко! и На кой му пука!?...
Сигурно великият Г. Костов винаги се е надявал да печели страшни приходи от Данчо "Мъката" и компания и понеже това не му се е отдало, както и на който и да е друг претендент за авторство в БГ, е решил да даде важен урок на целия свят (радио "Незнам си кое си" и община Бургас)като наложи запор над своя шедьовър. За авторски права в България колят и бесят. Шлагерите струват много, от тях се издържат хора. Тези хора се обиждат, когато ги лишат от шлагерните им приходи и беснеят. Беснеят, "както и турчин не би беснял". Особено, когато въпросът опира до гигантския и вечен хит "Да те жадувам". Когато някой не е коректен към бизнеса страдат всички, когато бъдат накърнявани правата на великите композитори - страдат десетки бирфестове и немеят стотици площади. Ужасът този път ще изпита град Бургас. Там това лято ще е мъчно не само за чичо Данчо, а и за няколко поколения българи, обичащи да палят запалки и "да жадуват, а ти все повече да се отдалечаваш".
Поне докато не се плати на Г. Костов, евентуално.
За разлика от мастития композитор, поетът Любомир Левчев, автор на текста в "Да те жадувам" се проявил като истински идеалист (както приляга на един емблематичен певец на словото) и утешил Йордан Караджов с думите "Йордане, над думите не тегне забрана" и едва ли не "Халал да са ви, тоя Костов е луд".
Така че ако "Сигнал" са истински рокери, а Данчо "Мъката" истински мъж ще обявят моментално мега концерт в центъра на Бургас, където цяла вечер да свирят варианти на "Да те жадувам", показвайки среден пръст на Георги Костов Георгиев. Последният едва ли би могъл да повдигне каквито и да е било обвинения, защото до колкото ми е известно в България законите за авторските права не действат наистина.



*Георги Костов Георгиев е български композитор и агент на държавна сигурност. Завършва Българската държавна консерватория през 1966 година със специалност "Композиция" в класа на проф. Панчо Владигеров. В периода 1972 - 1973 година специализира в Москва Преподавателската си дейност в Българската държавна консерватория започва през 1966, през 1977 година става доцент, от 1985 година е професор по хармония и композиция, а от 09.11.1989 до 10.04.2008 е главен мениджър-ректор на висшето учебно заведение. Той е министър на културата в правителството на Жан Виденов (1995-1996).
Wikipedia

събота, 6 февруари 2010 г.

+ FUGAZI

Една от песните на Fugazi, която не спира да ми харесва, откакто я чух за пръв път. От тогава "Cashout" звучи все така силно, колкото и да я слушам и ...
Въпреки, че всъщност целият "The Argument" е такъв албуми, от тези...които не ми стигат.
Реално клип няма, но пък има готина снимка от един фотограф, за който вече е ставало дума.



И още една песен от "The Argument" със (струва ми се) фен видео -
не го бях гледал;
интересно е обаче,
харесва ми.
Life and Limb:

вторник, 2 февруари 2010 г.

+ BRUTAL TRUTH - "Sugar Daddy"

Удърното видео от новия албум ("Evolution Through Revolution") на добрите стари напушени метълисти BRUTAL TRUTH...
...LETS GRIND!

+ Here and Now



Последното видео на Hed PE - Here and Now, важна част от Oldschool team-а на SubNoiz Records, Hed PE представят The Truth Movement отново...

събота, 23 януари 2010 г.

Хейт хроника: "Поруганият читател 2"

В тази рубрика ще попадат разни такива текстове, които рядко се коментират, минават незабелязано и имат характера на своеобразен дневник-кошче за гадни вътрешни преживявания...

...така идва продължението на текста за "поругания читател", който дори да смени името си ще остане все една и съща тема с потенциал за най-разнообразни интерпретации...

До сега стана дума, че:

" брат, ти си един отчайващ скъсаняк, драскаш по улиците, слушаш настървено опадъчна музика, употребяваш наркотици - даже крадеш вафли от Била, а дрехите ти са секънд хенд и са скъсани. "
след това:


" Бруталните неща от недопустим екстремум се превърнаха в нещо съвсем нормално и... вече не си принуден да мислиш в някакви тесни морални граници. "

Да, линковете водят към едно и също място.



Историята продължава така:

Генчо, Пенчо, Мими, Пепи и така нататък, плюс техните приятели и приятелки са новите читатели. Т'ва са хора, които умират от скука, затова повечето време евентуално са супер high и гледат да се забъркат в каквото могат. Те имат нужда от такива неща, които да ги вадят от цикъла и са толкова печени, че трудно хващат вяра някому, особено пък на масовите медии,които и без това не следят, там плескат всякакви лайна, за да запълнят ефира. "Готините пичове и пички" обичат жълтото, обичат лесно смилаемото - кичът. Така възниква въпросът за лайната.

Ако до скоро стикери в духа на "И АЗ ТВОЙТА" на задницата на счупената ти кола минаваха за някаква страшна шега и едва ли не провокация, то с днешна дата те приличат повече на детска закачка. Сега на улицата можеш да спечелиш известно внимание по-скоро със слогани като "ЯЖ ЛАЙНА!". Формулировката "И АЗ ТВОЙТА" не съдържа достатъчно агресия; в нея няма нито майки, нито ебане, така че не става. Общо взето ако не пратиш някой да кльопа лайна, хич не си печен. А ти определено си скъсваш гъза да се докараш пич. Иначе нямаше да ги измисляш такива. Ти си младо българче, обичаш мазните всекидневни истории и затова имаш нужда да разхвърляш курове и шитове насам - натам, та да се чувстваш напред. Затова ако ти попадне някъде в света на развлекателния печат ревю на книга или някаква театрална глупост, ти не го четеш, но ако някоя псевдо елитна личност от света на поп-фолка или футбола се осере - това е история и се чете, и се помни, и се преразказва с усмивка. Нали е така бе, "фифти-фифти".

Оказва се, че веселко те лъжем и те бъзикаме на всякакви теми, драги читателю, а ти се радваш и вдигаш високо ръчички. Някъде са боговете на твоя малък информационен свят, а ти си тяхното влюбено поклонниче. И знам, че няма да се разсърдиш заради тези редове, тъй като именно от такива преживявания се нуждаеш в скуката си. Тези едри, лесно четивни букви са твоя малък протест, макар и насочени срещу теб. Иначе би гладувал с дни, би бъркал с навлажнени пръсти в контактите, би ходил по ръба на блока и кой знае какво още би правил, за да си докараш преживявания…



събота, 16 януари 2010 г.

+ Осуалд

Разгледайте внимателно този човек. Обърнете внимание на уморения поглед, на лилавите устни и зацапаната бяла риза. Трудно му е, не се чувства добре; той е погълнал цял картон евтино червено вино, по-рано тази вечер – сам, на улицата. Сега мъчно прави опити да се добере до вкъщи, слаб и объркан, защото не помни къде е зарязал патето и какво прави на гробището. Въпроси връхлитат мислите му, които се търкалят на парцали – помогна ли му пиянството да не мисли за нея, помогна ли му някой, докато падаше из локвите? - Не!

Той е сам, разбит и палтото трябва да се носи на химическо...


петък, 8 януари 2010 г.

"поругания читател" 1...



Виж какво, брат, ти си един отчаян скъсаняк, драскаш по улиците, слушаш настървено опадъчна музика, употребяваш наркотици - даже крадеш вафли от Била, а дрехите ти са секънд хенд и са скъсани. Нямаш никакви пари, не ти се бачка, постоянно наливаш бири и мързелуваш, един вид не си гордостта на семейството, нали го разбираш т’ва. Щяла да дойде страшна криза и аз съм сигурен, че тая твойта мизерия ще плъзне като чума в България. Още повече хора от преди ще бъдат скъсани и ще пушат трева по цял ден, понеже ги е срам от нереалистичните им планове. Така че - казвам ти - не се здухвай и си прави нещата, които най-добре си можеш, защото без тях си обикновен сопол.”
Такива неща си мислим и си говорим понякога. Бруталните неща от недопустим екстремум се превърнаха в нещо съвсем нормално и хората вече не се притесняват да бъдат ненормалници в тази абсурдна ситуация, в която се намираме. В някакъв смисъл ъндърграундът взе да става мейнстрийм. Горките възпитани, послушни, упорити и старателни избягаха някъде, а тези които още се мяркат имат проблеми с жените и са пристрастени към WarCraft например.
Говорихме си наскоро за лайфстайл списанията и за писането въобще. Подмятахме едно издание, където боравят с провокативен език и разни скандални материали. Заключението беше, че бъдещето на социалната пропаганда е в тази форма, която ще бъде още по-брутална и безмилостна към читателите спрямо това, което виждаме в момента. Не се правим на някакви гадатели, просто ни харесва да си мислим в тази перспектива. Силните неща обикновено са тези, които се изпреварват идейно цялата работа, дето се случва. Така ако можеш ставаш един своеобразен пионер и нарицателно за цялата тенденция - особено ако си добър. Тогава вече не си принуден да мислиш в някакви тесни морални граници и да се съобразяваш. Всъщност извън България и по-специално в западния свят тези граници отдавна са паднали. Всеки бълва каквото си иска, а читателите са толкова много и различни, че за всяка щуротия си има фенове…

четвъртък, 7 януари 2010 г.

+

Procol Harum – банда мустакати музиканти от близкото минало, които изглеждат супер неадекватно, но с някои свои парчета подържат статут на класика в западната поп култура.


Нали се сещаш за онези песни, участващи в различни златни колекции из десетилетията на двайсети век. Те звучат много познато, често в съзнанието ти изплува мелодията им, запечатва се там бързо, но като се замислиш реално осъзнаваш, че никога не си знаел чии са…


…е те са дело на такива мистериозни за съвремието имена като Procol Harum, например!



неделя, 3 януари 2010 г.

за много години

Честита две и десета...
..не съм писал нищо от много време, понеже бях зациклил жестоко...
празничният сдух премина и сега се чувствам изпълнен с енергия и желание.
надявам се, че и при вас нещата стоят така, та и по добре.
пожелавам на всички потенциални читатели, на нацията и на хората въобще, следните неща:
- здраве
- щастие
- любов
- берекет
- много шестици (за всички ученици)
- плодородие (за селяните)
- пълна къща със коприна (за на който му трябва)
- хубаво време
- и т.н.

На себе си пожелавам търпение!

реално след настъпването на новата година почти не съм излизал от вкъщи, за да ми тръгне на топлина, спокоиствие и информационно изобилие.
филми, музика - дори TV, но никакви книги, защото от тях получавам гадене...


П.С. Понеже днес е 3 януари 2010, БНТ излъчва концерта на госпожа Милена Славова - "25 години на сцената". Това е най-голямата гротеска, която съм гледал напоследък. Наднормено тегло и неадекватно облекло + мухлясъл репертоар и липса на сценично поведение...
...принципно харесвам Милена, но не тази, която празнува 25 години в "Универсиада" на 4 декември 2009 г.
Отдавна си имам някакви илюзорни представи за нея и Ревю. По-добре е да не ни показват по телевизията подобни чествания.


Апел:
Хора, не изневерявайте на добрия вкус. Имайте мярка. Не усещате ли кога трябва да спрете, легенди, приземявате се супер грозно... а се смеете на баба Лили Иванова.
Не разбирам.


Браво на Кирил Маричков и Васил Гюров за чувствения фичъринг "Двеста"!
Мисля, че при Васо Г. има някакъв особен замисъл в цялата работа с числата. След албума на Ревю "10" и Фичъринга "200", може би трябва да чакаме юбилейно DVD, озаглавено "3000". Усещате ли градацията - десет, двеста, три хиляди...тука има нещо.

KANAL EDNO ИЗЛЪЧВА В НЕПРАВИЛНОТО ВРЕМЕ НА НЕПРАВИЛНОТО МЯСТО, АБСОЛЮТНО НЕПРАВИЛНИТЕ НЕЩА!

KANAL EDNO ИЗЛЪЧВА В НЕПРАВИЛНОТО ВРЕМЕ НА НЕПРАВИЛНОТО МЯСТО, АБСОЛЮТНО НЕПРАВИЛНИТЕ НЕЩА!
...и още, тук могат да бъдат прочетени текстове в абсолютно свободен формат, разливи на съзнанието, нестройни разсъждения и прочее бързи включвания. това не е блог за лично творчество, опазил господ. всъщност това не е нищо определено. канал 1, да кажем, в него се влива всевъзможна информация, която е интересувала автора от 2008 до сега. няма претенции за стил, тема, актуалност или какъвто и да е адекватен спрямо евентуалния таргет подход.