неделя, 20 юли 2008 г.

БГ ъндърграунд 2008



В последно време си мисля все по-често, колко ограничена представа имаме за средата, в която живеем. Като казвам среда, имам в предвид града, държавата или ако щете дори целия свят. Тук обаче няма да става дума за света, прекалено общо е, а и трябва да се изпише доста. Предпочитам да кажа няколко думи за милата ни родина, за България и хората, които живуркат на територията и.

До сега цял живот съм живял в една реалност, проектирана от собствения ми житейски опит, реалност, в която обществото се свежда до няколко прослойки, които съм смятал за познати и до там. Всички извън тези социални групи са абсолютни маргинали и се броят на пръсти. Сигурен съм, че голяма част от останалите хора, с които се разминаваме ежедневно по улиците също разсъждават така, иначе нямаше да се радват на толкова железен мироглед.

В последно време се сблъсках с нещо ново. Разбрах, че на двайсет процента от населението им хлопа дъската и пият редовно антидепресанти, друга огромна част от народа са изпаднали алкохолици с месечен доход далеч под 500 лева и умират да играят Бинго, например. Огромна цифра са и тези, които са си загубили ума в следствие на това, че нямат нито работа, нито жилище и са решили проблема, прекарвайки "безгрижни" дни и нощи на улицата. Ако беше вечно лято - екстра! Списакът продължава с уличните музиканти. Има такива, които са доста талантливи, интелигентни и просто се промотират по този начин, този тип е най-разпространен по филмите. Има ги обаче и тези със изтърканите балтони, където гледат отчаяно и с по една флейтичка надуват по цял ден за жълти стотинки. Циганетата просят по улиците, оправлявани от хитри "мениджъри" които им плащат на определена ставка. Въпросът със проститутките стои по сходен начин. Някой сега ще попита, какво ново, това си го знаем всички. Е знаем си го, да и аз винаги съм го знаел, обаче сега го усещам като заобикаляща ме реалност, навсякъде, където мога да отида. А иначе инфлацията расте, с нея цените и стандартът на живот. Само заплатите си остават същите, а там, където обещават по-големи, никога не ти ги дават на цяло, все ще объркаш нещо достатъчно за санкция. Фирми бол. Гарантират ти израстване в млад и креативен колектив и после те пращат да продаваш картички в някой парк. Разбирам, че като продам един милион от тях, ще ми израстне нещо, евентуално.

Скоро, след като влязохме в Евро съюза се засилихме и опретнахме ръкави, дружно да му ебем мамата. Тези дни даже и президентът на републиката - "Гоце" сгази лука. Сега уж е на път да изхвърчи, заедно с целия оправляващ кабинет, но силно се съмнявам, че това ще стане. Най-много цялата държава с все народ в нея да излети с триста от ЕС. Незнам защо, но тези събития ми напомнят на онези от преди десетина години, сещате ли се. Май пак ще дойде зимата в политически и метерологичен план и хората масово ще се топлят с кюмбета, на които тихо ще къкри леща и боб.
Автор: С.Н.

P.S. Като приложение към тази кратка статийка съм решил да оставя един 30 минутен филм на Алексо Петров от 2002 год. Филмчето носи лаконичното заглавие "Свирки" (Blowjobs) и разказва една история, която поне според мен има отношение по гореизложения проблем. За тези, които не знаят или не се сещат, Алексо Петров е режисьор на скандално известния филм "Baklava".

2 коментара:

hana каза...

От този филм блика неистова тъга.Това се дължи на факта,че Алексо Петров е доловил една много реална част от българската действителност.Да,това е нашата прекрасна родина.Воняща на лайна и отпадъци,на измами и корупция.Тук всеки гледа да ЛАПА,във всички значения на тази дума.Всеки лапа,кой както,и каквото може.Относно хората,на които им хлопа дъската:много повече от двадесет процента са!Замислял ли си се приятелю,колко луди,разхождащи се по улицата срещаш всеки ден?А за тези,които не виждаш,замислял ли си се?Тези,които са си вкъщи,и точно в този прекрасен момент пребиват жена та и децата си?А за онези,които бродят из болниците,човъркайки в носа си и мърморейки си нещо?Нямам представа колко са,но със сигурност са много.Напоследък имам чувството,че всички сме полудели!!!Най интересното в случая е на какво се дължи тази масова лудост,която ни е обхванала?Дали нещата не тръгват със сметките за ток,вода,парно,хранителни продукти...при вида на дебелите,вонящи свине...или при мисълта,че няма с какво да си купиш дрехи и обувки.То парите и за хлеба насъщен не стигат,да не говорим за останалите екстри.И докато мършавите кученца се гърчат и превиват от глад на улиците,какво ли се случва с послушните домашни любимци?Тъпчат се по цял ден,после серът,след което стопанина ги почесва доволно по загладения косъм и им казва:"Добро куче",те въртят весело опашка и извиват:"Искам още"ЗАЩОТО ВИНАГИ СА ГЛАДНИ!Има и една част от прослойката,която може да наречем мислещи хора.Те са малко,и са на изчезване в Българя.Тези хора имат просперитет,акъл и способност да се развиват.Дори и на луната,те пак ще намерят начин да живеят качествено.
Отделен е въпросът къде ще изберат да живеят:на Марс,или в България?

kanaledno каза...

Ами да, "замислям" се, че има нещо такова като че ли!!!

KANAL EDNO ИЗЛЪЧВА В НЕПРАВИЛНОТО ВРЕМЕ НА НЕПРАВИЛНОТО МЯСТО, АБСОЛЮТНО НЕПРАВИЛНИТЕ НЕЩА!

KANAL EDNO ИЗЛЪЧВА В НЕПРАВИЛНОТО ВРЕМЕ НА НЕПРАВИЛНОТО МЯСТО, АБСОЛЮТНО НЕПРАВИЛНИТЕ НЕЩА!
...и още, тук могат да бъдат прочетени текстове в абсолютно свободен формат, разливи на съзнанието, нестройни разсъждения и прочее бързи включвания. това не е блог за лично творчество, опазил господ. всъщност това не е нищо определено. канал 1, да кажем, в него се влива всевъзможна информация, която е интересувала автора от 2008 до сега. няма претенции за стил, тема, актуалност или какъвто и да е адекватен спрямо евентуалния таргет подход.