четвъртък, 26 август 2010 г.

+ Facebook

2:40pm Anna

v smisul - literatura, v koqto horata pishat kak sanali, obuli chorapite i izlqzli, hvanali reisa i t.n. li?

2:42pm Anna

a tva za mlqkoto e mnogo gotino
pozdrav

2:42pm Me

ne ne taq literatura e o.k.

poveche me drazni taq literatura v koiato osven tova sa mizerni, tujni, piqt razni bukluci na ex, i nai-smeshno e kogato hodiat pri prostitutka, na koiato ne pravqt nishto i si trugvat

:D:D

zvuchi stranno, no se sbluskah s nqkolko poredni takiva neshta naposledak

2:45pm Me

Bukovski pone ne proshtava na prostitutkite i vinagi e otvoren hahaha

2:52pm Anna

tova e post-post-post moderealizum

opisvash vsichko, koeto ti se sluchva

i polivash s alkohol

i vkarvash po edna izmislena prostitutka, zashtoto v deistvitelnost ti ne si govoril s takava nikoga prez jivota si

no za po-pikantno

2:54pm Me

imenno

mnogo e smeshno

2:55pm Anna

obache moje da stanesh pisatel na raionnoto

tam ima takiva istorii, leleee

a T. onq den v tramvaq go zaribqval vatman-gei i go pokanil na gosti v Nadejda

pikantno, a?

2:55pm Me

ooo tova e siujet za men

2:56pm Anna

da

Изключително банална градска история

Сложих тлъста точка накрая на писмото си. Излязох навън. Чудех се какво мога да правя в един толкова тъжен ден, в този толкова тъжен град. Спуснах се надолу по канала. Шляех се безцелно, беше тъмно. Около мен се стрелкаха най-различни автомобили, но предимно таксита. Сигурен съм, че в много от тях се гушеха уморени окъсняли чиновници по пътя към скапаните си панелни домове в Младост и другите подобни, долни свърталища. Спрях се на един тенекиен павильон, продавачът имаше подпухнали очи и решаваше кръстословица. Поисках му патронче водка и той ми я подаде. Платих с малкото пари, които ми бяха останали. Изпих я на няколко мощни глътки, едва не се задавих. Аз не можех да понасям водка, но жадувах автентични преживявания в този скучен град, където не понасят шляещи се хора като мен. Разполагах с още пет лева. Спуснах се по булеварда. Там вече се бяха наредили множество нощни труженички. Носеха се вяло по края на платната за движение и разпалваха дива, но мръсна и забранена страст в сърцата на чиновниците, сгушените в жълтите таксита. Спрях се при първата проститутка и със студено изражение я попитах дали си има местенце някъде наблизо, защото съм пеша. Тя от своя страна се поинтересува дали разполагам с тридесет лева, казах и че имам само пет, а тя ми пожела приятна вечер...беше любезна. Заговорих следващата, положението беше почти същото, но тя не бе така любезна. После третата и четвъртата и така нататък, докато не стигнах до една циганка, която се нави. Това бе достатъчно за мен, понеже водката вече отпускаше действието си.

Влязохме в един сутерен с жълти стени, жълто легло и пожълтяли от слънцето дограми на прозорците. Имаше много мъртви мухи между стъклата на дограмите и мивка в единия край на помещението, както подобава на един сутерен. Това всъщност не беше точно сутерен, а боксониера, но това няма никакво значение за разказа. Седнахме на леглото. Започнахме да разговаряме. Нощната труженичка, пустата, говореше развален български и и стана неудобно, че не разбира нещата за които и говорех. Аз продължавах да бълвам някакви отнесени неща за култура и литература. Тя ме хвана за пакета, аз отместих ръката й – така няколко пъти...По едно време тя каза, че времето е изтекло и трябва да и броя още пет лева. Аз, както споменах имах само една петарка и тя беше вече похарчена, макар и все още в джоба ми. Дадох и парите и я целунах по бузата, после излязох (е ако трябва да съм честен не я целунах никъде), тръгнах обратно към вкъщи. Беше достатъчно късно, а и фабулата е достатъчна, за да може този текст да бъде официално шорт стори. Трябва също така да внимавам с броя на думите ако искам все пак да бъда публикуван в списание някой ден...

Такива работи си мислех, докато се носих към моя тъжен апартамент, където щях да умра и тази вечер, за да се събудя отново утре в своята мизерия. Изведнъж нещо избуча до мен и почувствах странни гравитационни промени, сетне се намерих на земята. Усетих топла кръв да се спуска по врата ми. След малко бях мъртъв.

Аз съм адекватен човек и никога не посмях да мечтая за живота на големите поети и писатели, те все пак са избраници сред нас. Въпреки всичко се радвам, че поне смъртта ми беше характерна и драматична. Като на Ролан Барт и предполагам много други културно ангажирани люде. Както и да е, поне в кръвта ми утре ще намерят алкохол, което несъмено ще бъде плюс в биографията ми...не голям, но плюс...плюсче...Може би...някога, все пак

понеделник, 9 август 2010 г.

ТО!


В ранната неделна сутрин, когато навън беше топло, но някак влажно и заспало, Млякото вече стоеше на масата. Сгушено в своята слънце защитна кутия то се мръщеше и плискаше кисели пози. Аз – спокоен за него, продължавах да шетам около котлона, където се канеше да кипне черно кафе без захар. Млякото беше от типа UHT, здраво консервирано, то нямаше друг избор освен да чака, за да се слее с кафето по пътя към ненаситния ми стомах. Колкото и да се опитваше да покаже темперамент, да се утаи, пресече, да пожълтее или бог знае какво още да демонстрира, то все пак оставаше безпомощно. Хората вече бяха извършили с него онази хитроумна и величествена манипулация, която го превръщаше в UHT продукт. Независимо, че не желаеше да си го признае, Млякото знаеше – душата, до последната капка е изсмукана от него и то е изцяло подвластно на човека, този който ще се разпорежда с него както и когато пожелае.

Млякото по принцип е настроено бунтарски. Всякога то е готово да спука кутията и да изтече от дупките в найлоновата торбичка докато го носите по улицата. Да побегне накъдето му видят очите. Ако го занесете безпрепятствено до вкъщи то ще се опита да прескочи ръба на чашата и да се плисне на покривката. Млякото живее динамичен живот, подобно на живака, но с по малка плътност. То ще загуби баланса на повърхността си, ще се люшне първо на едната страна – после на другата и докато се усетите, хоп то вече е на плочките, безвъзвратно загубено - свободно. Да не говорим за каймаците, кипването загорелите кори по котлона.

Млякото е силно, способно и винаги готово да се бори за свободата си. И то го правеше, Господ му е свидетел, че го правеше, когато времената бяха други и съпротивата бе възможна.

Сега всичко е ново и различно.

Та Млякото започна да се примирява, че с него ще се случи нещо произволно, което то не е способно да предотврати по никакъв начин. По-лошо – то започна да се съмнява дали наистина е мляко. Така, както доматите се съмняват в своята самоличност, както ябълките стоят по месец в складовете, а след това са готови да отскочат от пода като топки за тенис. Млякото – то е, както вече споменахме UHT, а изброените плодове и зеленчуци са просто ГМО, затова е най-силно от всички хранителни продукти. Почти консерва и несъмнен киборг на органичните течности.

Всичко това обяснява напълно, защо на Млякото не му пука в тази ранна утрин и стои непоклатимо на масата, готово да се слее с каквото и да е. Когато го поднесох към врялото джезве, пълно с черна течност то запази спокойствие и се гмурна надолу, докато първите капки от бялата му струя докоснаха горещата повърхност. Тогава Млякото пищейки си спомни за кошмара на хипер пастьоризацията и дойде на мястото си тихо и покорно. Кафето изсветля от черно до меко кафяво, а то беше кафе без захар, та имаше нужда от своето мляко, за да бъде нежно и приятно.

Така UHT Млякото изпълни своята мисия и го направи добре, аз пих безпрепятствено и се чувствах господар на потреблението.

Само не разбирам, защо на слънце защитната кутията е обозначено съдържание за препоръчителна доза мляко от стотина милилитра, дали ако изпия повече това ще бъде злоупотреба. От кога със мляко може да се злоупотреби? А дали от ГМО доматите ще ми стане нещо?

Моля, ако някой има информация по въпроса да ми пише на горепосочения адрес. Благодаря предварително!


KANAL EDNO ИЗЛЪЧВА В НЕПРАВИЛНОТО ВРЕМЕ НА НЕПРАВИЛНОТО МЯСТО, АБСОЛЮТНО НЕПРАВИЛНИТЕ НЕЩА!

KANAL EDNO ИЗЛЪЧВА В НЕПРАВИЛНОТО ВРЕМЕ НА НЕПРАВИЛНОТО МЯСТО, АБСОЛЮТНО НЕПРАВИЛНИТЕ НЕЩА!
...и още, тук могат да бъдат прочетени текстове в абсолютно свободен формат, разливи на съзнанието, нестройни разсъждения и прочее бързи включвания. това не е блог за лично творчество, опазил господ. всъщност това не е нищо определено. канал 1, да кажем, в него се влива всевъзможна информация, която е интересувала автора от 2008 до сега. няма претенции за стил, тема, актуалност или какъвто и да е адекватен спрямо евентуалния таргет подход.