понеделник, 28 май 2012 г.

Култовия сериал е спреният сериал



Съвременната телевизионната индустрия, както е известно, е силно конформистко пространство. В нея всичко зависи от статистиките и голата математика на рейтингите. По този начин качеството на излъчваните шоута не зависи само от майсторлъка на определени артисти (режисьори, сценаристи и прочие), а разбира се от аудиторията. Тук ще стане дума за сериалите и то щатските такива, защото именно конкуренцията зад океана, заедно с новаторските проекти на амбициозните творци, създава едно високо качество, продаваемо в цял свят.
Без да задълбаваме много във филмовата история, ще кажем, че има два вида шоута: такива, които се тътрят с години, без да губят своите зрители и други, които след първите няколко сезона биват спирани заради нерентабилност. Едните отговарят на редица изисквания, които ги правят масови и лесно смилаеми, а другите рискуват някъде и често не получават бързо одобрението, нужно, за да останат на екрана. Оказва се, обаче, че вторите не винаги са кофти продукции. Напротив, появява се един парадокс и той се състои в това, че именно спрените сериали се превръщат в култ за милиони фенове в целия свят. Едно недоразумение, важно за почитателите, но почти незначително за телевизионните програми, които бързо запълват появилата се ефирна ниша със следващия проект. В един момент, ние запалените зрители, започваме да си задаваме въпроса: Трябва ли един съвременен сериал да бъде на всяка цена отхвърлен, за да стане ако не легендарен, то поне малък фенски култ?
И да, и не! Знаем как несправедливото отхвърляне на едно стойностно творческо парче, може да му придаде култов статут и в същото време сме се нагледали на силни стартове, които поради липса на мярка и ламтеж за пари и статистически успехи се приземяват по задник в прахоляка.
Вече може да споменем спреният в края на 2011-та от HBO, Bored to death. Един сериал, привидно изграден на добрата стара детективска матрица, но на практика прилагащ свеж и забавен пастиш на същата, която извън постмодерните експерименти е преексплоатирана и сведена до обект на булевардната литература и ниско бюджетното кино. В Bored to death, отегчените герои наистина системно пушеха леки наркотици и като цяло бяха странни за обикновения зрител, но чарът им, заедно с тънкия, ироничен сюжет, бяха глътка свеж въздух за претъпканите с негледаеми клишета HBO.
Преди да продължим по темата за спрените сериали с Bored to death, обаче, сме длъжни да подкрепим аргументацията с един класически и задължителен пример за въпросното парадоксално явление. Става дума за Twin Peaks, разбира се, който е легендарния сериал на Дейвид Линч, но същевременно и не до там премислената продукция на още куп режисьори и сценаристи с най-различни стил и почерк.
Дейвид Линч, популярен вече от успеха на Blue Velvet, заедно с писателя Марк Фрост, получава възможността да създаде сериал, който да пресъздаде американската реалност, пречупена през неговата специфична сюрреалистична призма. Двамата обмислят нещата и така се ражда мистериозната ТиВи драма Twin Peaks, разказваща за малко планинско градче от северозапада, където при мистериозни обстоятелства е убита местната красавица Лора Палмър.
Макар да е позиционирано в четвъртък вечер в програмата на телевизията ABC и да се бори за аудитория с вече утвърдената комедия Cheers, шоуто бележи огромен рейтинг още с пилотния епизод, който не спада чак до края на първия сезон. Подписан е договор за втори сезон, който продължава да бъде супер успешен, но след разкриването на убиеца на Лора, контролът на Линч намалява, качеството на сериала разбира се пада, а с него и рейтинга.
 Последвалия спад в рейтинга вече няма особено значение, след като цяла Америка до сега се е питала: Кой уби Лора Палмър? и дори работодателите започват да се надигат заради проблема, че служителите им не могат да се концентрират върху работата от дискусии върху сюжета на новия сериал. Толкова грандиозен е успехът на Twin Peaks. Въпреки това къде заради неразбирателство с останалата част от екипа, къде заради приоритетната работа по Lost Highway, Дейвид Линч оставя сериала на заден план. Сериите се завъртат около агент Купър, черната и бялата дупка и малко по малко губят зрителите си, които вече не само не са закачени към интригата на убийството, а са лишени и от плътността на режисираните от Линч епизоди. В крайна сметка, за добро или зло сериалът е спрян след втория сезон и ние така и не разбираме какво се случва с обсебения агент на ФеБеРе.
По това време Twin Peaks вече се излъчва Англия, Испания, Швеция, Дания, Швейцария, Франция и т.н. Продават се всякакви рекламни материали, книги и списания за филма. Продукцията става абсолютен култ на световно ниво, който и до днес подържа твърда фенска база. Правят се всевъзможни трибюти, но въпреки феноменалния успех на сериала, въвел сериозната кинематография в телевизионната програма, декорите са отдавна разглобени, актьорския екип е разпръснат и Twin Peaks никога няма да бъде продължен.
Още един прекрасен пример в защита на тезата, че култовият сериал е спреният сериал, е любимата ни бутафория, разиграна от фалиращото семейство Блут, а именно Arrested Development (Развитие в застой). Шоуто, което от самия старт не спира да бъде ограничавано и рязано откъм епизоди, е сред най-фрапантните, неразбираеми за масовата публика и в същото време, култови за феновете, телевизионни произведения, добутвали до три сезона. Заснет ръчно, с треперещите кадри, рязка смяна на сцените, множество ремарки и препратки към миналото на историята, филмът носи усещането за абсурден реалити формат, който в първите моменти причинява главоболие. В същото време, обаче, Развитие в застой е толкова изненадващ, нелеп и смешен, че веднъж започнал да гледа, по-разкрепостеният зрител не може да спре. Това е шоу, което помита всякакъв морал, разбива всевъзможни табута и разтоварва зрителите с огромни дози неконтролируем смях.
Въпреки одобрението на критиката, шестте награди Еми и получения Златен глобус, шоуто излъчвано от FOX никога не се изкачва значително в рейтингите. Това довежда до постоянните съкращения в сюжета, които водят до компресирането на целия финал на трети сезон, който се превръща във финансово самоубийство за телевизията, особено след като времето на излъчване съвпада с откриването на зимните олимпийски игри през 2006 година.
В крайна сметка Развитие в застой е спрян за добро. В третия си и последен сезон, дали заради оказания натиск или нещо друго, сериите стават все по-произволни и историята започва да се разпада под масата от бутафорни сцени, които са забавни, но прекалената им концентрация заплашва да убие замисъла и да превърне филма в най-обикна клоунада.
Въпреки неуспеха в ефир, безброй DVD-та с филма са разпродадени из целия свят и дори се получава оферта от друга програма – Shoutime, за излъчване на четвърти сезон. Създателят на Развитие в застой, Майкъл Хървиц, отказва поканата като коментира, че е достигнал до предела на идеята си, разказал е историята, която е искал, а усеща как актьорите също са готови да продължат нататък в кариерите си. Развитие в застой приключва, но слуховете за пълнометражен филм не спират да бъдат дискутирани в медиите от 2008 година насам. Така през 2011 дойде и потвърждението, че ще бъдат заснети последни десет епизода, разказващи за развитието на всеки от главните герои през годините извън ефира, последвани от пълнометражен филм. Какво друго ни остава, освен да изчакаме това да се случи.
От създателите на спрени щатски сериали, Джонатан Еймс, мозъкът зад Bored to Death, изразява най-голям ентусиазъм да продължи с нов сезон, макар за сега да няма заинтересовани телевизии. Пак по класическата постановка, спреният сериал за ню йоркските напушалки Джонатан (Джейсън Шварцман), Рей (Зак Галафанакис) и Джордж (Тед Дансън) продава страхотни количества DVD-та от излъчените сезони.
            Това всъщност е толкова нормално, имайки в предвид звездния каст и добрия сюжет. Изобщо не е странно, че такъв филм бива спрян при положение, че се излъчва в понеделник, което никога не е било добра вечер за HBO, заради това, че сериите трябва да се борят срещу колосалния „Двама мъже и половина” и традиционната понеделнишка футболна вечер. Това е детайл, който до голяма степен дава ясен отговор на въпроса, защо се спират добрите сериали? Нещо повече – доказва, че липсата на рейтинг, няма пряка връзка с качеството на продукта. От тук можем в няколко думи да скицираме механизма, по който едно телевизионно парче се превръща в култ: готино съдържание – интерес от „хардкор” ТиВи феновете – кофти позиции в програмата – липса на рейтинг – спиране – шум от страна на феновете и критиката – КУЛТ.
   Еймс е готов да работи по продължение на историята, където бихме разбрали какво ще произлезе от хитрия „клифхенгър” в последните епизоди. Там главният герой (Джейсън Шварцман, представи си обърканата му физиономия!) съгрешава със сестра си, без двамата да подозират за кръвната връзка помежду им. В последствие Джонатан разбира потресаващата истина и отива на среща с новата, прекрасна приятелка (сестра му), където всички очакват шокова сцена с разкритие на инцеста, но вместо това двамата се впускат в страстна целувка и КРАЙ.
 Режисьорът твърди, че е способен да приложи куп сценаристки  трикове в евентуален следващ сезон, за да се измъкне от възникналата финална ситуацията, която е леко смущаваща за обикновения зрител. Ние не се съмняваме в занаятчийските му качества, но преди това, някой трябва да му даде бюджет и ефир. Успех, от името на всички доволни зрители, макар че, честно казано, с трите сезона Bored to Death си е добре и те са напълно достатъчни за добиване на въпросния статут. Все пак най-култовият сериал е спреният на време сериал.

П.С. Това разбира се важи и за саги като Desperate Housewives (Отчаяни съпруги) например, където осемте сезона не пречат на добрата репутация. Но все пак и в този случай екипът спира навреме и осем е крайното число за филма. Очевидно има Ти Ви истории, за които са нужни повече години и продължителността, както изглежда, няма да навреди фатално. Все пак някъде наричат Отчаяни съпруги „Twin Peaks на домакините”, затова като става дума за култ при сериалите, не забравяйте от кое планинско градче започва всичко.












петък, 25 май 2012 г.

"Превъплъщението" (жмежмо роман)



„Превъплъщението” (жмежмо роман)
или как се раждат чудовищата

„Жмежмо” е хубава и звучна дума. Тя изразява дебюта на едно бебе в сферата на речта и е един нов и различен подход към това житейско начинание спрямо традиционните „мама” или „тата”. „Жмежмо” – това е първото нещо което изрича главният герой от дебютния роман на Емил Стефанов „Превъплъщението”. Вероятно за това и книгата е определена от автора като „жмежмо роман”, заради самата идея за първите стъпки, за дебютирането и навлизането в играта на живота.
 Да кажем, че „Превъплъщението” се доближава до представата за това, което наричаме юношески роман, но от онези, които определено грабват вниманието на възрастните читатели. Той разказва напрегнатата история за израстването и пътя към превръщането в своеобразно чудовище на детето гений Братой Братанов. Него виждаме в обкръжението на веселото му, но съвсем не идилично семейство, попаднало под терора на таен съвет от местни учителки, свикнали да използват влиянието си за шантаж и трупане на материални облаги.
Драмата на протагониста Братой започва от едно често срещано и сравнително безобидно прегрешение сред децата, каквото е тютюнопушенето. Родителите Стойка и Братан са решени да се справят с това залитане от правия път на сина им и предприемат крути мерки срещу него. Борят порока с бой, глад, изтощителни постове с вдигнати ръце и тъмничен затвор в килера. Те прилагат върху невръстния Братой макаренковските си възпитателни практики и това лека полека отключва цяла буря от събития, които се обръщат срещу тях. Имаме на лице изнудване, опит за изнасилване, разорение и безкраен терор върху съществото на бедния малък гений, допуснал грешката да пропуши. В един момент от историята насилието ескалира до гротескни нива и започва да контрастира с безобидния и закачлив тон на книгата. Читателят изведнъж си дава сметка, че  е свидетел на сериозен конфликт, който именно инициира превъплъщението на детето в абсурдно създание.
В края на книгата външните сили напълно контролират живота и съдбата на Братой, възрастните около него се оказват истински агенти на злото и вродената доброта на героя, усетът му за всемирната логика и любовта му към всички, са поставени на сериозно изпитание. Не без помощта на принудителното интензивно четене и отшелническия живот в изгнание, невръстният гений попада в лабиринтите на мисълта и страданието в комбинация с невъзможността да проумее екстремното положение, в което се намира, го тласкат към нечовешката метаморфоза.
Повествованието в „Превъплъщението” е изведено чрез един лек и забавен, до голяма степен постмодерен маниер, който ни задава широк спектър от смисли чрез множество интертекстуални вметки и директни или не толкова срещи с разнообразни исторически личности. Така внимателният читател би открил присъствието в текста на Карл Гаус, Фройд, Шекспир, Пикасо, Гогол, Селинджър, Тери Пратчет, Омир, Ван Гог, Даниел Келман, Кафка, Йовков, Ларс фон Триер, та чак и Лора Палмър. Не остава скрит стремежът на автора да постави силна отправна точка към „Преображението” на Кафка, този сигнал светва още в заглавието, но тук връзката между Братой и Грегор Замза не е изплетена от невъзможности и екзистенциален ужас, а е по-скоро поредния интелектуален майтап.
Става дума за лека и увличаща история с художествено калпазански характер. Стилът на книгата е доста бъбрив и отвлечен в най-различни фактологически симулации, но не по онзи банален и отегчителен начин, а във форма, която би ни подсетила за образци от творчеството на такива като Дъглас Адамс, Пратчет, Том Робинс и Джаспър Форд. Светът на романа поставя читателят в заплетена игра, където ролята на Кюивистите, Големия градски часовник и мистичното число 2147 изнасят съвсем различна картина на българското градче „Q”. Така то от неоткриваема на картата провинция се превръща в необикновено и дори магично място. Да декора си остава роден, но внушението е друго и няма нищо общо с глуповатите интерпретации на българската реалност, на които твърде често се натъкваме. „Превъплъщението” е изплетено от умело подбрани детайли, някои определено отнесени от основната идея, но все пак цветни, симпатични и приятни. Именно те в комбинация с костюмирането на героите и техните особени характери, създават плътната атмосфера около щурото семейство Братонови. Почеркът на Емикеланджело (псевдоним на автора) е покрит с ирония, особен и алтернативен, на моменти мрачен и меланхоличен, защо не и малко пост-пънк. Струва си да споменем и майсторската изработка на диалозите, още една силна страна на романа в стилово отношение, като с тяхна помощ сцените не просто се изговарят, а биват изиграни – предимство за Емил Стефанов в сравнение с редица български дебюти.
Жмежмо романът „Превъплъщението” е обявен като първа част от трилогия, която разкрива цялата бурна история на Братой Братанов и странното му житие в градчето „Q”. Ако следващите парчета от този разказ запазят нивото на досегашния материал, то той несъмнено ще бъде едно забележително литературно постижение. Такова, което задължително трябва да се прочете.

Самиздат, София, 2011
Повече информация за местата, където се продава и т.н. на страницата на книгата във facebook, чието име напълно отговаря на заглавието на пост-а.

KANAL EDNO ИЗЛЪЧВА В НЕПРАВИЛНОТО ВРЕМЕ НА НЕПРАВИЛНОТО МЯСТО, АБСОЛЮТНО НЕПРАВИЛНИТЕ НЕЩА!

KANAL EDNO ИЗЛЪЧВА В НЕПРАВИЛНОТО ВРЕМЕ НА НЕПРАВИЛНОТО МЯСТО, АБСОЛЮТНО НЕПРАВИЛНИТЕ НЕЩА!
...и още, тук могат да бъдат прочетени текстове в абсолютно свободен формат, разливи на съзнанието, нестройни разсъждения и прочее бързи включвания. това не е блог за лично творчество, опазил господ. всъщност това не е нищо определено. канал 1, да кажем, в него се влива всевъзможна информация, която е интересувала автора от 2008 до сега. няма претенции за стил, тема, актуалност или какъвто и да е адекватен спрямо евентуалния таргет подход.