вторник, 24 март 2009 г.

Plus Tech Squeeze Box | early RISER



А Японците винаги са били много силни в стилистиката, в музиката и във всичко останало!

Plan B | No Good



Преди 3/4 години Plan B бяха новия интелиджънт рап феномен от Острова. Вече май са просто рап от Острова. Все пак и парчето и клипът са страхотни ;)

понеделник, 23 март 2009 г.

„Журналистика Петрова”


Тя беше обещаваща, млада журналистка, която слушаше обедните новини на спуснати щори и гледаше умно в тавана. Изведнъж вниманието и бе привлечено от плющящ звук. Веднага след него последва втори такъв. И трети, четвърти... Не беше от радиото. Обърна се настрана и що да види? В единия край на стаята се наредили една колонка мишки, които се засилват и блъскат острите си главички в тапетите на отсрещната стена. При сблъсъка следва своеобразна експлозия и от малките черепчета ефектно изригва червено-сива пихтиеста маса. Така една по една мишките се самоубиват и на тяхно място застават нови и нови. Периодично плъхове, с големината на малко коте, също се нареждат на опашката и изпълняват ритуалния спринт срещу стената. Техните задни крака са значително по-силни та успяват да отскочат нависоко, като по този начин допринасят за изразителни кървави петна върху цветущите тапети. Картината започна да става подчертано зловеща.

Това зрелище продължаваше вече повече от половин час. Тя разбра това, защото новинарската емисия беше в своя край и предстоеше метероологичната прогноза. В единия край на стаята вече имаше прогресираща купчина сиви трупчета. Честно казано, тя започна леко да се притеснява. Сбърчи вежди, концентрира се и след като си придаде сериозен вид, се запритеснява с пълна сила. Вече се пукаше по шевовете от тревога, когато по радиото съобщиха, че има магнитни бури. В миг всичко се изясни, напрежението спадна. Тя беше отново спокойна.

неделя, 22 март 2009 г.

"Нещо ужасно се случва" | Част 1.0


1. „Сутрин Хикс”

Когато се събуди сутринта той усети остра, задушлива миризма; може би вонята беше достигнала много по-рано до малкото му розово носле и именно тя бе тази, която го събуди. Гаврушил стана и погледна към вратата със смутен поглед на неразбиране. Всъщност малкият мутант беше доста сънен и дезориентиран, та страничният наблюдател би останал с впечатление, че още спи или пък сомнамбулствува. Той се поогледа още малко, завъртя се наляво – после на дясно и съвсем свежна. Веднага със събуждането дойде и погнусата. Скапаният стар диван, който Гаврушил бе разпънал и ползваше за спалня, беше особено плюшен и червен, сякаш нарочно, за да контрастира с болничната сивота на празната стая. Мутантът прехвърли крачета на пода и без да гледа нахлузи сини джапанки – бумеранг. Изправи се, направи една крачка и повлече левия си крак напред. Жълтото тиксо, с което беше увита едната джапанка изскърца и по навик се скъса. Гаврушил не можа да удържи инерцията, с която се беше устремил напред и залитна, стъпвайки на мазната мозайка. Спря. Направи изразителна гримаса и припряно намести уродливо стъпалце в залепналата платформа на синия „бумеранг”. Сега продължи напред към вратата, влачейки левия си крак като ранен, за да не се раздели отново с подметката. В акта на това движение Гаврушил повече от всякога приличаше на Квазимодо, Шрек или някакъв своеобразен Жан Батист Грьонуй. Страничният наблюдател, който се криеше зад ъгъла на гардероба не можа да се сдържи и наруши прикритието си със звучен смях. Гърбушкото замръзна на място и се заоглежда из стаята с погледа на неосъзнат шизофреник. Естествено не забеляза нищо и съмненията започнаха да избледняват, оставяйки след себе си само равномерен усет за стрес. В това време страничният бе успял да овладее емоциите си и отново се притискаше у студения лак на гардероба, ставайки невидим. Впрочем споменатото усещане за стрес бе неотлъчен спътник на Гаврушил още от ученическите му години покрай трудния пубертет, който преживя. Още тогава той започна да напълнява неравномерно и тялото му се деформира до неознаваем гротескен образ, какъвто представляваше с днешна дата.

Следва: Част 2.0
„Как Гаврушил мутира – нов живот”

събота, 21 март 2009 г.

The Residents| Videos



Някакви гротески!

Днес за кой ли път през живота си гледах филмът Voodoo на The Residents – то не е кой знае какво епично гледане де, отнема 30 минути. The Residents , за тези, които не знаят е култуво явление в авангарда. Не знам група ли да ги нарека или театрална трупа или пък са някаква тайна арт организация, не знам какво са точно, но определено съм склонен да ги харесвам и дори тайно да ги уважавам. The Residents са терористи – сюрреалисти и фрагментарни експресионисти :) , те са изкуство заради самото изкуство и правят странна музика :)! Честно казано ми е трудно да слушам музиката им, така както бих слушал нещо друго, пускам си и слушам. По-скоро предпочитам да я гледам в комбинация с някакво действие, така цикълът е пълен. Забелязал съм, че повечето хора се ужасяват от Residents понеже били депресиращи и безсмислени, според мен са "плашещи" екзистенциалисти, каквото и да означава това. Важното е, че въздействат!
Веско вика: „Тези се радват на живота” и е прав, а кой е Веско, за настоящата статия няма значение. The Residents наистина се радват на простите житейски ситуации. Пресъздават ги такива, каквито са в действителност, очарователно абсурдни. :)



"Life is just a situation, life is just a game"



И като за край, сърце не ми дава да не пусна и:

сряда, 11 март 2009 г.

Dirty Hands: The Art & Crimes of David Choe | Official Trailer

Aneta Grzeszykowska and Jan Smaga

Makar i da znam, che edna publikaciq на снимков материал без коментар губи от стойността си, все пак съм решил да се въздържа от такъв; тук възниква двосмислица и не става ясно кое заменям с показателното местоимение "такъв" – коментарът или снимковия материал; честно казано нямам представа кои са двамата млади дизайнери на снимката в ляво, но нещо ми подсказва, че са братя славяни, кое ли е това нещо, може би имената им; това разбира се няма значение, а аз несъзнателно направих коментар и то v ramkite na edno slojno izrechenie...


сряда, 4 март 2009 г.

Яката раyта !



"Бритиш хип-хоп е почти толкова гениално съчетание, колкото това на лято и море. Ако прибавим и колкото е възможно повече дъб и реге, получаваме една идея по-добра комбинация. От средата на 90-те Roots Manuva минава за един от най-ценните ъндърграунд герои. Това понятие напълно се лиши от смисъл в последно време, когато вече е част от речника на феновете на "Сексът и градът" чак до почитателите на най-забитите японски експериментални банди. И затова героите, които му вдъхнаха смисъл, вече се превръщат в по-добрите поп старс...
Източник: www.capital.bg

П.С. Незнам кой си го изсмука от пръстите това гениално встъпление, но този някой, продължава така:

"Roots Manuva, или по-непознат като Родни Смит, звучи поостаряло, помъдряло и от високо в новия си албум - Slime and Reason. Естествено горните определения важат на фона на останалите бритиш хип-хопъри, които лъщят до неузнаваемост. Смит отново звучи на прага между биташкото и претенциозното."
WTFWTFWTFWTFWTFWTF?!?!?!?!?!

Please Say Something

Изглежда става дума за млада двойка – котка и мишка, чиито отношения са в криза. Историята се развива някъде в далечното бъдеще, където мишокът е обсебен писател – кариерист, а неговата половинка е объркана и несигурна. Филмът бил носител на "Златна мечка" за шорт муви от Берлинале 2009 !?!


Please Say Something - Full Length from David OReilly on Vimeo.

KANAL EDNO ИЗЛЪЧВА В НЕПРАВИЛНОТО ВРЕМЕ НА НЕПРАВИЛНОТО МЯСТО, АБСОЛЮТНО НЕПРАВИЛНИТЕ НЕЩА!

KANAL EDNO ИЗЛЪЧВА В НЕПРАВИЛНОТО ВРЕМЕ НА НЕПРАВИЛНОТО МЯСТО, АБСОЛЮТНО НЕПРАВИЛНИТЕ НЕЩА!
...и още, тук могат да бъдат прочетени текстове в абсолютно свободен формат, разливи на съзнанието, нестройни разсъждения и прочее бързи включвания. това не е блог за лично творчество, опазил господ. всъщност това не е нищо определено. канал 1, да кажем, в него се влива всевъзможна информация, която е интересувала автора от 2008 до сега. няма претенции за стил, тема, актуалност или какъвто и да е адекватен спрямо евентуалния таргет подход.