За смешните медии
Има едни такива селяшки издания, колеги, които са широко популяризирани в интернет. Било на заглавната страница на някой силно посещаван сайт като “Zamunda.net” например или някъде другаде, чрез банери и всевъзможни кукички. Става дума за електронни български таблоиди, които чрез широката си разпространеност, с времето добиват статута на официални информационни източници. Просто защото, всяка друга възможност за информиране е заглушена за масовия читател на интересни заглавия, било от новинарско или друго естество. Става дума за простия читател, с извинение, които някъде там, из дебрите на родината, използва интернет за свой прозорец към света. Той не знае чужди езици, не е чувал за такива основни източници на новости, каквато е една информационна агенция, един пресцентър на дадена институция, едно популярно издание с традиции, стил и т.н.
Тези потребители са особени жертви на връхлитащата ги информация, особено днес, когато децата израстват с интернет. А този интернет, българо езичният, в своята широко достъпност, е заразен с кич, пошлост, симулации на култура; разчита на скандалното, на любопитството на своите потребители.
Тук съм избрал едно конкретно публицистично издание, една електронна МЕДИЯ, представете си!, която изглежда плаща заплати на цяла плеяда, ниско квалифицирани грамотни хора, за да съчиняват и разпространяват гламотории, с извинение. Такива гламотории, които с гръмките си заглавия, осигуряват стотици хиляди кликвания, които пък носят хиляди левове от реклама. Струва ми се, няма нужда да се пояснява, че този, който кликва на такива заглавия е именно типът потребител, който вече бе описан.
Медията, за която става дума вероятно се нарича “B” от Bulgaria. Тя има две основни подразделения “B Life” и “B News”. И това всъщност звучи доста резонно – един екип се занимава да улавя и разпространява лайфстайл пикантерии, а друг един екип се занимава да отразява новини, което спомага за изграждането на авторитетен образ на самата медия. Да, обаче, чуйте как звучат заглавията, съответно на единия и на другия отдел. Ето ги тези на “B Life” – жълтият отдел:
“Мъжете в слипове са идеалните съпрузи”;
“Мис Силикон: Излъгаха ме, че ще съм новата плеймейтка”;
“Най-богатите звезди на порното”;
“Лейди Би облизва наред “;
“Кристина Агилера гола и насинена”;
“Гонзовица заби Благо Георгиев”
Всичко това, естествено, е придружено с множество илюстративен материал, главно цици, когато става дума за жени, и коремни плочки, когато става дума за мъже. Ако новината не предполага присъствието на гола плът, такава е добавена допълнително за радост на окото. Един триумф на мускулатурата и женските овални форми.
Това всъщност е напълно окей, кой не обича да оплакне окото, кому не е приятно да научи по някоя история от света на известните, онези горе. По презумпция те са основно футболисти и фолкпевици, друг спорт няма, друга музика не се слуша, защото е тъпо и не модерно.
Тук идва функцията на другия отдел, новинарския. Там са сериозните заглавия, които биха информирали човек и биха го направили адекватен в действителността.
Ето ги и заглавията на “B News”:
“Златка и Иванина в гола фотосесия на село” – Появи се и първият български еротичен календар на аграрна тематика!”;
“Андреа с огнена визия “;
”Вегетарианци не щат секс с месоядни”;
”Путин кръсти БГ-кучето Бъфи и награди кръстника му” – за бога, та нали той го е кръстил, себе си ли е наградил?
Заглавията на “B News” продължават с:
“Най-горещите лесбийски сцени “;
”Ким Кардашиян скъса с бившия на Холи Бери”;
“Хотел за гейове откриха в Маями “;
“Куршум в главата на пенсионер”;
“Родители напиха децата си и убиха едното от тях”;
Разликата в темите на двата отдела е очевидна и не се нуждае от коментар. “Езиковата комбинаторика” (как иначе да нарека произволното комбиниране на думи и словосъчетания с цел постигането на смисъл) проявена на страниците на това издание също. Това получава читателят, когато се отегчи от жълти новинки и пожелае да прочете истински.
Тук някой ще каже, какво толкова, нали така правят медиите. Познават добре таргета си и му поднасят това, от което има нужда. Цитираната медия е просто още един пример за добър маркетинг и всяка нападка срещу нея е продиктувана от чиста завист.
Това обаче е мръсна долна манипулация и евтина реторика, защото тези медии задоволяват таргета си, но пак те са тези, които го създават и изграждат като културен тип.
Идеята ми не е този род публицистични медии да бъдат мразени и срещу тях да се води борба. Това би било глупаво и сектантско. Те са опасни също толкова, колкото и читателят е опасен, сам за себе си. Те са също така и смешни, смешни са и са наивни за тези, които разбират механизмите им. Когато човек схване как поразява този тип медийна зараза, вече е имунизиран срещу влиянието й, като антителата на вируса се изграждат главно от самоуважение. Последната алегория идва да покаже, че е нужно само достигането на едно средно културно ниво от страна на читателя, за да може той да гледа с ирония на тази резило-цицо-клюкарска публицистика. Погледната с подходяща нагласа, тя всъщност може да бъде доста забавна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар