сряда, 28 януари 2015 г.

"Длъжникът"/ Марианна Георгиева


Като фен на мрачната естетика, на ужаса и гротеската, обичам грозното в изкуството и съм свикнал с инструментите му. Въпреки това обаче „Длъжникът” на Марианна Георгиева успя да ме уплаши, леко да помрачи настроението ми и откровено да ме потресе в няколко момента от четенето.


Стилът на Марианна Георгиева е унищожително концентриран и свидетелства за един огромен талант. Почеркът ѝ изказва ясен и прозорлив поглед, една зряла социална критичност, каквато можем да видим при много малко от младите български писатели, пък и въобще, нека не градим впечатлението, че навън липсват некадърници, мотаещи се в краката на литературата!

„Длъжникът” не е класически композиран роман, можем да си представим дори, че въобще не е роман, а някакво друго произведение на изящната словесност като голяма поема например. Това е книга със собствена логика и фрагментарна подредба на текстовете, където времената, пространствата и разказваческите гласове непрестанно се рушат и съграждат наново. В тази книга се е вселил демон и тя дума по дума, сцена по сцена се бори с него, опитвайки да изпълни ритуал за прочистване.

Книгата на Марианна Георгиева изпъква още от първите страници, защото в нея „птиците цепят мрака наоколо и режат небето”. Авторката пише остро и моделирайки без погнуса с грозни и противни материали. Тя е студена и обективна. Описва безпогрешно бита на хората преди и сега, тук и там, но при нея последните целувки се дават от „хладна, вкочанена уста”, а „любовникът си заминава бързо като пребито и наказано куче”. В „Длъжникът” пространствата са непознати и опасни. В един такъв свят, откровено всяващ страх и напрежение, дори вятърът „се увива в краката ѝ като стоманена верига или нещо подобно”, защото този вятър не е обикновен вятър и в мрака той довява различни субстанции, за да причинява злини. Контрастите и подобията тук са ужасяващи. В тази модернистична и някак по експресионистки декорирана картина, където светлините играят, физическите измерения са миражи – общуването е зловещо и деконструирано от напиращата лудост, интериорите са стари и корозирали, а екстериорите пък опушени и покрити с кал.

Всичко тук е лишено предварително от всякакви перспективи за положително случване, но нещо в книгата все пак се бори с демона, който плюе скверности. Четейки текста ние усещаме присъствието на този  поборник, но не знаем със сигурност кой е той или се страхуваме да изречем името му, за да не изглеждаме сантиментални.


KANAL EDNO ИЗЛЪЧВА В НЕПРАВИЛНОТО ВРЕМЕ НА НЕПРАВИЛНОТО МЯСТО, АБСОЛЮТНО НЕПРАВИЛНИТЕ НЕЩА!

KANAL EDNO ИЗЛЪЧВА В НЕПРАВИЛНОТО ВРЕМЕ НА НЕПРАВИЛНОТО МЯСТО, АБСОЛЮТНО НЕПРАВИЛНИТЕ НЕЩА!
...и още, тук могат да бъдат прочетени текстове в абсолютно свободен формат, разливи на съзнанието, нестройни разсъждения и прочее бързи включвания. това не е блог за лично творчество, опазил господ. всъщност това не е нищо определено. канал 1, да кажем, в него се влива всевъзможна информация, която е интересувала автора от 2008 до сега. няма претенции за стил, тема, актуалност или какъвто и да е адекватен спрямо евентуалния таргет подход.