ТО!

В ранната неделна сутрин, когато навън беше топло, но някак влажно и заспало, Млякото вече стоеше на масата. Сгушено в своята слънце защитна кутия то се мръщеше и плискаше кисели пози. Аз – спокоен за него, продължавах да шетам около котлона, където се канеше да кипне черно кафе без захар. Млякото беше от типа UHT, здраво консервирано, то нямаше друг избор освен да чака, за да се слее с кафето по пътя към ненаситния ми стомах. Колкото и да се опитваше да покаже темперамент, да се утаи, пресече, да пожълтее или бог знае какво още да демонстрира, то все пак оставаше безпомощно. Хората вече бяха извършили с него онази хитроумна и величествена манипулация, която го превръщаше в UHT продукт. Независимо, че не желаеше да си го признае, Млякото знаеше – душата, до последната капка е изсмукана от него и то е изцяло подвластно на човека, този който ще се разпорежда с него както и когато пожелае.

Млякото по принцип е настроено бунтарски. Всякога то е готово да спука кутията и да изтече от дупките в найлоновата торбичка докато го носите по улицата. Да побегне накъдето му видят очите. Ако го занесете безпрепятствено до вкъщи то ще се опита да прескочи ръба на чашата и да се плисне на покривката. Млякото живее динамичен живот, подобно на живака, но с по малка плътност. То ще загуби баланса на повърхността си, ще се люшне първо на едната страна – после на другата и докато се усетите, хоп то вече е на плочките, безвъзвратно загубено - свободно. Да не говорим за каймаците, кипването загорелите кори по котлона.

Млякото е силно, способно и винаги готово да се бори за свободата си. И то го правеше, Господ му е свидетел, че го правеше, когато времената бяха други и съпротивата бе възможна.

Сега всичко е ново и различно.

Та Млякото започна да се примирява, че с него ще се случи нещо произволно, което то не е способно да предотврати по никакъв начин. По-лошо – то започна да се съмнява дали наистина е мляко. Така, както доматите се съмняват в своята самоличност, както ябълките стоят по месец в складовете, а след това са готови да отскочат от пода като топки за тенис. Млякото – то е, както вече споменахме UHT, а изброените плодове и зеленчуци са просто ГМО, затова е най-силно от всички хранителни продукти. Почти консерва и несъмнен киборг на органичните течности.

Всичко това обяснява напълно, защо на Млякото не му пука в тази ранна утрин и стои непоклатимо на масата, готово да се слее с каквото и да е. Когато го поднесох към врялото джезве, пълно с черна течност то запази спокойствие и се гмурна надолу, докато първите капки от бялата му струя докоснаха горещата повърхност. Тогава Млякото пищейки си спомни за кошмара на хипер пастьоризацията и дойде на мястото си тихо и покорно. Кафето изсветля от черно до меко кафяво, а то беше кафе без захар, та имаше нужда от своето мляко, за да бъде нежно и приятно.

Така UHT Млякото изпълни своята мисия и го направи добре, аз пих безпрепятствено и се чувствах господар на потреблението.

Само не разбирам, защо на слънце защитната кутията е обозначено съдържание за препоръчителна доза мляко от стотина милилитра, дали ако изпия повече това ще бъде злоупотреба. От кога със мляко може да се злоупотреби? А дали от ГМО доматите ще ми стане нещо?

Моля, ако някой има информация по въпроса да ми пише на горепосочения адрес. Благодаря предварително!