Rock'n'roll-a ми Янко!

Снимка: В. Пеков


В последните години в България се организират повече и по-грандиозни музикални събития. Те протичат при сравнително добра организация, съпътствани от мощен PR. Цените на билетите се вдигат право пропорционално на качеството на шоуто, а има и промоционални облаги като два концерта на специална цена (Mayhem+Deicide) и безплатен вход за деца до 10 годишна възраст (AC/DC)...
От друга страна спонсорите на събитията са все по силни компании (Каменица, Савой...), които отделят баснословни суми за реклама, така че получават възможността да използват евентите за промотиране на своите продукти. Те разпъват шатри и билбордове с лога и слогани и заливат района на концерта с брандиран амбалаж. По такъв начин те хем продават, хем рекламират и създават един митичен ореол около своите имена. Каменица означава течен Rock'n'roll, М-тел милосърдие и благотворителност и т.н. В това разбира се няма нищо лошо, напротив, редно е и няма как да бъде друго яче.
Какви са обаче самите събития?
Как подхождат към тях артистите?
Кои са феновете и каква е тяхната култура?

В България адекватен музикален живот още няма, културата на феновете е в зародиш, а самата сцена - анемичен запъртък! Нещо повече, до сега истински големи музикални събития (да се разбира Rock и Метъл концерти) не е имало и в момента няма въпреки това, което виждаме на AC/DC и Sonisphere, доколкото това са циркови прояви. Например "ЗиЗи Топ" в България е цирк, Metallica на стадион "Васил Левски" е панаир с балони, свирки, захарен памук и слънчогледови семки. Коронясаните с митичен ореол явления на rock'n'roll-а се превръщат в триумф на кебапчето и стълкновение на огромни народни маси - жадни за пенлива бира гърла и почти нищо повече.
Преди, такива събития се случваха веднъж на няколко години, а сега вече по-често, но това изобщо не означава, че в България се е събудил концертен и фестивален живот. Феновете са малко в сравнение с това, на което са свикнали големите групи, организацията, макар и силна си остава балканска, а негласното мото на поредния стадион от страна на домакините гласи: "Ден година храни!"
Къде е мита за rock'n'roll-а, фен културата, самата музика на фона на организацията, рекламата и впечатляващата мащабност на събитието, която впрочем примамва повечето зрители? Няма ги! Те се губят някъде в грандоманията и провинциалната горделивост на разни "ентартейнери", които са доволни и опиянени от възможността да менажират нещо толкова мащабно, каквото е един концерт на AC/DC или голям германски Sonisphere в София.
За да има концертна култура в съвременния смисъл на думата е нужна голяма честота и достъпност на събитията и не в същото време, а преди всичко друго...клубна сцена. В противен случай Генчо и Пенчо отиват на стадиона, продухват ушите си на мощното озвучение, заслепяват се от професионалното осветление и след два часа подскачане си заминават, без да разберат какво им се е случило в действителност. А това, което се случва може да е много силно и истинско, а може да е и излъскано, надуто с излишен въздух и лишено от всякакъв заряд, въпреки високопарните определения.



Послепис:
Следващия път, когато умирам от скука и нямам нищо за правене може да публикувам и критическия си разбор по групи от "сонисфер". В него става дума за великата голяма четворка, за самите металика в частност, за цирковите артисти рамщайн и други неща...