Виж какво, брат, ти си един отчаян скъсаняк, драскаш по улиците, слушаш настървено опадъчна музика, употребяваш наркотици - даже крадеш вафли от Била, а дрехите ти са секънд хенд и са скъсани. Нямаш никакви пари, не ти се бачка, постоянно наливаш бири и мързелуваш, един вид не си гордостта на семейството, нали го разбираш т’ва. Щяла да дойде страшна криза и аз съм сигурен, че тая твойта мизерия ще плъзне като чума в България. Още повече хора от преди ще бъдат скъсани и ще пушат трева по цял ден, понеже ги е срам от нереалистичните им планове. Така че - казвам ти - не се здухвай и си прави нещата, които най-добре си можеш, защото без тях си обикновен сопол.”
Такива неща си мислим и си говорим понякога. Бруталните неща от недопустим екстремум се превърнаха в нещо съвсем нормално и хората вече не се притесняват да бъдат ненормалници в тази абсурдна ситуация, в която се намираме. В някакъв смисъл ъндърграундът взе да става мейнстрийм. Горките възпитани, послушни, упорити и старателни избягаха някъде, а тези които още се мяркат имат проблеми с жените и са пристрастени към WarCraft например.
Говорихме си наскоро за лайфстайл списанията и за писането въобще. Подмятахме едно издание, където боравят с провокативен език и разни скандални материали. Заключението беше, че бъдещето на социалната пропаганда е в тази форма, която ще бъде още по-брутална и безмилостна към читателите спрямо това, което виждаме в момента. Не се правим на някакви гадатели, просто ни харесва да си мислим в тази перспектива. Силните неща обикновено са тези, които се изпреварват идейно цялата работа, дето се случва. Така ако можеш ставаш един своеобразен пионер и нарицателно за цялата тенденция - особено ако си добър. Тогава вече не си принуден да мислиш в някакви тесни морални граници и да се съобразяваш. Всъщност извън България и по-специално в западния свят тези граници отдавна са паднали. Всеки бълва каквото си иска, а читателите са толкова много и различни, че за всяка щуротия си има фенове…
Няма коментари:
Публикуване на коментар