вторник, 5 юни 2012 г.

"Тънкости на приготвянето" от Деница Дилова





      Прочетох новата книга на Деница Дилова рекордно бързо. Основните причини това да се случи бяха три:

      Първо, седмица преди сборникът да бъде издаден, ми бе споменато, че се задава една книга с разкази, която ще „избие рибата”. Тогава нямаше как да знам колко буквално значение имат тези думи и как само в няколко истории ще измрат шарани, амури и други животни. Очаквах изданието на Скалино с възпален интерес, а когато се сдобих с него го излапах за два курса на 204 – от кв. Борово до центъра и обратно.

      Втората причина за светкавичния прочит се състои в краткостта на книгата – 10 разказа в 100 малки чаровни странички със симпатично изрязани ръбчета. Накрая има и едно приложение с кулинарни рецепти, което признавам си не дочетох, но евентуално ще го направя, в случай че реша да експериментирам в кухнята с десет гълъба, яребица или глиган.

      Последната трета предпоставка за бързата, но паметна среща с „Тънкости на приготвянето” е яснотата и стегнатата форма на разказите в нея. Стилът на Дилова е изчистен и комуникативен, подчертано развлекателен, и в комбинация със завършената концепция говори за опита на авторката в сферата на кратката проза.

      „Тънкости на приготвянето” не съдържа нищо излишно. Обвързани с кулинарната тема, разказите следват една линия, която нито предполага особени рискове, нито ги поема. Действайки „на сигурно”, авторката си служи с няколко класически техники, няколко похвата за сюжетиране, като по този начин хем постига стила, хем няма къде да сгреши. Десетте парчета в „Тънкостите” с малки изключения са еталон за добро писане и гарантирана четивност. Те доказват таланта на Дилова да се изразява ясно с достатъчния минимум от езикови средства, без да нарушава композицията, стила и цялостната атмосфера. Важни предимства в полето на краткия разказ.

      Това не е някакъв дебютен сборник с разкази, съдържащ еклектична китка от форми и сюжети, достоен да бъде озаглавен с дръзкото заглавие: „РАЗКАЗИ” от Еди Кой си. Това е „Тънкости на приготвянето” и е концептуална книга.

      Тук може да отбележим и две основни заключения, които произлизат от избраната кулинарна матрица, позната ни вече от автори като Виргиния Захариева с „9 Зайци”. Въпросното се явява един вид женско писане или както там го наричат, но:

      Хрумването за направата на кратък сборник от фикционални текстове, обединени под някаква кулинарна шапка, която предполага и раздел с готварски рецепти, къде като част от идеята, къде за обем, не е нито ново, нито оригинално хрумване. Неизбежно, това кара продуктът, който представлява книгата, да попадне в списъците на онова неавторитетно и дискредитирано пред сериозната литература явление, познато като “chick lit”. Оранжево розовеещата обложка на книгата със скицирано коте и рак, също не кореспондира много добре с темата за смъртта и екстремните завръзки в разказите.
      От друга страна обаче, освобождавайки се от всякакви рискове чрез предварително зададената рамка и явния си талант в кратката проза, Деница Дилова се е справила толкова добре в изработката, че веднъж попаднала в ръцете на читателя, книгата й лесно би помела всякакви предубеждения. Едновременно с бързината на увлекателните, достъпни като език сюжети, разказите от „Тънкости на приготвянето” са и доста безпощадни, особено що се отнася до съдбата на животните в тях. Те приятно, забавно и без агресия нарушават някои табута от лошата, наивна литература, като секса и насилието. Затова ако говорим за женско писане, с едно намигане бих нарекъл това на Деница Дилова: „freak chick lit.”

      Ако трябва да говоря конкретно за текстовете, трудно бих могъл да определя кой ми допада най-много. Всичките десет парчета действат като едно цяло и все пак „Възкресенията на един амур” радва с гротеската на мятащата се по земята, безсмъртна  риба. „Гълъб в супата” предлага някои крайни и натуралистични моменти, които обичам да срещам в литературата. „Разкритията на Алеко Дундич” е чаровна квартална история, която леко се проваля накрая, но не фатално. „Славен ден” е страхотен разказ. Бих споменал и „Въдворяване на покварените” без конкретни аргументи, просто защото тази градска легенда е интерпретирана накратко и добре.

      А макар да не си падам особено по любовната тематика, съзнавам каква сила има тя в цялата човешка култура, за Бога така е, та намирам „Нежен лов” за един от най-комплексните, дълбоки и интригуващи текстове в сборника. Какво да кажа аз като читател, който заради пола и сексуалната си ориентация  не би последвал глуповатия красавец Петер в хотела му, но мистерията, обстоятелствата при които главната героиня го прави, заедно с добре вмъкнатата религиозна нишка са вече нещо.

"Тънкости на приготвянето"
Деница Дилова
"Скалино", София 2011

KANAL EDNO ИЗЛЪЧВА В НЕПРАВИЛНОТО ВРЕМЕ НА НЕПРАВИЛНОТО МЯСТО, АБСОЛЮТНО НЕПРАВИЛНИТЕ НЕЩА!

KANAL EDNO ИЗЛЪЧВА В НЕПРАВИЛНОТО ВРЕМЕ НА НЕПРАВИЛНОТО МЯСТО, АБСОЛЮТНО НЕПРАВИЛНИТЕ НЕЩА!
...и още, тук могат да бъдат прочетени текстове в абсолютно свободен формат, разливи на съзнанието, нестройни разсъждения и прочее бързи включвания. това не е блог за лично творчество, опазил господ. всъщност това не е нищо определено. канал 1, да кажем, в него се влива всевъзможна информация, която е интересувала автора от 2008 до сега. няма претенции за стил, тема, актуалност или какъвто и да е адекватен спрямо евентуалния таргет подход.