събота, 23 януари 2010 г.

Хейт хроника: "Поруганият читател 2"

В тази рубрика ще попадат разни такива текстове, които рядко се коментират, минават незабелязано и имат характера на своеобразен дневник-кошче за гадни вътрешни преживявания...

...така идва продължението на текста за "поругания читател", който дори да смени името си ще остане все една и съща тема с потенциал за най-разнообразни интерпретации...

До сега стана дума, че:

" брат, ти си един отчайващ скъсаняк, драскаш по улиците, слушаш настървено опадъчна музика, употребяваш наркотици - даже крадеш вафли от Била, а дрехите ти са секънд хенд и са скъсани. "
след това:


" Бруталните неща от недопустим екстремум се превърнаха в нещо съвсем нормално и... вече не си принуден да мислиш в някакви тесни морални граници. "

Да, линковете водят към едно и също място.



Историята продължава така:

Генчо, Пенчо, Мими, Пепи и така нататък, плюс техните приятели и приятелки са новите читатели. Т'ва са хора, които умират от скука, затова повечето време евентуално са супер high и гледат да се забъркат в каквото могат. Те имат нужда от такива неща, които да ги вадят от цикъла и са толкова печени, че трудно хващат вяра някому, особено пък на масовите медии,които и без това не следят, там плескат всякакви лайна, за да запълнят ефира. "Готините пичове и пички" обичат жълтото, обичат лесно смилаемото - кичът. Така възниква въпросът за лайната.

Ако до скоро стикери в духа на "И АЗ ТВОЙТА" на задницата на счупената ти кола минаваха за някаква страшна шега и едва ли не провокация, то с днешна дата те приличат повече на детска закачка. Сега на улицата можеш да спечелиш известно внимание по-скоро със слогани като "ЯЖ ЛАЙНА!". Формулировката "И АЗ ТВОЙТА" не съдържа достатъчно агресия; в нея няма нито майки, нито ебане, така че не става. Общо взето ако не пратиш някой да кльопа лайна, хич не си печен. А ти определено си скъсваш гъза да се докараш пич. Иначе нямаше да ги измисляш такива. Ти си младо българче, обичаш мазните всекидневни истории и затова имаш нужда да разхвърляш курове и шитове насам - натам, та да се чувстваш напред. Затова ако ти попадне някъде в света на развлекателния печат ревю на книга или някаква театрална глупост, ти не го четеш, но ако някоя псевдо елитна личност от света на поп-фолка или футбола се осере - това е история и се чете, и се помни, и се преразказва с усмивка. Нали е така бе, "фифти-фифти".

Оказва се, че веселко те лъжем и те бъзикаме на всякакви теми, драги читателю, а ти се радваш и вдигаш високо ръчички. Някъде са боговете на твоя малък информационен свят, а ти си тяхното влюбено поклонниче. И знам, че няма да се разсърдиш заради тези редове, тъй като именно от такива преживявания се нуждаеш в скуката си. Тези едри, лесно четивни букви са твоя малък протест, макар и насочени срещу теб. Иначе би гладувал с дни, би бъркал с навлажнени пръсти в контактите, би ходил по ръба на блока и кой знае какво още би правил, за да си докараш преживявания…



събота, 16 януари 2010 г.

+ Осуалд

Разгледайте внимателно този човек. Обърнете внимание на уморения поглед, на лилавите устни и зацапаната бяла риза. Трудно му е, не се чувства добре; той е погълнал цял картон евтино червено вино, по-рано тази вечер – сам, на улицата. Сега мъчно прави опити да се добере до вкъщи, слаб и объркан, защото не помни къде е зарязал патето и какво прави на гробището. Въпроси връхлитат мислите му, които се търкалят на парцали – помогна ли му пиянството да не мисли за нея, помогна ли му някой, докато падаше из локвите? - Не!

Той е сам, разбит и палтото трябва да се носи на химическо...


петък, 8 януари 2010 г.

"поругания читател" 1...



Виж какво, брат, ти си един отчаян скъсаняк, драскаш по улиците, слушаш настървено опадъчна музика, употребяваш наркотици - даже крадеш вафли от Била, а дрехите ти са секънд хенд и са скъсани. Нямаш никакви пари, не ти се бачка, постоянно наливаш бири и мързелуваш, един вид не си гордостта на семейството, нали го разбираш т’ва. Щяла да дойде страшна криза и аз съм сигурен, че тая твойта мизерия ще плъзне като чума в България. Още повече хора от преди ще бъдат скъсани и ще пушат трева по цял ден, понеже ги е срам от нереалистичните им планове. Така че - казвам ти - не се здухвай и си прави нещата, които най-добре си можеш, защото без тях си обикновен сопол.”
Такива неща си мислим и си говорим понякога. Бруталните неща от недопустим екстремум се превърнаха в нещо съвсем нормално и хората вече не се притесняват да бъдат ненормалници в тази абсурдна ситуация, в която се намираме. В някакъв смисъл ъндърграундът взе да става мейнстрийм. Горките възпитани, послушни, упорити и старателни избягаха някъде, а тези които още се мяркат имат проблеми с жените и са пристрастени към WarCraft например.
Говорихме си наскоро за лайфстайл списанията и за писането въобще. Подмятахме едно издание, където боравят с провокативен език и разни скандални материали. Заключението беше, че бъдещето на социалната пропаганда е в тази форма, която ще бъде още по-брутална и безмилостна към читателите спрямо това, което виждаме в момента. Не се правим на някакви гадатели, просто ни харесва да си мислим в тази перспектива. Силните неща обикновено са тези, които се изпреварват идейно цялата работа, дето се случва. Така ако можеш ставаш един своеобразен пионер и нарицателно за цялата тенденция - особено ако си добър. Тогава вече не си принуден да мислиш в някакви тесни морални граници и да се съобразяваш. Всъщност извън България и по-специално в западния свят тези граници отдавна са паднали. Всеки бълва каквото си иска, а читателите са толкова много и различни, че за всяка щуротия си има фенове…

четвъртък, 7 януари 2010 г.

+

Procol Harum – банда мустакати музиканти от близкото минало, които изглеждат супер неадекватно, но с някои свои парчета подържат статут на класика в западната поп култура.


Нали се сещаш за онези песни, участващи в различни златни колекции из десетилетията на двайсети век. Те звучат много познато, често в съзнанието ти изплува мелодията им, запечатва се там бързо, но като се замислиш реално осъзнаваш, че никога не си знаел чии са…


…е те са дело на такива мистериозни за съвремието имена като Procol Harum, например!



неделя, 3 януари 2010 г.

за много години

Честита две и десета...
..не съм писал нищо от много време, понеже бях зациклил жестоко...
празничният сдух премина и сега се чувствам изпълнен с енергия и желание.
надявам се, че и при вас нещата стоят така, та и по добре.
пожелавам на всички потенциални читатели, на нацията и на хората въобще, следните неща:
- здраве
- щастие
- любов
- берекет
- много шестици (за всички ученици)
- плодородие (за селяните)
- пълна къща със коприна (за на който му трябва)
- хубаво време
- и т.н.

На себе си пожелавам търпение!

реално след настъпването на новата година почти не съм излизал от вкъщи, за да ми тръгне на топлина, спокоиствие и информационно изобилие.
филми, музика - дори TV, но никакви книги, защото от тях получавам гадене...


П.С. Понеже днес е 3 януари 2010, БНТ излъчва концерта на госпожа Милена Славова - "25 години на сцената". Това е най-голямата гротеска, която съм гледал напоследък. Наднормено тегло и неадекватно облекло + мухлясъл репертоар и липса на сценично поведение...
...принципно харесвам Милена, но не тази, която празнува 25 години в "Универсиада" на 4 декември 2009 г.
Отдавна си имам някакви илюзорни представи за нея и Ревю. По-добре е да не ни показват по телевизията подобни чествания.


Апел:
Хора, не изневерявайте на добрия вкус. Имайте мярка. Не усещате ли кога трябва да спрете, легенди, приземявате се супер грозно... а се смеете на баба Лили Иванова.
Не разбирам.


Браво на Кирил Маричков и Васил Гюров за чувствения фичъринг "Двеста"!
Мисля, че при Васо Г. има някакъв особен замисъл в цялата работа с числата. След албума на Ревю "10" и Фичъринга "200", може би трябва да чакаме юбилейно DVD, озаглавено "3000". Усещате ли градацията - десет, двеста, три хиляди...тука има нещо.

KANAL EDNO ИЗЛЪЧВА В НЕПРАВИЛНОТО ВРЕМЕ НА НЕПРАВИЛНОТО МЯСТО, АБСОЛЮТНО НЕПРАВИЛНИТЕ НЕЩА!

KANAL EDNO ИЗЛЪЧВА В НЕПРАВИЛНОТО ВРЕМЕ НА НЕПРАВИЛНОТО МЯСТО, АБСОЛЮТНО НЕПРАВИЛНИТЕ НЕЩА!
...и още, тук могат да бъдат прочетени текстове в абсолютно свободен формат, разливи на съзнанието, нестройни разсъждения и прочее бързи включвания. това не е блог за лично творчество, опазил господ. всъщност това не е нищо определено. канал 1, да кажем, в него се влива всевъзможна информация, която е интересувала автора от 2008 до сега. няма претенции за стил, тема, актуалност или какъвто и да е адекватен спрямо евентуалния таргет подход.