събота, 23 януари 2010 г.

Хейт хроника: "Поруганият читател 2"

В тази рубрика ще попадат разни такива текстове, които рядко се коментират, минават незабелязано и имат характера на своеобразен дневник-кошче за гадни вътрешни преживявания...

...така идва продължението на текста за "поругания читател", който дори да смени името си ще остане все една и съща тема с потенциал за най-разнообразни интерпретации...

До сега стана дума, че:

" брат, ти си един отчайващ скъсаняк, драскаш по улиците, слушаш настървено опадъчна музика, употребяваш наркотици - даже крадеш вафли от Била, а дрехите ти са секънд хенд и са скъсани. "
след това:


" Бруталните неща от недопустим екстремум се превърнаха в нещо съвсем нормално и... вече не си принуден да мислиш в някакви тесни морални граници. "

Да, линковете водят към едно и също място.



Историята продължава така:

Генчо, Пенчо, Мими, Пепи и така нататък, плюс техните приятели и приятелки са новите читатели. Т'ва са хора, които умират от скука, затова повечето време евентуално са супер high и гледат да се забъркат в каквото могат. Те имат нужда от такива неща, които да ги вадят от цикъла и са толкова печени, че трудно хващат вяра някому, особено пък на масовите медии,които и без това не следят, там плескат всякакви лайна, за да запълнят ефира. "Готините пичове и пички" обичат жълтото, обичат лесно смилаемото - кичът. Така възниква въпросът за лайната.

Ако до скоро стикери в духа на "И АЗ ТВОЙТА" на задницата на счупената ти кола минаваха за някаква страшна шега и едва ли не провокация, то с днешна дата те приличат повече на детска закачка. Сега на улицата можеш да спечелиш известно внимание по-скоро със слогани като "ЯЖ ЛАЙНА!". Формулировката "И АЗ ТВОЙТА" не съдържа достатъчно агресия; в нея няма нито майки, нито ебане, така че не става. Общо взето ако не пратиш някой да кльопа лайна, хич не си печен. А ти определено си скъсваш гъза да се докараш пич. Иначе нямаше да ги измисляш такива. Ти си младо българче, обичаш мазните всекидневни истории и затова имаш нужда да разхвърляш курове и шитове насам - натам, та да се чувстваш напред. Затова ако ти попадне някъде в света на развлекателния печат ревю на книга или някаква театрална глупост, ти не го четеш, но ако някоя псевдо елитна личност от света на поп-фолка или футбола се осере - това е история и се чете, и се помни, и се преразказва с усмивка. Нали е така бе, "фифти-фифти".

Оказва се, че веселко те лъжем и те бъзикаме на всякакви теми, драги читателю, а ти се радваш и вдигаш високо ръчички. Някъде са боговете на твоя малък информационен свят, а ти си тяхното влюбено поклонниче. И знам, че няма да се разсърдиш заради тези редове, тъй като именно от такива преживявания се нуждаеш в скуката си. Тези едри, лесно четивни букви са твоя малък протест, макар и насочени срещу теб. Иначе би гладувал с дни, би бъркал с навлажнени пръсти в контактите, би ходил по ръба на блока и кой знае какво още би правил, за да си докараш преживявания…



събота, 16 януари 2010 г.

+ Осуалд

Разгледайте внимателно този човек. Обърнете внимание на уморения поглед, на лилавите устни и зацапаната бяла риза. Трудно му е, не се чувства добре; той е погълнал цял картон евтино червено вино, по-рано тази вечер – сам, на улицата. Сега мъчно прави опити да се добере до вкъщи, слаб и объркан, защото не помни къде е зарязал патето и какво прави на гробището. Въпроси връхлитат мислите му, които се търкалят на парцали – помогна ли му пиянството да не мисли за нея, помогна ли му някой, докато падаше из локвите? - Не!

Той е сам, разбит и палтото трябва да се носи на химическо...


петък, 8 януари 2010 г.

"поругания читател" 1...



Виж какво, брат, ти си един отчаян скъсаняк, драскаш по улиците, слушаш настървено опадъчна музика, употребяваш наркотици - даже крадеш вафли от Била, а дрехите ти са секънд хенд и са скъсани. Нямаш никакви пари, не ти се бачка, постоянно наливаш бири и мързелуваш, един вид не си гордостта на семейството, нали го разбираш т’ва. Щяла да дойде страшна криза и аз съм сигурен, че тая твойта мизерия ще плъзне като чума в България. Още повече хора от преди ще бъдат скъсани и ще пушат трева по цял ден, понеже ги е срам от нереалистичните им планове. Така че - казвам ти - не се здухвай и си прави нещата, които най-добре си можеш, защото без тях си обикновен сопол.”
Такива неща си мислим и си говорим понякога. Бруталните неща от недопустим екстремум се превърнаха в нещо съвсем нормално и хората вече не се притесняват да бъдат ненормалници в тази абсурдна ситуация, в която се намираме. В някакъв смисъл ъндърграундът взе да става мейнстрийм. Горките възпитани, послушни, упорити и старателни избягаха някъде, а тези които още се мяркат имат проблеми с жените и са пристрастени към WarCraft например.
Говорихме си наскоро за лайфстайл списанията и за писането въобще. Подмятахме едно издание, където боравят с провокативен език и разни скандални материали. Заключението беше, че бъдещето на социалната пропаганда е в тази форма, която ще бъде още по-брутална и безмилостна към читателите спрямо това, което виждаме в момента. Не се правим на някакви гадатели, просто ни харесва да си мислим в тази перспектива. Силните неща обикновено са тези, които се изпреварват идейно цялата работа, дето се случва. Така ако можеш ставаш един своеобразен пионер и нарицателно за цялата тенденция - особено ако си добър. Тогава вече не си принуден да мислиш в някакви тесни морални граници и да се съобразяваш. Всъщност извън България и по-специално в западния свят тези граници отдавна са паднали. Всеки бълва каквото си иска, а читателите са толкова много и различни, че за всяка щуротия си има фенове…

четвъртък, 7 януари 2010 г.

+

Procol Harum – банда мустакати музиканти от близкото минало, които изглеждат супер неадекватно, но с някои свои парчета подържат статут на класика в западната поп култура.


Нали се сещаш за онези песни, участващи в различни златни колекции из десетилетията на двайсети век. Те звучат много познато, често в съзнанието ти изплува мелодията им, запечатва се там бързо, но като се замислиш реално – осъзнаваш, че никога не си знаел чии са…


…е те са дело на такива мистериозни за съвремието имена като Procol Harum, например!



неделя, 3 януари 2010 г.

за много години

Честита две и десета...
..не съм писал нищо от много време, понеже бях зациклил жестоко...
празничният сдух премина и сега се чувствам изпълнен с енергия и желание.
надявам се, че и при вас нещата стоят така, та и по добре.
пожелавам на всички потенциални читатели, на нацията и на хората въобще, следните неща:
- здраве
- щастие
- любов
- берекет
- много шестици (за всички ученици)
- плодородие (за селяните)
- пълна къща със коприна (за на който му трябва)
- хубаво време
- и т.н.

На себе си пожелавам търпение!

реално след настъпването на новата година почти не съм излизал от вкъщи, за да ми тръгне на топлина, спокоиствие и информационно изобилие.
филми, музика - дори TV, но никакви книги, защото от тях получавам гадене...


П.С. Понеже днес е 3 януари 2010, БНТ излъчва концерта на госпожа Милена Славова - "25 години на сцената". Това е най-голямата гротеска, която съм гледал напоследък. Наднормено тегло и неадекватно облекло + мухлясъл репертоар и липса на сценично поведение...
...принципно харесвам Милена, но не тази, която празнува 25 години в "Универсиада" на 4 декември 2009 г.
Отдавна си имам някакви илюзорни представи за нея и Ревю. По-добре е да не ни показват по телевизията подобни чествания.


Апел:
Хора, не изневерявайте на добрия вкус. Имайте мярка. Не усещате ли кога трябва да спрете, легенди, приземявате се супер грозно... а се смеете на баба Лили Иванова.
Не разбирам.


Браво на Кирил Маричков и Васил Гюров за чувствения фичъринг "Двеста"!
Мисля, че при Васо Г. има някакъв особен замисъл в цялата работа с числата. След албума на Ревю "10" и Фичъринга "200", може би трябва да чакаме юбилейно DVD, озаглавено "3000". Усещате ли градацията - десет, двеста, три хиляди...тука има нещо.

KANAL EDNO ИЗЛЪЧВА В НЕПРАВИЛНОТО ВРЕМЕ НА НЕПРАВИЛНОТО МЯСТО, АБСОЛЮТНО НЕПРАВИЛНИТЕ НЕЩА!

KANAL EDNO ИЗЛЪЧВА В НЕПРАВИЛНОТО ВРЕМЕ НА НЕПРАВИЛНОТО МЯСТО, АБСОЛЮТНО НЕПРАВИЛНИТЕ НЕЩА!
...и още, тук могат да бъдат прочетени текстове в абсолютно свободен формат, разливи на съзнанието, нестройни разсъждения и прочее бързи включвания. това не е блог за лично творчество, опазил господ. всъщност това не е нищо определено. канал 1, да кажем, в него се влива всевъзможна информация, която е интересувала автора от 2008 до сега. няма претенции за стил, тема, актуалност или какъвто и да е адекватен спрямо евентуалния таргет подход.