Penis Envy

Когато има да речем парламентарни избори, хората се разделят на неформални отбори и следват общи цели. Едни искат да строят магистрали, други ги е грижа за летищата и болниците, трети за собственото си материално бъдеще и т.н. В тази посока на разсъждение общонародните дела винаги са положителни, доколкото обединяват различните класи помежду им. Да обаче, когато всичко премине и настъпи делникът хората веднага се завръщат към злободневното, както се казва: „Иху-иху, после тихо!”. Човекът – доволен или недоволен от развоя на обществените събития в един момент се успокоява и заживява по старому. „Постарому” означава различно за всеки. В настоящото изложение засягам един проблем, който едва ли е универсален и определящ за населението, но пък за мен е желан и интересен. Става дума за проблема „Penis Envy”.

И така, след като (в случая) изборите преминат:

По-голямата част от населението, да кажем масата, ще се завърне към обичайното си състояние, обичайната норма за мислене и поведение, която избрах да нарека „Пенис енви” (Penis Envy) или за по кратко „Пенви”. В понятието „Пенис енви” е заложен особен смисъл. В буквалния си превод от английски език словосъчетанието означава „пенис завист”, да завиждаш някому заради неговия пенис – подразбира се, че някой има по-голяма пишка от вашата и вие му завиждате заради това му качество. Трябва да се обърне внимание на това, че „Пенви” е много силно чувство, по интензивност то се родее с такива дълбоки усещания като любов, омраза, желание за мъст и така нататък. То е порок, който обсебва съществуването, предопределя съдби, променя начина на живот. „Пенис енви” е универсална категория, думата пенис не бива да подвежда читателя, карайки го да си мисли, че едно такова явление касае само мъжете, напротив – нежният пол е също толкова уязвим, колкото и силния пол. В много случаи жените дори са много по-активни в своята завист и усещане за ощетеност и принципна полагаемост; да оставим обаче този аспект на въпроса настрана.

Завистта сама по себе си има множество измерения, многообразна е. В зависимост от това към какво е насочена, нейните сила и форма варират. В настоящия текст не става въпрос за онази класическа „Кайновска” завист, описана в библията. „Пенис енви” е нещо повече. Самото мерене на пишки в социален план е коктейл от причини и следствия. То се случва неусетно и предизвиква редица конфликти, често, без да бъде ясно изразено. „ПЕНВИ” е процес, лишен от конкретни начало и край. Когато човек осъзнае, че пишката му е по-малка от нечия друга и въобще изначално малка, се поражда своеобразен кризис на личността. Тук пениса е просто една метафора на всичко физическо и психично, нямащо материален еквивалент; онези неща, които в качеството си на природна даденост са невъзможни или трудни за придобиване. Такива неща например са: талантът, физическите данни, различните вродени дарби и инстинкти. Осъзнавайки своя недъг, липсата, недостатакът – човекът е изправен пред две възможности, два пътя за изход от житейската ситуация. Първата възможнот е осмислянето (осъзнаването на един или друг факт не винаги се препокрива с рационалното му осмисляне), когато разумният човек си даде ясна сметка за положението, в което се намира и избере да игнорира липсата – съсредоточавайки се върху търсенето на други свои заложби или да впрегне волята си с цел постигане на липсващата ценност.
При възможност номер две е на лице неспособност за правилна обработка на информацията; тук даденото и неизвестното в задачата се размиват и замъгляват, личността е травмирана, често се наблюдава страх и задействане на различни отбранителни механизми. Обърканият човек, жертва на „възможност две”, където липсата не може да бъде преодоляна, започва да показва проявления на своята първична (животинска) природа. Те включват омраза,склонност към агресия, чувство за враждебност на заобикалящия свят, онеправданост...

С други думи нискоинтелигентният тип, този който в повечето случаи трудно или въобще не може да изтълкува връхлитащите го явления е носителят на „Пенис енви”. Това е човекът, заплаха, който не винаги разбира какво точно става. Социалният нападател, камикадзето, което е готово да се взриви в групата на можещите, когато те не го приемат. Пенисовият неудовлетворенец, модерният Пенви дълбоко в себе си усеща, нуждата от нещо което е непосилно за него или поне не може да си представи като своя реалност. Той вижда, че именно Ти притежаваш ценното за него и затова те мрази. В много случаи завистникът може с „двете си ръце” да добие скъпа кола, добра служба, голяма къща и т.н. да бъде владетел на всичко материално, но това не му стига. Пенви субектът не е доволен и желае твоето падение, изличаване на образът ти от вълшебното огледало, което му казва, че си още жив и затова не той е най красив на света.
Понякога синдромът „Penis Envy” се откроява като явен порок, но много по-често минава незабелязано в обществото като го усеща само потърпевшият. „Пенис енви” съпътства неизменно делничния живот на хората като се изключва периодично по време на общонародни вълнения, каквито са парламентарните избори например; те обединяват масата в обща цел и колективното съревнование измества личностното. След преминаването на „бурята” гражданинът непременно се завръща към повече или по-малко развития си порок – меренето на пишки. И само интелектът е определящ за това, дали това мерене ще мутира в пенис завист.