Тя беше обещаваща, млада журналистка, която слушаше обедните новини на спуснати щори и гледаше умно в тавана. Изведнъж вниманието и бе привлечено от плющящ звук. Веднага след него последва втори такъв. И трети, четвърти... Не беше от радиото. Обърна се настрана и що да види? В единия край на стаята се наредили една колонка мишки, които се засилват и блъскат острите си главички в тапетите на отсрещната стена. При сблъсъка следва своеобразна експлозия и от малките черепчета ефектно изригва червено-сива пихтиеста маса. Така една по една мишките се самоубиват и на тяхно място застават нови и нови. Периодично плъхове, с големината на малко коте, също се нареждат на опашката и изпълняват ритуалния спринт срещу стената. Техните задни крака са значително по-силни та успяват да отскочат нависоко, като по този начин допринасят за изразителни кървави петна върху цветущите тапети. Картината започна да става подчертано зловеща.
Това зрелище продължаваше вече повече от половин час. Тя разбра това, защото новинарската емисия беше в своя край и предстоеше метероологичната прогноза. В единия край на стаята вече имаше прогресираща купчина сиви трупчета. Честно казано, тя започна леко да се притеснява. Сбърчи вежди, концентрира се и след като си придаде сериозен вид, се запритеснява с пълна сила. Вече се пукаше по шевовете от тревога, когато по радиото съобщиха, че има магнитни бури. В миг всичко се изясни, напрежението спадна. Тя беше отново спокойна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар