Някакви гротески!
Днес за кой ли път през живота си гледах филмът Voodoo на The Residents – то не е кой знае какво епично гледане де, отнема 30 минути. The Residents , за тези, които не знаят е култуво явление в авангарда. Не знам група ли да ги нарека или театрална трупа или пък са някаква тайна арт организация, не знам какво са точно, но определено съм склонен да ги харесвам и дори тайно да ги уважавам. The Residents са терористи – сюрреалисти и фрагментарни експресионисти :) , те са изкуство заради самото изкуство и правят странна музика :)! Честно казано ми е трудно да слушам музиката им, така както бих слушал нещо друго, пускам си и слушам. По-скоро предпочитам да я гледам в комбинация с някакво действие, така цикълът е пълен. Забелязал съм, че повечето хора се ужасяват от Residents понеже били депресиращи и безсмислени, според мен са "плашещи" екзистенциалисти, каквото и да означава това. Важното е, че въздействат!
Веско вика: „Тези се радват на живота” и е прав, а кой е Веско, за настоящата статия няма значение. The Residents наистина се радват на простите житейски ситуации. Пресъздават ги такива, каквито са в действителност, очарователно абсурдни. :)
"Life is just a situation, life is just a game"
И като за край, сърце не ми дава да не пусна и:
Няма коментари:
Публикуване на коментар