Хващайки транспортта към източната част на София започваш малко по малко да нагазваш в едни съвсем различни измерения на града. София с различни стандарти и друга външност. Стара София, но не онази романтичната старина при достолепните сгради в центъра, а една потискаща старина - напоена със мизерия и соц неволи...
Впрочем ако отиваш да хващаш стопа за магистрала "Хемус" с идеята да се забавляваш някъде, усещането съвсем не е такова. Отивайки към Малашевци обаче със сигурност би погледнал с едно друго око на обстановката, би подходил с друга нагласа (освен ако не си олигофрен).
Така нареченото "Малашевци" е един от големите гробищни паркове в София. Това си е една институция на територията, на която времето е спряло преди поне 60-70 години. Особено в много горещи дни всичко там се случва строго формално. Опечалените близки погребват своите мъртви за броени минути и изчезват с негласното обещание да се върнат след 40 дни. Процесът се повтаря мнoгoкратно през целия ден и отстрани изглежда като изваден от документален филм за бита на софиянци от началото на века.
В случай, че повелите да бъдете кремиран, това ще струва около 180 лв, а урната с праха ви най-вероятно ще бъде затворена в някоя от бетонните кутийки на снимките отдолу. Избрах да ги нарека "Бункери на светлата памет", защото първата ми асоциация категорично беше за бункер или вход на бомбоубежище. Никога не си ги бях представял така, което сигурно се дължи на влиянието от романтичните филми, където вашите приятели разпръскват прахта ви сред различни живописни местности - морета, планини... В Малашевци реалността е микс от бетон и ръждясала ламарина, а ако близките ви "кихнат" малко отгоре ще ви зазидат с луксозна мраморна плоча - име, снимка - всичко.
Искам да отбележа, че с този пост идеята ми съвсем не е да се ебавам със смъртта, да поругавам паметта на мъртвите или по някакъв начин да опошлявам хорските представи за едно гробище, каквито и да са те. Правя тези коментари единствено от интерес към парадоксите и абсурда, които ни заобикалят.
Впрочем ако отиваш да хващаш стопа за магистрала "Хемус" с идеята да се забавляваш някъде, усещането съвсем не е такова. Отивайки към Малашевци обаче със сигурност би погледнал с едно друго око на обстановката, би подходил с друга нагласа (освен ако не си олигофрен).
Така нареченото "Малашевци" е един от големите гробищни паркове в София. Това си е една институция на територията, на която времето е спряло преди поне 60-70 години. Особено в много горещи дни всичко там се случва строго формално. Опечалените близки погребват своите мъртви за броени минути и изчезват с негласното обещание да се върнат след 40 дни. Процесът се повтаря мнoгoкратно през целия ден и отстрани изглежда като изваден от документален филм за бита на софиянци от началото на века.
В случай, че повелите да бъдете кремиран, това ще струва около 180 лв, а урната с праха ви най-вероятно ще бъде затворена в някоя от бетонните кутийки на снимките отдолу. Избрах да ги нарека "Бункери на светлата памет", защото първата ми асоциация категорично беше за бункер или вход на бомбоубежище. Никога не си ги бях представял така, което сигурно се дължи на влиянието от романтичните филми, където вашите приятели разпръскват прахта ви сред различни живописни местности - морета, планини... В Малашевци реалността е микс от бетон и ръждясала ламарина, а ако близките ви "кихнат" малко отгоре ще ви зазидат с луксозна мраморна плоча - име, снимка - всичко.
Искам да отбележа, че с този пост идеята ми съвсем не е да се ебавам със смъртта, да поругавам паметта на мъртвите или по някакъв начин да опошлявам хорските представи за едно гробище, каквито и да са те. Правя тези коментари единствено от интерес към парадоксите и абсурда, които ни заобикалят.
Няма коментари:
Публикуване на коментар