петък, 3 април 2009 г.

„Случва се нещо ужасно” | Част 2.0

2. "Как Гаврушил мутира – нов живот"

Гаври, както го наричаха всички изглеждаше да е съвсем нормално дете. Жизнените му показатели се движиха в норма още от самото раждане та неговите родители се отнасяха с непоклатимо спокойствие към растежа на сина си. Той минаваше за любознателно и схватливо момче с нестандартни идеи, които във всеки един момент развеселяваха мама и татко. Двамата, забелязали здравата осанка на своето отроче, го записаха на тренировки по карате, за да се занимава с нещо градивно, а и да се защитава в училище. Не мина време и Гаврушил бе включен още в кражок по роботика, компютърен курс и часове по гадулка. За две, три години момчето се изяви на няколко концерта, посети форум за развитието на микропроцесорната техника в Лайпциг и стана републикански шампион по Киоко Шин. Може да се каже, че Гаври придоби известна популярност в града, където бе роден и животът му се оформи като една логична повтаряемост от учене, тренировки и срещи с приятели. В училище той се движеше винаги в компания, чувстваше се силен и добре приет; минаваше за привлекателен и се радваше на интерес от страна на женската аудитория. По време на гимназиалните си години, образцовият младеж не испадна нито веднъж в неблагоприлична ситуация и изгради желязно доверие у своите родители, които бяха толкова доволни и спокойни за живота на своята гордост Гаврушил, че буквално спряха да следят развитието му. Парадоксално нали? Много по-късно майката и таткото забелязаха признаците на първите промени, но разбира се вече нямаше връщане назад.

Понеделник сутрин, Гаври бодро се придвижваше към училище през свежата сутришна мъглявина на планинското градче. След като се бе събудил трудно, но успешно, сега му доставяше удоволствие да ходи пеша с динамичната походка на мастит каратист. Предната вечер той заедно с няколко приятели, бяха гледали филмовия хит на сезона – „Матрицата” та сега всички труженици, които захапали кифли, отиваха на работа му се струваха като клонинги – агенти. Впрочем този факт е важен до толкова, до колкото напоследак Гаврушил все по често имаше такива приумици. Работата ставаше все по-притеснителна и той се чудеше дали да плаче или да се смее на тези уж забавни явления. Не, не беше просто пубертет. Миновачите по улиците станаха убедителни клонинги и киборзи, а по-лошото е, че явно са и агенти на някоя тайна организация, щом като си кимат дискретно и шушукат в малки слушалки. Уличните кучета също плахо наблюдаваха Гаври от известно време; ставайки нагъл, песът пред хлебарницата дори му се ухили мазно все едно се познават цял живот, което беше малко обидно. Докато ловяха попчета един червей му намигна и после изпълни виртуозен бекфлип със завъртане сякаш не отиваше да става примамка, а на почивка. Ваобще Гаври беше сигурен, че нещо не е наред със сетивата му, че някой го наблюдава от страни и бива преследван. На няколко пъти му се искаше да потърси помощ от специалист, но разбира се не посмя.

Сто метра деляха Гаврушил от входа на училището, когато светът започна да се върти, краката се подкосиха, пречерня му и момчето рухна в прахта. Започнаха страховити гърчове и контракции, от устата му излизаше необяснима цикламена пяна и ярко оцветени кръвоносни съдове пулсираха на бледото му лице. Група деца с големи раници се спряха втрещени и започнаха да наблюдават зловещата метаморфоза. Потрес се изписа на лицата им, докато всепознатият съученик се подуваше и дрехите му се късаха под напора на телесните маси. Задникът на Гаври заедно с бедрата и гърдите силно се подуха, а главата му нарастна два пъти като се разшири носът, и очите му изпъкнаха. На места се отвориха продълговати язви поради неспособността на кожата да понесе екстремното раздуване и цялото тяло придоби розов цвят като на прасе. Може би заради силния енергиен приток, който понесе тялото на Гаврушил половината коса се омазни, накъдри се и окапа на място. В края на преображението от стройното момче нямаше и следа. Той беше видимо по нисък с поне двадесет сантиметра, бе напомпан с мутагенни мускули и приличаше на малък трол. Децата с раниците продължаваха да гледат, а се бях насъбрали и учители. Гаври стана и се заоглежда диво, беше гол и животинското властваше над него повече от всеки друг път. Не бе сигурен как да постъпи, инстинктивно нададе ужасен вой, обърна се и избяга в посока на планината с чудовищни подскоци. Всички ахнаха, настъпи уживление и един по един зрителите започнаха да излизат от вцепенението си, захващайки да коментират. Седем дни никой не дръзна да се доближи и да почисти купчината дрипи, коса и слузести субстанции, които бяха останали на мястото на преображението. Накрая го направи клисаря на близката църква, учтиво помолен за тази услуга от училищния директор, който знаеше, че стария уредник не е с всичкия си.

Дълго хората в малкото градче говориха за този случай като се изказваха най-съмнителни и фантастични мнения по въпроса, къде е Гаврушил в момента и какво прави. С времето историята доби невероятни окраски и се превърна в най-мистичната градска легенда на общината.
Разбира се никой повече не видя Гаврушил по тези места.

*Към първа част – „Сутрин Хикс"

3 коментара:

Marmalad Shipkofff каза...

Сега е моментът да се запитам- Гаврушил добър или лош герой ще бъде?

sto... каза...

По-скоро положителен, до колкото може да бъде добър един объркан тийнейджър с тежка невроза ;)

Ani&Todor каза...

Ужас, горкият Гарври!

KANAL EDNO ИЗЛЪЧВА В НЕПРАВИЛНОТО ВРЕМЕ НА НЕПРАВИЛНОТО МЯСТО, АБСОЛЮТНО НЕПРАВИЛНИТЕ НЕЩА!

KANAL EDNO ИЗЛЪЧВА В НЕПРАВИЛНОТО ВРЕМЕ НА НЕПРАВИЛНОТО МЯСТО, АБСОЛЮТНО НЕПРАВИЛНИТЕ НЕЩА!
...и още, тук могат да бъдат прочетени текстове в абсолютно свободен формат, разливи на съзнанието, нестройни разсъждения и прочее бързи включвания. това не е блог за лично творчество, опазил господ. всъщност това не е нищо определено. канал 1, да кажем, в него се влива всевъзможна информация, която е интересувала автора от 2008 до сега. няма претенции за стил, тема, актуалност или какъвто и да е адекватен спрямо евентуалния таргет подход.