вторник, 21 април 2009 г.

"Нещо ужасно се случва" | Откъс 3.0



3."На път"
След като се отърси от първоначалното напрежение, Гаврушил премисли ситуацията, в която се намираше и реши, че е най-разумно да се прехвърли в Гърция. Да потърси работа като маслиноберач или каквото там се намери. Налагаше му се да бъде особено предпазлив, имайки в предвид начина, по който изглежда. Гаври бързо състави плана за действие и мислено маркира маршрут през Лудогорието като използваше отличните си познания върху географската карта. Той прецени, че е най-удачно да се движи нощем, и където е възможно почиваше през деня, използвайки прекритието на пещери, гори и гъстаци. Проблясвайки с очички се промъкваше ловко като котка в тъмата, което изглеждаше много интересно отстрани с неговото сто и петдесет килограмово туловище.

– Всичко е от мускулния тонус! – обичаше да казва неговия треньор по карате, Сенсей Стратул.
– Мускулите са важни, бъди по-тих от сянката си моето момче! – казваше още той.

В един момент Гаврушил се бе вманиачил да се съревновава със своята сянка за какви ли не неща. Той не пропускаше възможност да и покаже, че е по-добрия във всяко едно отношение. Двамата си погаждаха досадни номерца и опитваха да се прецакат постоянно. Дори вечер, в тъмното, когато на практика телата не хвърлят сенки, поради отсъствието на светлина, Гаври знаеше, че Тя е там и го наблюдава. По този начин той не оставаше никога сам и това го мотивираше да стои на щрек. Сега, когато бе мутант сянката е разбира се най-малкият проблем в осеяния с премеждия живот на скитника. Тенденцията беше към колегиални отношения и Тя, а може и да е Той (*не е ясно точно от какъв пол е Гаврушиловата сянка)си стоеше кротко и изпълняваше ролята на страничен наблюдател като двамата взаимно се стараеха да не се издадат.

По пътя към Гърция не веднъж се налагаше на Гаври да копае дупки и да строи импровизирани землянки в полето, за да се прикрие. Особено сложно се оказа преминаването на просторното кърджалийско поле, където почвата беше канелено червена и мазна. В една хладна сутрин, наметнат с намерен конски чул, Гаврушил премина по периферията на едно мохамеданско село като се надяваше да не привлече внимание. Увереност му даваше фактът, че това е просто една мижава паланка в силно маргинализиран район, където хората носят шарени шалвари и се препитават с отглеждането на тютюн. На такова място нищо не би могло да бъде достатъчно странно и неприемливо. Гаври подмина една схлупена постройка с кръпки от фазер и ПеДеЧе, която ако се съди по външния вид беше нещо средно между кръчма и смесен магазин. От там долитаха звуците на разстроен транзистор и завалените гласове на пияни от сутринта тютюноберачи. Течеше информационен бюлетин на турски език, четен от плътен мъжки глас. Загърнат в шайечния парцал и под влиянието на дълбокия радиофоничен тембър, Гаври изпита познатото топло усещане за спокойствие и уют. Стана му изключително приятно и погледна към безбрежието от звезди на пролетното небе. По един особен начин те изглеждаха по-ярки от всякога, пръснати с небрежна щедрост като войска около своя дебел, сребърен генерал – луната. Момчето мутант изпита внезапен прилив на сладка меланхолия, позволи си да поседне край една изцапана със суха тор талига и си затананика нещо неопределено. Той почувства силна връзка с природата, сля се с нея. Едноока котка се приближи отнякъде и изтягайки хълбоци с невиждана грация се отърка чувствено в неговия чул. Гаври преживяваше нещо като екстаз и зарови пръстите си в рохкавата пръст като едва не преобърна каруцата в контракциите на своето опиянение.
Междувременно се развиделяваше, спусна се мъгла; някъде пропяха първите петли и лавнаха кучета.
– К’во правя аз бе мамка му?!? – изкрещя мутантът на ум и скочи на крака, видимо отрезвен.
Котката, която бе заспала в скута на Гаврушил задейства вродените си инстинкти и увисна на нокти върху дрипите му. В бързината той я сграбчи и захвърли настрани. Животното измяка и не мръдна повече. Гаври разбра, че е прекършил нещо в нея и реши да бъде по-внимателен в маниерите си занапред.

Грамаданът се отупа, оправи качулката си и пое нататък към хоризонта, който обещаваше да му разкрие облите възвишения на гръцките планини.

Част Първа: "Сутрин Хикс"

Част Втора: "Как Гаврушил мутира – нов живот"

1 коментар:

Marmalad Shipkofff каза...

горката едноока котка! :D

KANAL EDNO ИЗЛЪЧВА В НЕПРАВИЛНОТО ВРЕМЕ НА НЕПРАВИЛНОТО МЯСТО, АБСОЛЮТНО НЕПРАВИЛНИТЕ НЕЩА!

KANAL EDNO ИЗЛЪЧВА В НЕПРАВИЛНОТО ВРЕМЕ НА НЕПРАВИЛНОТО МЯСТО, АБСОЛЮТНО НЕПРАВИЛНИТЕ НЕЩА!
...и още, тук могат да бъдат прочетени текстове в абсолютно свободен формат, разливи на съзнанието, нестройни разсъждения и прочее бързи включвания. това не е блог за лично творчество, опазил господ. всъщност това не е нищо определено. канал 1, да кажем, в него се влива всевъзможна информация, която е интересувала автора от 2008 до сега. няма претенции за стил, тема, актуалност или какъвто и да е адекватен спрямо евентуалния таргет подход.