Търн Офф йор ТиВи!

Представи си, че си заспал на фотьойла пред телевизора с дистанционно в ръка. През нощта се будиш от странни шумове и светлини, преди да си се разсънил напълно кинескопът вече е на две педи от лицето ти, разтворил кръвожадна паст. В такъв момент трудно би повярвал на очите си, защото това е една крайно невероятна случка, просто не изглежда правдоподобно. Докато се концентрираш над ситуацията, улисан в това, което виждат твоите очи, TV-то вече се е постарало и си здраво увит с кабели за облегалката и перилата на фотьойла.

10 секунди по-късно започваш да осмисляш, колко много си го загазил и се насираш от страх. Уви, този твой ход не оправя по никакъв начин положението, в което се намираш, то дори става още по-мазно и смрадливо. "Ужасен!" е слабо определение за това, което си ти в този момент. Пребледнял в пристъп на шок се отнасяш някъде отвъд стаята с надежда това да се окаже просто сън . Екрана веднага забелязва това и подхваща нова серия от смразяващи кръвта демонстрации. Сивата, бръждяща картина ритмично се сменя с ярки червени, сини и зелени илюминации. Бутоните бързо се превключват с мъртвешко хрущене, а двете остриета на стайната антена се вият в див тац, заплашвайки да извадят очите ти. Започваш да изпадаш в нещо като хипнотичен транс, който те изолира от целия заобикалящ свят и те оставя под абсолютния контрол на телеекрана. За момент, всичко което чуваш се изчерпва до умопомрачителното Ззззззззззззззззз!!! Напрегнат до крайност се оглеждаш в стаята като очакваш и хладилникът ти също да заподскача заплашително към теб, както става в "Requiem for a Dream", това не се случва. Прекалено много филми гледаш!!!

В кулминацията на представлението, телевизорът ти показва голата глава на Слави Трифонов, чиито гост е Азис; картината прескача и на фокус идва Годжи, гол, свирещ на арфа, с китка здравец зад ухото. Къци Вапцаров се появява, подмамен от звуците на арфата и се опитва да пробута Жокер на знаменития музикант. Заплеснат по момичетата на късмета, Годжи се оплита и тегли бомба, с което автоматично отпада от играта.

С още няколко бързи смущения в картината TV-то ти показва последователно Кеворк Кеворкян, който се целува с Вучков и в тъмнината проблясват саламурено бели, изкуствени зъби. След това специално от ефира на Канал 3, Сашо Диков те поглежда свирепо и крещи нещо по твой адрес, ти не го чуваш понеже сигнала е лош; вътрешно обаче си убеден, че този кошмар ще преключи само ако се отречеш три пъти от Левски София–на глас!

След още десетина секунди вече не можеш да дишаш, камоли да мислиш. Чувстваш се напълно изпразнен от съдържание и вмирисан. Много си кух! Честно! Препотил си се здраво и се оглеждаш диво, сякаш за пръв път си в тази стая. Сега травеститът Пеньо от Биг Брадър се излежава мързеливо на дивана ти и те изпълва с отвръщение. Гръмва валс и звездите от Денсинг Старс се завъртат вихрено около теб, стават все повече и все по-бързи, вие ти се свят и усещаш, че плачеш. Всъщност лицето ти е посиняло и подпухнало от плач, шкембето ти виси почти до коленете, целият пулсираш като мехур.

Чудя се, откога ли си така?