Здравей,
Пиша ти, защото не съм го правил отдавна, и защото е 14ти Февруари, а традицията повелява да не се пропускат празничите писания...
Писах на Коледа, писах и през новогодияния ден, а през нощта напрежението ескалира и пусках бюлетини в Май Спейс... И понеже плюя змии и гущери срещу общонародните настроения, винаги когато трябва, съм решил да го направя и сега:
– Да го духа Свети Валентин! Да, не се шегувам, да го духа! – изкрещявам аз и съседите в панелния блок потръпват от отвращение.
– Видяхте ли? Нали ви казвам. Не е в ред...
А днес, на тази свещена дата някъде празнуват случая „Трифон Зарезан”. Няма да го разисквам, лошо ми става. Баща ми вика по телефона:
– К’во става?
– Е нищо, чета книга „Страданията на младия Вертер”...
– Аааа, Вердер Бремен хахахаха... днеска се четат книжки с коркови тапи...
– О.К.
Та за Свети Валентин, к’во? Цяла софия е в сърца, китайски сърца от долнопробни материи, всичко е червено сякаш ЦСКА са взели купата. И понеже твърдо съм решил да прекарам вечерта насаме с едно нежно същество ще мина да купя роза и бутилка вино. Намислил бях да взема и кутия бонбони в сърцевидна форма, така е прието, но ще се въздържа. Днес Аз С.Н. намразвам сърцата, червените сърца, симетричните...Не мисля, че истинските сърца са в такава форма; нито пък можеш да ги подмяташ напред назад като парцали....
Айде стига толкова....няма нужда...да живее многоточието...!!!
Няма коментари:
Публикуване на коментар