сряда, 24 декември 2008 г.

Идва Коледа!


В 13:30 часа вали ситен дъждец, който трудно ще намокри човек до кости, но пък за сметка на това прави цяла София противно влажна. Кръстовището на Васил Левски и Цар Освободител пред университета е равномерно покрито с тънък слой кафява вода. Тя се чуди накъде да се оттича и поради липсата на варианти се събира където свари по неравната настилка на шосето. Голям брой локви и плочки „капани” въвличат пешеходците в приключение - такова, че дори и най-ловките граждани изпадат в затруднения при придвижването.

Неформално, празничният период вече започна, и въпреки че е едва 19ти Декември, огромни маси хора се готвят да напуснат столицата. Цариградско шосе е задръстено в посока изхода за магистралата, а навсякъде в района на университета се щуркат студенти със сакчета на рамо. На никой повече не му се чака, всичко живо бърза към коледните трапези, бурните тържества и към подаръците под мигащата елха. Тези, които могат да си го позволят, евентуално ще отидат и на екскурзии в топлите страни. Ето Дубай, Египет, Тайланд, въпреки че не са християнски държави, приветстват с отворени обятия всеки турист и предлагат великолепна коледна атмосфера с безкомпромисно качество на услугите. Кеф ти Турция, кеф ти Гърция! Или по-добре да се въздържим от варианта Гърция, защото там в момента става само за анархо-туризъм. Това не би допаднало на отрудения български гражданин. Той търси отморителната атмосфера на домашния уют с безгранична консумация на червени вина и свинско. Ако пуснат 24 часово излъчване на „Шоуто на Слави” гарнирано с „Биг Брадър” и „Сървайвър-избрано”, идиличната картина на българската Коледа ще бъде пълна и завършена.

Съседите гърци вече втора седмица водят улични боеве, за да защитят най-съкровеното, своята свобода. Един цял народ въстава срещу терора и икономическото робство, което му налага държавният апарат. Тези хора, всеки по свое му, са напълно съпричастни със събитията на улицата. Анархистите се бият срещу полицията с камъни и дърве; ученици и студенти провокират обстановката, крещейки лозунги; други просто участват в мирните шествия; всеки със своята собствена мотивация. Сигурен съм, че дори и тези, които се крият зад стените на своите домове и наблюдават уличните варгали през прозорците, също подкрепят демонстрантите. На всеки е ясно, че в една такава обстановка ченгетата винаги са по-агресивната страна. След всичко, което вече причиниха, органите на реда продължават да защитават гражданските права с палки и сълзотворен газ. По всичко обаче личи, че гръкът е несломим; показвал го е в миналото, виждаме го и сега. Едно сплотено гражданско общество, което е готово да се откаже от правото си на коледно дърво в името на своите права, готово е да се отрече от своя национален флаг, когато той не означава нищо.

Вече доста време се застоявам под дъжда, на същото място, пред входа на университетския двор. Застанал съм по средата на тротоара, ни в клин, ни в ръкав, и хората ме заобикалят. Откъм булевард Васил Левски се задава протестно шествие от няколкостотин човека; надуват свирки и скандират нещо, което не чувам добре. Прави ми впечатление, че протестиращите са спретнати млади хора, момичета и момчета с балтончета и шапки, навярно студенти. Трансперант с надпис „Стига реституция” изразява тяхното негодувание срещу своеволията в Студентски град. На кръстовището спират и започват да вдигат шум преди да се отправят към парламента; картината е внушителна и за момент ме обвзема чувство на солидарност. По случай стълкновението моментално се образува страхотно задръстване, някъде в далечината на Цариградско се чува линейка. Няколко ченгета, в ролята си на регулировчици, застават пред тълпата и насочват хората по техния маршрут.
Студентчетата послушно и стегнато се организират и се изпаряват от пътя в посока жълтите павета. Забелязва се и друго шествие - природозащитници, които също се отправят към народното събрание, където вече чакат недоволните студенти и както изглежда - куп сърдити собственици на селскостопански машини. На Цар Освободител цари хаос, тълпите се разпръскват и събират в опит за някаква организираност. Гневни мъже се заканват по мегафон срещу сградата на народните представители, зорко охраявана от полицейски кордон. Искания, закани и ултиматуми се разхвърлят под декемврийския дъжд. Постепенно солидарността ми от преди малко преминава от ентусиазъм към фаза „по приииинцииип...”. Става ми малко жал за всичките „стачници” които пристъпват от крак на крак в студа. Хората се надяват, вярва,т че някой ще ги забележи и ще иска да чуе за техните проблеми. Ако тук не ги изслушат, то къде за Бога. В Страсбург ?!? Уви, те още не са разбрали, че в сградата на парламента от сутринта няма жива душа, освен една чистачка, която лъска пода припряно и бърза да бяга за празниците. Господа депутатите са минали сутринта за половин час, с по едно кафе са се почерпили по случай коледните премии и кой от къде е...
Вървете си бе хора! К’во седите на тоя дъжд, излагате се; айде ходете си вкъщи, прибирайте се, Коледа иде!...

Няма коментари:

KANAL EDNO ИЗЛЪЧВА В НЕПРАВИЛНОТО ВРЕМЕ НА НЕПРАВИЛНОТО МЯСТО, АБСОЛЮТНО НЕПРАВИЛНИТЕ НЕЩА!

KANAL EDNO ИЗЛЪЧВА В НЕПРАВИЛНОТО ВРЕМЕ НА НЕПРАВИЛНОТО МЯСТО, АБСОЛЮТНО НЕПРАВИЛНИТЕ НЕЩА!
...и още, тук могат да бъдат прочетени текстове в абсолютно свободен формат, разливи на съзнанието, нестройни разсъждения и прочее бързи включвания. това не е блог за лично творчество, опазил господ. всъщност това не е нищо определено. канал 1, да кажем, в него се влива всевъзможна информация, която е интересувала автора от 2008 до сега. няма претенции за стил, тема, актуалност или какъвто и да е адекватен спрямо евентуалния таргет подход.