Ето за това ( в отговор на миналия пост)

Мамка му!

Като се събудиш в 12 часа в неделя един такъв подпухнал, рошав, обезкуражен. Предната вечер в деня събота, който си прекарал вкъщи пред компютъра, си стоял до късно и си работил усилено и си си изработил работата, докато много други хора може би са подскачали тук там в изблици на ентусиазъм, както се кава, а на тебе ти е все тая, не си доволен. Не си доволен не поради някакви там тъпанарски творчески алиенации или нещо подобно, не си доволен просто щото не си доволен и не ти е комфортно. Уж си свободен, уикенд е и можеш да правиш каквото си искаш, щото си си свършил работата и имаш време за себе си. Ама тя и работата ти не е била за тебе си, така, че какво като имаш време за себе си. К'во да го правиш това време? Започваш да си представяш някакви обаждания, някакви излизания, някакви чупки и фатки, сяданки по заведения, поръчванки, консумации...смях, радост, ендорфинче - едва ли не?!Обаче колелото се превърта и се сещаш, че нямаш пари. Обаче това не е толкова важно, нямаш и настроение и сигурно си леко нервен и параноичен и може да обидиш някой и вместо ендорфин да се опери някой гаден к*р! Я по-добре да си стоиш вкъщи. Пък като си останеш вкъщи трябва да свършиш някоя работа. Нищо, че си си я свършил предната вечер уж и имаш време за себе си, какво да го правиш това време...

И обикновенно ако не седнеш да пишеш, сядаш да четеш.

Въпрос:

Какво ли може да прави едно българско човече, което се буди в неделя сутрин в града София на датата 20 Март 2011 година?

Условие: Задължителна скука, липса на план, преизпълненост на някакви там примерни норми в себеактуализацията (такова нещо не съществува, но повечето хора вярват в него) и така нататък - липса на проблеми да речем...

Отговор: Един средностатистически пловдивчанин би констатирал много бързо - АЙЛЯК!!! С три удивителни, задължително!!! Както и след "задължителност" често се слагат три удивителни... Въпросът обаче касае българче, което се буди в София.

Най доброто, което предлагам на всички, българчета, дето им е скучно е да изведат някое радикално заключение за себе си. Няма нищо по-отрезвяващо за онези, които обичат да мислят. Какво по-отрезвяващо в неделя сутрин от това да откриеш, че си дивак и цивилизационно nonentity, сиреч - нищожество. Иначе може да си пуснеш някоя игра, да послушаш музика, да си поближеш сладоледа или просто да си грабнеш цигарите и телефона и да отидеш на "кафе в квартала", обаче това няма да те направи НЕЩОжество в теоритичен план...

По света се случват някакви неща. Ето например едни са чули, други не, че вчера в Либия избухна война. Французите, следващи пословичния политически нюх на своя дребничък водач, както е било и преди, както казаха и по БиТиВи. И ако днес някой е разбрал за това по някакъв повод, душицата му се е ужасила и той е възкликнал: "Ужааааас!" или пък "Много гадно брат" и така е отдал дължимото на проблема и се е завърнал към своя уикенд, то не е лошо този някой да се замисли за своето дивачество и екзистенциална нищожност. Все пак една такава позиция доказва някаква хуманност у българчетата и това е похвално, но това се родее с пресечната точка на онази хуманност към циганите и спонтанната омраза към тях, когато опънат катун пред блока ти и гепат портмонето на майка ти, която се връща от работа в някакъв там цех или нещо подобно...

Просто нещата са много шибани.

Впрочем как се опъва катун, като палатка ли...защо "опъва" не е ли строи или пък разпръсва...както и да е.

Не заговорих за Либия, за да защитавам някакви свои външнополитически възгледи. Просто не съм вярвал, че в днешно време може така неочаквано да избухне такъв конфликт с химически уръжия и живи щитове, разполагане на щабове в болници и други такива приоми. Просто съм малко потресен. Все пак съм расъл с Ясер Арафат, Ивицата Газа, Чернобил и Сините каски. Притеснявам се. Както изпитвах и параноя от загиване на планетата, когато миналата седмица трусове и цунамита праснаха Япония. Въпреки това!

Някак си всички тези неща ми влияят и ме карат да се интересувам от тях, което впрочем не ме правят по малко дивак или nonentity в качеството ми на българче, чиято цивилизована нация не може дори да продуцира качествени новини, превод в ефир та дори и добра дикция в ефир...мамка му! Много слаба работа.

Освен всичко останало външната политика на България отново се върти като фурнаджийска лопата. Ще бъдем ли с тях, няма ли?

- Ще бъдете, но като хуманитарна подкрепа - казали те и добавили - защото сте смотани, нямате читава армия, дори самолетите ви са неразпознаваеми за нашите радари и само ще пречите. Елате на хуманитарни начала, пуснете там и някоя фрегата да не ви е срам, пък белкем се научите поне на хуманитаристика...

Все едно сме постоянно в годината на лунното си число, като онзи руски герой от онази книга за времето на прехода, дето накрая така забатачил с числата, че чак се обърнал към "Книгата на промените". Така разбрал, че лунния период, със своето число 43, е всъщност педалски период на слабости от всякакво естество. На нескопосаност, некадърност и тъпота. И той все пак си чакал със свита душица щастливото число 34. И то се появило:

"34 се забави доста след безкрайни "Стиснати зъби", "Кавги" и "Войски". Заветното число пак подлагаше верността на Ст. на изпитание - и реши да го възнагради чак когато в нея не останаха никакви съмнения.

- Ууу, трийсет и четвърта! - изблея Простислав. - Глей, глей ква мощ бе! Яка! "Мощта на Великото". Значи около тебе, грешния, са се събрали тъмните сили и ти викат: "У, педал! "А ти им викаш: "Кой е педал бе? Вие сте педали! Сега ще ви науча аз вас, сега ще ви дам да разберете!" И тъмните сили значи ти се надупват идеално, от първа до шеста позиция. (Бел. авт. Става дума за хексаграми.)

И накрая да се върнем на Неделята. Понеже е неделя и се чудех как да си изпия кафето, след като не пуша вече цигари, безконтролно, реших да си попиша малко - ей така, в потока на мисълта. Затова тъпунгери да не съм чул нещо за граматика или правописни грешки!