Трябва вече да е било следобед, когато пощенският плъх се събуди и подаде глава през дупката на забравения колет, където спеше. Прозина се, изпъна първо предните-сетне задните си крачета и се огледа наоколо. Навън безмилостното юлско слънце силно напичаше; в комбинация с характерната за островния климат влага бе направо непоносимо. Рататалетър, така се казваше нашият герой, страдаше от хроничен миши глад. Машинално погълна три препоръчани писма, без да ги бели, направо с пликовете и марките. Той изруга и цвърчейки мрачно се върна да се търкаля в колета; проклинаше за стотен път момента, в който се бе родил в прашния пощенски клон.
За разлика от него брат му Рататуи беше съумял да изиграе картите си повече от добре. Преди две години постъпил като чирак в една от водещите кухни в курорта. В началото получавал за работата си мизерни огризки, сетне търпението му било възнаградено и вече няколко месеца заемал поста главен готвач на круиз; кръстосвал цялото средиземноморие с кораб, пълен с възбогати туристи.
Убийствено озлобление към целия свят обземаше Рататалетър, когато си спомнеше за своя по-малък брат. Той потдържа висок стандарт на живот, похапва какви ли не вкусотии, а на всичкото отгоре бе получил и къде по-звучно име. Рататалетър не знаеше на кого да се сърди повече на покойната им майка или на мишата съдба. С този си късмет пощенският плъх като нищо щеше да свърши в презряния колет, набивайки целулоза и лепило, докато братчето му чупи стойки по събирания с известни мишки от света на шоубизнеса.
Няма коментари:
Публикуване на коментар