v smisul - literatura, v koqto horata pishat kak sanali, obuli chorapite i izlqzli, hvanali reisa i t.n. li?
2:42pm Anna
a tva za mlqkoto e mnogo gotino pozdrav
2:42pm Me
ne ne taq literatura e o.k.
poveche me drazni taq literatura v koiato osven tova sa mizerni, tujni, piqt razni bukluci na ex, i nai-smeshno e kogato hodiat pri prostitutka, na koiato ne pravqt nishto i si trugvat
:D:D
zvuchi stranno, no se sbluskah s nqkolko poredni takiva neshta naposledak
2:45pm Me
Bukovski pone ne proshtava na prostitutkite i vinagi e otvoren hahaha
2:52pm Anna
tova e post-post-post moderealizum
opisvash vsichko, koeto ti se sluchva
i polivash s alkohol
i vkarvash po edna izmislena prostitutka, zashtoto v deistvitelnost ti ne si govoril s takava nikoga prez jivota si
no za po-pikantno
2:54pm Me
imenno
mnogo e smeshno
2:55pm Anna
obache moje da stanesh pisatel na raionnoto
tam ima takiva istorii, leleee
a T. onq den v tramvaq go zaribqval vatman-gei i go pokanil na gosti v Nadejda
Сложих тлъста точка накрая на писмото си. Излязох навън. Чудех се какво мога да правя в един толкова тъжен ден, в този толкова тъжен град. Спуснах се надолу по канала. Шляех се безцелно, беше тъмно. Около мен се стрелкаха най-различни автомобили, но предимно таксита. Сигурен съм, че в много от тях се гушеха уморени окъсняли чиновници по пътя към скапаните си панелни домове в Младост и другите подобни, долни свърталища. Спрях се на един тенекиен павильон, продавачът имаше подпухнали очи и решаваше кръстословица. Поисках му патронче водка и той ми я подаде. Платих с малкото пари, които ми бяха останали. Изпих я на няколко мощни глътки, едва не се задавих. Аз не можех да понасям водка, но жадувах автентични преживявания в този скучен град, където не понасят шляещи се хора като мен. Разполагах с още пет лева. Спуснах се по булеварда. Там вече се бяха наредили множество нощни труженички. Носеха се вяло по края на платната за движение и разпалваха дива, но мръсна и забранена страст в сърцата на чиновниците, сгушените в жълтите таксита. Спрях се при първата проститутка и със студено изражение я попитах дали си има местенце някъде наблизо, защото съм пеша. Тя от своя страна се поинтересува дали разполагам с тридесет лева, казах и че имам само пет, а тя ми пожела приятна вечер...беше любезна. Заговорих следващата, положението беше почти същото, но тя не бе така любезна. После третата и четвъртата и така нататък, докато не стигнах до една циганка, която се нави. Това бе достатъчно за мен, понеже водката вече отпускаше действието си.
Влязохме в един сутерен с жълти стени, жълто легло и пожълтяли от слънцето дограми на прозорците. Имаше много мъртви мухи между стъклата на дограмите и мивка в единия край на помещението, както подобава на един сутерен. Това всъщност не беше точно сутерен, а боксониера, но това няма никакво значение за разказа. Седнахме на леглото. Започнахме да разговаряме. Нощната труженичка, пустата, говореше развален български и и стана неудобно, че не разбира нещата за които и говорех. Аз продължавах да бълвам някакви отнесени неща за култура и литература. Тя ме хвана за пакета, аз отместих ръката й – така няколко пъти...По едно време тя каза, че времето е изтекло и трябва да и броя още пет лева. Аз, както споменах имах само една петарка и тя беше вече похарчена, макар и все още в джоба ми. Дадох и парите и я целунах по бузата, после излязох (е ако трябва да съм честен не я целунах никъде), тръгнах обратно към вкъщи. Беше достатъчно късно, а и фабулата е достатъчна, за да може този текст да бъде официално шорт стори. Трябва също така да внимавам с броя на думите ако искам все пак да бъда публикуван в списание някой ден...
Такива работи си мислех, докато се носих към моя тъжен апартамент, където щях да умра и тази вечер, за да се събудя отново утре в своята мизерия. Изведнъж нещо избуча до мен и почувствах странни гравитационни промени, сетне се намерих на земята. Усетих топла кръв да се спуска по врата ми. След малко бях мъртъв.
Аз съм адекватен човек и никога не посмях да мечтая за живота на големите поети и писатели, те все пак са избраници сред нас. Въпреки всичко се радвам, че поне смъртта ми беше характерна и драматична. Като на Ролан Барт и предполагам много други културно ангажирани люде. Както и да е, поне в кръвта ми утре ще намерят алкохол, което несъмено ще бъде плюс в биографията ми...не голям, но плюс...плюсче...Може би...някога, все пак
В ранната неделна сутрин, когато навън беше топло, но някак влажно и заспало, Млякото вече стоеше на масата. Сгушено в своята слънце защитна кутия то се мръщеше и плискаше кисели пози. Аз – спокоен за него, продължавах да шетам около котлона, където се канеше да кипне черно кафе без захар. Млякото беше от типа UHT, здраво консервирано, то нямаше друг избор освен да чака, за да се слее с кафето по пътя към ненаситния ми стомах. Колкото и да се опитваше да покаже темперамент, да се утаи, пресече, да пожълтее или бог знае какво още да демонстрира, то все пак оставаше безпомощно. Хората вече бяха извършили с него онази хитроумна и величествена манипулация, която го превръщаше в UHT продукт. Независимо, че не желаеше да си го признае, Млякото знаеше – душата, до последната капка е изсмукана от него и то е изцяло подвластно на човека, този който ще се разпорежда с него както и когато пожелае.
Млякото по принцип е настроено бунтарски. Всякога то е готово да спука кутията и да изтече от дупките в найлоновата торбичка докато го носите по улицата. Да побегне накъдето му видят очите. Ако го занесете безпрепятствено до вкъщи то ще се опита да прескочи ръба на чашата и да се плисне на покривката. Млякото живее динамичен живот, подобно на живака, но с по малка плътност. То ще загуби баланса на повърхността си, ще се люшне първо на едната страна – после на другата и докато се усетите, хоп то вече е на плочките, безвъзвратно загубено - свободно. Да не говорим за каймаците, кипването загорелите кори по котлона.
Млякото е силно, способно и винаги готово да се бори за свободата си. И то го правеше, Господ му е свидетел, че го правеше, когато времената бяха други и съпротивата бе възможна.
Сега всичко е ново и различно.
Та Млякото започна да се примирява, че с него ще се случи нещо произволно, което то не е способно да предотврати по никакъв начин. По-лошо – то започна да се съмнява дали наистина е мляко. Така, както доматите се съмняват в своята самоличност, както ябълките стоят по месец в складовете, а след това са готови да отскочат от пода като топки за тенис. Млякото – то е, както вече споменахме UHT, а изброените плодове и зеленчуци са просто ГМО, затова е най-силно от всички хранителни продукти. Почти консерва и несъмнен киборг на органичните течности.
Всичко това обяснява напълно, защо на Млякото не му пука в тази ранна утрин и стои непоклатимо на масата, готово да се слее с каквото и да е. Когато го поднесох към врялото джезве, пълно с черна течност то запази спокойствие и се гмурна надолу, докато първите капки от бялата му струя докоснаха горещата повърхност. Тогава Млякото пищейки си спомни за кошмара на хипер пастьоризацията и дойде на мястото си тихо и покорно. Кафето изсветля от черно до меко кафяво, а то беше кафе без захар, та имаше нужда от своето мляко, за да бъде нежно и приятно.
Така UHT Млякото изпълни своята мисия и го направи добре, аз пих безпрепятствено и се чувствах господар на потреблението.
Само не разбирам, защо на слънце защитната кутията е обозначено съдържание за препоръчителна доза мляко от стотина милилитра, дали ако изпия повече това ще бъде злоупотреба. От кога със мляко може да се злоупотреби? А дали от ГМО доматите ще ми стане нещо?
Моля, ако някой има информация по въпроса да ми пише на горепосочения адрес. Благодаря предварително!
В последните години в България се организират повече и по-грандиозни музикални събития. Те протичат при сравнително добра организация, съпътствани от мощен PR. Цените на билетите се вдигат право пропорционално на качеството на шоуто, а има и промоционални облаги като два концерта на специална цена (Mayhem+Deicide) и безплатен вход за деца до 10 годишна възраст (AC/DC)... От друга страна спонсорите на събитията са все по силни компании (Каменица, Савой...), които отделят баснословни суми за реклама, така че получават възможността да използват евентите за промотиране на своите продукти. Те разпъват шатри и билбордове с лога и слогани и заливат района на концерта с брандиран амбалаж. По такъв начин те хем продават, хем рекламират и създават един митичен ореол около своите имена. Каменица означава течен Rock'n'roll, М-тел милосърдие и благотворителност и т.н. В това разбира се няма нищо лошо, напротив, редно е и няма как да бъде друго яче. Какви са обаче самите събития? Как подхождат към тях артистите? Кои са феновете и каква е тяхната култура?
В България адекватен музикален живот още няма, културата на феновете е в зародиш, а самата сцена - анемичен запъртък! Нещо повече, до сега истински големи музикални събития (да се разбира Rock и Метъл концерти) не е имало и в момента няма въпреки това, което виждаме на AC/DC и Sonisphere, доколкото това са циркови прояви. Например "ЗиЗи Топ" в България е цирк, Metallica на стадион "Васил Левски" е панаир с балони, свирки, захарен памук и слънчогледови семки. Коронясаните с митичен ореол явления на rock'n'roll-а се превръщат в триумф на кебапчето и стълкновение на огромни народни маси - жадни за пенлива бира гърла и почти нищо повече. Преди, такива събития се случваха веднъж на няколко години, а сега вече по-често, но това изобщо не означава, че в България се е събудил концертен и фестивален живот. Феновете са малко в сравнение с това, на което са свикнали големите групи, организацията, макар и силна си остава балканска, а негласното мото на поредния стадион от страна на домакините гласи: "Ден година храни!" Къде е мита за rock'n'roll-а, фен културата, самата музика на фона на организацията, рекламата и впечатляващата мащабност на събитието, която впрочем примамва повечето зрители? Няма ги! Те се губят някъде в грандоманията и провинциалната горделивост на разни "ентартейнери", които са доволни и опиянени от възможността да менажират нещо толкова мащабно, каквото е един концерт на AC/DC или голям германски Sonisphere в София. За да има концертна култура в съвременния смисъл на думата е нужна голяма честота и достъпност на събитията и не в същото време, а преди всичко друго...клубна сцена. В противен случай Генчо и Пенчо отиват на стадиона, продухват ушите си на мощното озвучение, заслепяват се от професионалното осветление и след два часа подскачане си заминават, без да разберат какво им се е случило в действителност. А това, което се случва може да е много силно и истинско, а може да е и излъскано, надуто с излишен въздух и лишено от всякакъв заряд, въпреки високопарните определения.
Послепис: Следващия път, когато умирам от скука и нямам нищо за правене може да публикувам и критическия си разбор по групи от "сонисфер". В него става дума за великата голяма четворка, за самите металика в частност, за цирковите артисти рамщайн и други неща...
Музикалната формация "Сигнал" имали забрана да изпълняват баладата си "Да те жадувам" в Бургас, поради неуредени авторски права с композитора маестро Георги Костов*. Песента е спряна за излъчване в някое си общинско радио по настояване на “Мюзик аутор” и както изглежда няма да се свири и по концерти. Жалко! и На кой му пука!?... Сигурно великият Г. Костов винаги се е надявал да печели страшни приходи от Данчо "Мъката" и компания и понеже това не му се е отдало, както и на който и да е друг претендент за авторство в БГ, е решил да даде важен урок на целия свят (радио "Незнам си кое си" и община Бургас)като наложи запор над своя шедьовър. За авторски права в България колят и бесят. Шлагерите струват много, от тях се издържат хора. Тези хора се обиждат, когато ги лишат от шлагерните им приходи и беснеят. Беснеят, "както и турчин не би беснял". Особено, когато въпросът опира до гигантския и вечен хит "Да те жадувам". Когато някой не е коректен към бизнеса страдат всички, когато бъдат накърнявани правата на великите композитори - страдат десетки бирфестове и немеят стотици площади. Ужасът този път ще изпита град Бургас. Там това лято ще е мъчно не само за чичо Данчо, а и за няколко поколения българи, обичащи да палят запалки и "да жадуват, а ти все повече да се отдалечаваш". Поне докато не се плати на Г. Костов, евентуално. За разлика от мастития композитор, поетът Любомир Левчев, автор на текста в "Да те жадувам" се проявил като истински идеалист (както приляга на един емблематичен певец на словото) и утешил Йордан Караджов с думите "Йордане, над думите не тегне забрана" и едва ли не "Халал да са ви, тоя Костов е луд". Така че ако "Сигнал" са истински рокери, а Данчо "Мъката" истински мъж ще обявят моментално мега концерт в центъра на Бургас, където цяла вечер да свирят варианти на "Да те жадувам", показвайки среден пръст на Георги Костов Георгиев. Последният едва ли би могъл да повдигне каквито и да е било обвинения, защото до колкото ми е известно в България законите за авторските права не действат наистина.
*Георги Костов Георгиев е български композитор и агент на държавна сигурност. Завършва Българската държавна консерватория през 1966 година със специалност "Композиция" в класа на проф. Панчо Владигеров. В периода 1972 - 1973 година специализира в Москва Преподавателската си дейност в Българската държавна консерватория започва през 1966, през 1977 година става доцент, от 1985 година е професор по хармония и композиция, а от 09.11.1989 до 10.04.2008 е главен мениджър-ректор на висшето учебно заведение. Той е министър на културата в правителството на Жан Виденов (1995-1996). Wikipedia
KANAL EDNO ИЗЛЪЧВА В НЕПРАВИЛНОТО ВРЕМЕ НА НЕПРАВИЛНОТО МЯСТО, АБСОЛЮТНО НЕПРАВИЛНИТЕ НЕЩА!
...и още, тук могат да бъдат прочетени текстове в абсолютно свободен формат, разливи на съзнанието, нестройни разсъждения и прочее бързи включвания. това не е блог за лично творчество, опазил господ. всъщност това не е нищо определено. канал 1, да кажем, в него се влива всевъзможна информация, която е интересувала автора от 2008 до сега. няма претенции за стил, тема, актуалност или какъвто и да е адекватен спрямо евентуалния таргет подход.
