В последно време си мисля все по-често, колко ограничена представа имаме за средата, в която живеем. Като казвам среда, имам в предвид града, държавата или ако щете дори целия свят. Тук обаче няма да става дума за света, прекалено общо е, а и трябва да се изпише доста. Предпочитам да кажа няколко думи за милата ни родина, за България и хората, които живуркат на територията и.
До сега цял живот съм живял в една реалност, проектирана от собствения ми житейски опит, реалност, в която обществото се свежда до няколко прослойки, които съм смятал за познати и до там. Всички извън тези социални групи са абсолютни маргинали и се броят на пръсти. Сигурен съм, че голяма част от останалите хора, с които се разминаваме ежедневно по улиците също разсъждават така, иначе нямаше да се радват на толкова железен мироглед.
В последно време се сблъсках с нещо ново. Разбрах, че на двайсет процента от населението им хлопа дъската и пият редовно антидепресанти, друга огромна част от народа са изпаднали алкохолици с месечен доход далеч под 500 лева и умират да играят Бинго, например. Огромна цифра са и тези, които са си загубили ума в следствие на това, че нямат нито работа, нито жилище и са решили проблема, прекарвайки "безгрижни" дни и нощи на улицата. Ако беше вечно лято - екстра! Списакът продължава с уличните музиканти. Има такива, които са доста талантливи, интелигентни и просто се промотират по този начин, този тип е най-разпространен по филмите. Има ги обаче и тези със изтърканите балтони, където гледат отчаяно и с по една флейтичка надуват по цял ден за жълти стотинки. Циганетата просят по улиците, оправлявани от хитри "мениджъри" които им плащат на определена ставка. Въпросът със проститутките стои по сходен начин. Някой сега ще попита, какво ново, това си го знаем всички. Е знаем си го, да и аз винаги съм го знаел, обаче сега го усещам като заобикаляща ме реалност, навсякъде, където мога да отида. А иначе инфлацията расте, с нея цените и стандартът на живот. Само заплатите си остават същите, а там, където обещават по-големи, никога не ти ги дават на цяло, все ще объркаш нещо достатъчно за санкция. Фирми бол. Гарантират ти израстване в млад и креативен колектив и после те пращат да продаваш картички в някой парк. Разбирам, че като продам един милион от тях, ще ми израстне нещо, евентуално.
Скоро, след като влязохме в Евро съюза се засилихме и опретнахме ръкави, дружно да му ебем мамата. Тези дни даже и президентът на републиката - "Гоце" сгази лука. Сега уж е на път да изхвърчи, заедно с целия оправляващ кабинет, но силно се съмнявам, че това ще стане. Най-много цялата държава с все народ в нея да излети с триста от ЕС. Незнам защо, но тези събития ми напомнят на онези от преди десетина години, сещате ли се. Май пак ще дойде зимата в политически и метерологичен план и хората масово ще се топлят с кюмбета, на които тихо ще къкри леща и боб.
Автор: С.Н.
P.S. Като приложение към тази кратка статийка съм решил да оставя един 30 минутен филм на Алексо Петров от 2002 год. Филмчето носи лаконичното заглавие "Свирки" (Blowjobs) и разказва една история, която поне според мен има отношение по гореизложения проблем. За тези, които не знаят или не се сещат, Алексо Петров е режисьор на скандално известния филм "Baklava".
