Loop ELEVATION падна. Разбира се!

Blame the wind!

Много ясно. Аз вече съм писал тук за бездарността на родните фестивални организатори (само те иначе на по-малки сцени нещата някак си се случват). Затова няма да изпадам в подробности. Основното е, че огромният мега-хипер-гъзарски-европейско-западно-модерен фестивал бе отменен на втория си ден. Никой няма да се кефи. Това е положението. Първо феновете през лятото на 2011 се разминаха със "Сонисфиър" сега и с това. След като фронтменът на Jamiroquai повлече крак вчера и се прее*а на родна почва, сега силният вятър не остави никакъв шанс на селските организатори.

Както винаги - ужасно менажиране на цялото събитие:

- кофти пропусквателен режим

- охрана от примитивни лумпени

- липса на информация

- липса на кординация

- объркани изпълнители с гневни мениджъри

- доброволци изнасят цялото напрежение

- организатори си изключват телефоните

В това време мениджърите на разни Ди Джеи и други артисти се опитват да разберат какво е положението докато са на път да се качат на самолета за България. Тук пък асистентите (доброволци, а не професионалисти, на които се плаща) и посрещачите дори не знаят какво да правят с Вип гостите, тъй като хотели в София не са резервирани за тях, а в Разлог Духа и летят тенти.

Тоталната балканска неразбория, в която комплексирани организатори са неспособни да обхванат в съзнанията си целия процес на случване в един фестивал. Смотаняци с калпаци, които мънкат и шикалкавят понеже не знаят и не могат да сторят нищо.

Впрочем балканска неразбория сигурно не е коректен израз по тази тема, тъй като вече от години сърбите правят Exit, фестивал, който се разрастна и доби култов статус. Посещава се от различни хора от цял свят та и дори всички си изкарват добре. За разлика от тях на фестивал в БГ гледат да те прекарат добре. Както се казва: топла бира и студени кебапчета + гадното поведение. Вместо - "Вие хора цяла година бачкате, а сега сте си взели почивен ден и ще ни платите да ви забавляваме" - се получава нещо като - "Давайте кинтите и се кефете, че пак някой сме ви довели да видите, че иначе...не знам си какво си."

Цялото това отношение е резил и ганьовщина. Потвърждава всички митове за простотията на българина и е чудесен повод за сатирични вметки от страна на целия свят...

И така втори ден на Loop ELEVATION няма!

the vegetables are actually alive...

Днес в новините няма почти нищо фрапантно.

Изглежда, че Хамис, един от най-свирепите синове на Кадафи, е умрял от раните си. Това въпреки присъствието на смъртта не е толкова лоша новина, струва ми се. Имайки в предвид, че този експресивен агент е управлявал най-свирепата и тренирана армия – защитничка на режима на тати. Различни държави продължават да се включват в авиошоуто, докато привържаниците на Кадафи за сега явно смятат да отвърнат с хулигански актове като този на пл. Тахрир срещу генералния секретар на ООН.

В Япония нови катаклизми няма, но онези във Фукушима още се опитват да овладеят ситуацията с реакторите. Все още очакваме взрив и стапяне на ядра! Основната дилема на специалистите за днес е дали да изпуснат пара от реактора или да го оставят да си се напича. В първия случай съзнателно ще изпуснат допълнителна радиация във въздуха, което не е хубаво, а във втория случай ще чакат да видят дали налягането на реактора ще стигне критичната точка. Тогава вероятно ще последва взрив и ядрен катаклизъм!

Стискам палци на японците да се оправят час по-скоро, за да продължават да ни радват с нестандартното си мислене и за напред:

И дано след цялата тази бъркотия зеленчуците да не оживеят наистина!

В личен план нещата вървят добре, благодаря. Цял ден изпитвам нужда да слушам „A Night At The Opera” на QUEEN, където всяко парче ми е любимо завинаги. В тази връзка мога да споделя също, че пиша разказ, който е озаглавен „The Queen” или „Кралицата” и разказва за една буржоазна домоуправителка от центъра на София. Историята засяга интригата около едни неплатени сметки и се базира на фрагменти от „Бохемска рапсодия”. Надявам се да я завърша скоро.

Ето за това ( в отговор на миналия пост)

Мамка му!

Като се събудиш в 12 часа в неделя един такъв подпухнал, рошав, обезкуражен. Предната вечер в деня събота, който си прекарал вкъщи пред компютъра, си стоял до късно и си работил усилено и си си изработил работата, докато много други хора може би са подскачали тук там в изблици на ентусиазъм, както се кава, а на тебе ти е все тая, не си доволен. Не си доволен не поради някакви там тъпанарски творчески алиенации или нещо подобно, не си доволен просто щото не си доволен и не ти е комфортно. Уж си свободен, уикенд е и можеш да правиш каквото си искаш, щото си си свършил работата и имаш време за себе си. Ама тя и работата ти не е била за тебе си, така, че какво като имаш време за себе си. К'во да го правиш това време? Започваш да си представяш някакви обаждания, някакви излизания, някакви чупки и фатки, сяданки по заведения, поръчванки, консумации...смях, радост, ендорфинче - едва ли не?!Обаче колелото се превърта и се сещаш, че нямаш пари. Обаче това не е толкова важно, нямаш и настроение и сигурно си леко нервен и параноичен и може да обидиш някой и вместо ендорфин да се опери някой гаден к*р! Я по-добре да си стоиш вкъщи. Пък като си останеш вкъщи трябва да свършиш някоя работа. Нищо, че си си я свършил предната вечер уж и имаш време за себе си, какво да го правиш това време...

И обикновенно ако не седнеш да пишеш, сядаш да четеш.

Въпрос:

Какво ли може да прави едно българско човече, което се буди в неделя сутрин в града София на датата 20 Март 2011 година?

Условие: Задължителна скука, липса на план, преизпълненост на някакви там примерни норми в себеактуализацията (такова нещо не съществува, но повечето хора вярват в него) и така нататък - липса на проблеми да речем...

Отговор: Един средностатистически пловдивчанин би констатирал много бързо - АЙЛЯК!!! С три удивителни, задължително!!! Както и след "задължителност" често се слагат три удивителни... Въпросът обаче касае българче, което се буди в София.

Най доброто, което предлагам на всички, българчета, дето им е скучно е да изведат някое радикално заключение за себе си. Няма нищо по-отрезвяващо за онези, които обичат да мислят. Какво по-отрезвяващо в неделя сутрин от това да откриеш, че си дивак и цивилизационно nonentity, сиреч - нищожество. Иначе може да си пуснеш някоя игра, да послушаш музика, да си поближеш сладоледа или просто да си грабнеш цигарите и телефона и да отидеш на "кафе в квартала", обаче това няма да те направи НЕЩОжество в теоритичен план...

По света се случват някакви неща. Ето например едни са чули, други не, че вчера в Либия избухна война. Французите, следващи пословичния политически нюх на своя дребничък водач, както е било и преди, както казаха и по БиТиВи. И ако днес някой е разбрал за това по някакъв повод, душицата му се е ужасила и той е възкликнал: "Ужааааас!" или пък "Много гадно брат" и така е отдал дължимото на проблема и се е завърнал към своя уикенд, то не е лошо този някой да се замисли за своето дивачество и екзистенциална нищожност. Все пак една такава позиция доказва някаква хуманност у българчетата и това е похвално, но това се родее с пресечната точка на онази хуманност към циганите и спонтанната омраза към тях, когато опънат катун пред блока ти и гепат портмонето на майка ти, която се връща от работа в някакъв там цех или нещо подобно...

Просто нещата са много шибани.

Впрочем как се опъва катун, като палатка ли...защо "опъва" не е ли строи или пък разпръсва...както и да е.

Не заговорих за Либия, за да защитавам някакви свои външнополитически възгледи. Просто не съм вярвал, че в днешно време може така неочаквано да избухне такъв конфликт с химически уръжия и живи щитове, разполагане на щабове в болници и други такива приоми. Просто съм малко потресен. Все пак съм расъл с Ясер Арафат, Ивицата Газа, Чернобил и Сините каски. Притеснявам се. Както изпитвах и параноя от загиване на планетата, когато миналата седмица трусове и цунамита праснаха Япония. Въпреки това!

Някак си всички тези неща ми влияят и ме карат да се интересувам от тях, което впрочем не ме правят по малко дивак или nonentity в качеството ми на българче, чиято цивилизована нация не може дори да продуцира качествени новини, превод в ефир та дори и добра дикция в ефир...мамка му! Много слаба работа.

Освен всичко останало външната политика на България отново се върти като фурнаджийска лопата. Ще бъдем ли с тях, няма ли?

- Ще бъдете, но като хуманитарна подкрепа - казали те и добавили - защото сте смотани, нямате читава армия, дори самолетите ви са неразпознаваеми за нашите радари и само ще пречите. Елате на хуманитарни начала, пуснете там и някоя фрегата да не ви е срам, пък белкем се научите поне на хуманитаристика...

Все едно сме постоянно в годината на лунното си число, като онзи руски герой от онази книга за времето на прехода, дето накрая така забатачил с числата, че чак се обърнал към "Книгата на промените". Така разбрал, че лунния период, със своето число 43, е всъщност педалски период на слабости от всякакво естество. На нескопосаност, некадърност и тъпота. И той все пак си чакал със свита душица щастливото число 34. И то се появило:

"34 се забави доста след безкрайни "Стиснати зъби", "Кавги" и "Войски". Заветното число пак подлагаше верността на Ст. на изпитание - и реши да го възнагради чак когато в нея не останаха никакви съмнения.

- Ууу, трийсет и четвърта! - изблея Простислав. - Глей, глей ква мощ бе! Яка! "Мощта на Великото". Значи около тебе, грешния, са се събрали тъмните сили и ти викат: "У, педал! "А ти им викаш: "Кой е педал бе? Вие сте педали! Сега ще ви науча аз вас, сега ще ви дам да разберете!" И тъмните сили значи ти се надупват идеално, от първа до шеста позиция. (Бел. авт. Става дума за хексаграми.)

И накрая да се върнем на Неделята. Понеже е неделя и се чудех как да си изпия кафето, след като не пуша вече цигари, безконтролно, реших да си попиша малко - ей така, в потока на мисълта. Затова тъпунгери да не съм чул нещо за граматика или правописни грешки!

*?*

ЧУДЯ СЕ, ЗА КАКВО ЛИ МОГА ДА ГО ИЗПОЛЗВАМ ТОЯ БЛОГ?

Лайф и Нюз

Трябваше да напиша своя бърз коментар по обширната тема за публицистичните медии, за един семинар в Софийски университет. Без да го мисля много, композирах следния текст:


За смешните медии

Има едни такива селяшки издания, колеги, които са широко популяризирани в интернет. Било на заглавната страница на някой силно посещаван сайт като “Zamunda.net” например или някъде другаде, чрез банери и всевъзможни кукички. Става дума за електронни български таблоиди, които чрез широката си разпространеност, с времето добиват статута на официални информационни източници. Просто защото, всяка друга възможност за информиране е заглушена за масовия читател на интересни заглавия, било от новинарско или друго естество. Става дума за простия читател, с извинение, които някъде там, из дебрите на родината, използва интернет за свой прозорец към света. Той не знае чужди езици, не е чувал за такива основни източници на новости, каквато е една информационна агенция, един пресцентър на дадена институция, едно популярно издание с традиции, стил и т.н.
Тези потребители са особени жертви на връхлитащата ги информация, особено днес, когато децата израстват с интернет. А този интернет, българо езичният, в своята широко достъпност, е заразен с кич, пошлост, симулации на култура; разчита на скандалното, на любопитството на своите потребители.

Тук съм избрал едно конкретно публицистично издание, една електронна МЕДИЯ, представете си!, която изглежда плаща заплати на цяла плеяда, ниско квалифицирани грамотни хора, за да съчиняват и разпространяват гламотории, с извинение. Такива гламотории, които с гръмките си заглавия, осигуряват стотици хиляди кликвания, които пък носят хиляди левове от реклама. Струва ми се, няма нужда да се пояснява, че този, който кликва на такива заглавия е именно типът потребител, който вече бе описан.
Медията, за която става дума вероятно се нарича “B” от Bulgaria. Тя има две основни подразделения “B Life” и “B News”. И това всъщност звучи доста резонно – един екип се занимава да улавя и разпространява лайфстайл пикантерии, а друг един екип се занимава да отразява новини, което спомага за изграждането на авторитетен образ на самата медия. Да, обаче, чуйте как звучат заглавията, съответно на единия и на другия отдел. Ето ги тези на “B Life” – жълтият отдел:

“Мъжете в слипове са идеалните съпрузи”;
“Мис Силикон: Излъгаха ме, че ще съм новата плеймейтка”;
“Най-богатите звезди на порното”;
“Лейди Би облизва наред “;
“Кристина Агилера гола и насинена”;
“Гонзовица заби Благо Георгиев”

Всичко това, естествено, е придружено с множество илюстративен материал, главно цици, когато става дума за жени, и коремни плочки, когато става дума за мъже. Ако новината не предполага присъствието на гола плът, такава е добавена допълнително за радост на окото. Един триумф на мускулатурата и женските овални форми.
Това всъщност е напълно окей, кой не обича да оплакне окото, кому не е приятно да научи по някоя история от света на известните, онези горе. По презумпция те са основно футболисти и фолкпевици, друг спорт няма, друга музика не се слуша, защото е тъпо и не модерно.

Тук идва функцията на другия отдел, новинарския. Там са сериозните заглавия, които биха информирали човек и биха го направили адекватен в действителността.
Ето ги и заглавията на “B News”:

“Златка и Иванина в гола фотосесия на село” – Появи се и първият български еротичен календар на аграрна тематика!”;
“Андреа с огнена визия “;
”Вегетарианци не щат секс с месоядни”;
”Путин кръсти БГ-кучето Бъфи и награди кръстника му” – за бога, та нали той го е кръстил, себе си ли е наградил?

Заглавията на “B News” продължават с:

“Най-горещите лесбийски сцени “;
”Ким Кардашиян скъса с бившия на Холи Бери”;
“Хотел за гейове откриха в Маями “;
“Куршум в главата на пенсионер”;
“Родители напиха децата си и убиха едното от тях”;

Разликата в темите на двата отдела е очевидна и не се нуждае от коментар. “Езиковата комбинаторика” (как иначе да нарека произволното комбиниране на думи и словосъчетания с цел постигането на смисъл) проявена на страниците на това издание също. Това получава читателят, когато се отегчи от жълти новинки и пожелае да прочете истински.

Тук някой ще каже, какво толкова, нали така правят медиите. Познават добре таргета си и му поднасят това, от което има нужда. Цитираната медия е просто още един пример за добър маркетинг и всяка нападка срещу нея е продиктувана от чиста завист.
Това обаче е мръсна долна манипулация и евтина реторика, защото тези медии задоволяват таргета си, но пак те са тези, които го създават и изграждат като културен тип.

Идеята ми не е този род публицистични медии да бъдат мразени и срещу тях да се води борба. Това би било глупаво и сектантско. Те са опасни също толкова, колкото и читателят е опасен, сам за себе си. Те са също така и смешни, смешни са и са наивни за тези, които разбират механизмите им. Когато човек схване как поразява този тип медийна зараза, вече е имунизиран срещу влиянието й, като антителата на вируса се изграждат главно от самоуважение. Последната алегория идва да покаже, че е нужно само достигането на едно средно културно ниво от страна на читателя, за да може той да гледа с ирония на тази резило-цицо-клюкарска публицистика. Погледната с подходяща нагласа, тя всъщност може да бъде доста забавна.