Diesel's SFW XXX Party Clip - Watch more Funny Videos
Показват се публикациите с етикет Kanal Edno. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Kanal Edno. Показване на всички публикации
неделя, 12 април 2009 г.
петък, 3 април 2009 г.
„Случва се нещо ужасно” | Част 2.0
2. "Как Гаврушил мутира – нов живот"Гаври, както го наричаха всички изглеждаше да е съвсем нормално дете. Жизнените му показатели се движиха в норма още от самото раждане та неговите родители се отнасяха с непоклатимо спокойствие към растежа на сина си. Той минаваше за любознателно и схватливо момче с нестандартни идеи, които във всеки един момент развеселяваха мама и татко. Двамата, забелязали здравата осанка на своето отроче, го записаха на тренировки по карате, за да се занимава с нещо градивно, а и да се защитава в училище. Не мина време и Гаврушил бе включен още в кражок по роботика, компютърен курс и часове по гадулка. За две, три години момчето се изяви на няколко концерта, посети форум за развитието на микропроцесорната техника в Лайпциг и стана републикански шампион по Киоко Шин. Може да се каже, че Гаври придоби известна популярност в града, където бе роден и животът му се оформи като една логична повтаряемост от учене, тренировки и срещи с приятели. В училище той се движеше винаги в компания, чувстваше се силен и добре приет; минаваше за привлекателен и се радваше на интерес от страна на женската аудитория. По време на гимназиалните си години, образцовият младеж не испадна нито веднъж в неблагоприлична ситуация и изгради желязно доверие у своите родители, които бяха толкова доволни и спокойни за живота на своята гордост Гаврушил, че буквално спряха да следят развитието му. Парадоксално нали? Много по-късно майката и таткото забелязаха признаците на първите промени, но разбира се вече нямаше връщане назад.
Понеделник сутрин, Гаври бодро се придвижваше към училище през свежата сутришна мъглявина на планинското градче. След като се бе събудил трудно, но успешно, сега му доставяше удоволствие да ходи пеша с динамичната походка на мастит каратист. Предната вечер той заедно с няколко приятели, бяха гледали филмовия хит на сезона – „Матрицата” та сега всички труженици, които захапали кифли, отиваха на работа му се струваха като клонинги – агенти. Впрочем този факт е важен до толкова, до колкото напоследак Гаврушил все по често имаше такива приумици. Работата ставаше все по-притеснителна и той се чудеше дали да плаче или да се смее на тези уж забавни явления. Не, не беше просто пубертет. Миновачите по улиците станаха убедителни клонинги и киборзи, а по-лошото е, че явно са и агенти на някоя тайна организация, щом като си кимат дискретно и шушукат в малки слушалки. Уличните кучета също плахо наблюдаваха Гаври от известно време; ставайки нагъл, песът пред хлебарницата дори му се ухили мазно все едно се познават цял живот, което беше малко обидно. Докато ловяха попчета един червей му намигна и после изпълни виртуозен бекфлип със завъртане сякаш не отиваше да става примамка, а на почивка. Ваобще Гаври беше сигурен, че нещо не е наред със сетивата му, че някой го наблюдава от страни и бива преследван. На няколко пъти му се искаше да потърси помощ от специалист, но разбира се не посмя.
Сто метра деляха Гаврушил от входа на училището, когато светът започна да се върти, краката се подкосиха, пречерня му и момчето рухна в прахта. Започнаха страховити гърчове и контракции, от устата му излизаше необяснима цикламена пяна и ярко оцветени кръвоносни съдове пулсираха на бледото му лице. Група деца с големи раници се спряха втрещени и започнаха да наблюдават зловещата метаморфоза. Потрес се изписа на лицата им, докато всепознатият съученик се подуваше и дрехите му се късаха под напора на телесните маси. Задникът на Гаври заедно с бедрата и гърдите силно се подуха, а главата му нарастна два пъти като се разшири носът, и очите му изпъкнаха. На места се отвориха продълговати язви поради неспособността на кожата да понесе екстремното раздуване и цялото тяло придоби розов цвят като на прасе. Може би заради силния енергиен приток, който понесе тялото на Гаврушил половината коса се омазни, накъдри се и окапа на място. В края на преображението от стройното момче нямаше и следа. Той беше видимо по нисък с поне двадесет сантиметра, бе напомпан с мутагенни мускули и приличаше на малък трол. Децата с раниците продължаваха да гледат, а се бях насъбрали и учители. Гаври стана и се заоглежда диво, беше гол и животинското властваше над него повече от всеки друг път. Не бе сигурен как да постъпи, инстинктивно нададе ужасен вой, обърна се и избяга в посока на планината с чудовищни подскоци. Всички ахнаха, настъпи уживление и един по един зрителите започнаха да излизат от вцепенението си, захващайки да коментират. Седем дни никой не дръзна да се доближи и да почисти купчината дрипи, коса и слузести субстанции, които бяха останали на мястото на преображението. Накрая го направи клисаря на близката църква, учтиво помолен за тази услуга от училищния директор, който знаеше, че стария уредник не е с всичкия си.
Дълго хората в малкото градче говориха за този случай като се изказваха най-съмнителни и фантастични мнения по въпроса, къде е Гаврушил в момента и какво прави. С времето историята доби невероятни окраски и се превърна в най-мистичната градска легенда на общината.
Разбира се никой повече не видя Гаврушил по тези места.
*Към първа част – „Сутрин Хикс"
сряда, 28 януари 2009 г.
четвъртък, 15 януари 2009 г.
НИЕ НЕ СМЕ С ТЯХ !!!
Полицията, националистите и футболните хулигани са еднакви лумпени за мен....ние не сме с тях...срамота е да бъде подкрепяно подобно бутафорно театро!!!
неделя, 4 януари 2009 г.
Някой или нещо се опитва да убие котката ми....
През изминалата нощ температурите значително са паднали. Рано сутринта термометрите са отчели минусови показания, което е направило нощуването на открито непосилна задача дори за най-силните организми. В такива условия всеки може лесно да се предаде в лапите на студа.
Преди два дни открихме вдървения труп на непозната котка (оцветката и бе като на възрастна скумрия)върху стара възглавница в гаража. По всичко личи, че в малките часове на нощта тя отчаяно е потърсила обежище, за да спаси измръзващото си телце. Уви, било е прекалено късно и не е успяла да надвие хипотермията.
Днес около 11 часа сутринта намерихме и втората жертва за тази зима. Този път беше нашето възлюбено коте "Бълхичка", което живее на двора. За наше щастие тя все още дишаше, макар и силно замаяна; още няколко минути, най-много час, и е щяла да попадне в лапите на бялата смърт.
Честно казано никога не съм подозирал, че котките замръзват през зимата. Нали уж имали дебел кожух против големия студ; нали имат изолационни механизми, които само те си знаели как действат ?!? Какво стана?!? Очаквам скоро котаракът ми да получи остра интоксикация от котешкия шампоан, понеже постоянно се облизва от глава до пети.
Искам да попитам,защо ни лъжете, господа зоолози, излагайки нашите любимци на смъртна опасност. Защо налагате идеята за котешкото безсмъртие и мита за деветте живота. Това е гавра с тези крехки създания.
(Бълхичка, полу размръзена, измъчено поглежда с едното око)
Преди два дни открихме вдървения труп на непозната котка (оцветката и бе като на възрастна скумрия)върху стара възглавница в гаража. По всичко личи, че в малките часове на нощта тя отчаяно е потърсила обежище, за да спаси измръзващото си телце. Уви, било е прекалено късно и не е успяла да надвие хипотермията.
Днес около 11 часа сутринта намерихме и втората жертва за тази зима. Този път беше нашето възлюбено коте "Бълхичка", което живее на двора. За наше щастие тя все още дишаше, макар и силно замаяна; още няколко минути, най-много час, и е щяла да попадне в лапите на бялата смърт.
Честно казано никога не съм подозирал, че котките замръзват през зимата. Нали уж имали дебел кожух против големия студ; нали имат изолационни механизми, които само те си знаели как действат ?!? Какво стана?!? Очаквам скоро котаракът ми да получи остра интоксикация от котешкия шампоан, понеже постоянно се облизва от глава до пети.
Искам да попитам,защо ни лъжете, господа зоолози, излагайки нашите любимци на смъртна опасност. Защо налагате идеята за котешкото безсмъртие и мита за деветте живота. Това е гавра с тези крехки създания.
(Бълхичка, полу размръзена, измъчено поглежда с едното око)
петък, 2 януари 2009 г.
Demented Forever
In Baltimore, guerrilla filmmaker Cecil B. Demented leads a band of cinema revolutionaries who kidnap Honey Whitlock, a bitchy and aging movie star of big-budget froth. Cecil wants her in his movie, a screed against Hollywood they film during blitzkrieg attacks on a multiplex, a Maryland Film Commission press conference, and the set of a "Forrest Gump" sequel. He insists on celibacy; the cast and crew channel sexual energy into the production. With a family-values coalition, aggrieved Teamsters, and the police on their trail, Cecil needs help from porno, kung-fu, and drive-in audiences. What about Honey? Will she bolt or refuse to act? Or will she hit her marks and light up the screen?P.S. Най-голямото безумие, няма такава пънкарска бутафория :)
четвъртък, 1 януари 2009 г.
сряда, 24 декември 2008 г.
Идва Коледа!
В 13:30 часа вали ситен дъждец, който трудно ще намокри човек до кости, но пък за сметка на това прави цяла София противно влажна. Кръстовището на Васил Левски и Цар Освободител пред университета е равномерно покрито с тънък слой кафява вода. Тя се чуди накъде да се оттича и поради липсата на варианти се събира където свари по неравната настилка на шосето. Голям брой локви и плочки „капани” въвличат пешеходците в приключение - такова, че дори и най-ловките граждани изпадат в затруднения при придвижването.
Неформално, празничният период вече започна, и въпреки че е едва 19ти Декември, огромни маси хора се готвят да напуснат столицата. Цариградско шосе е задръстено в посока изхода за магистралата, а навсякъде в района на университета се щуркат студенти със сакчета на рамо. На никой повече не му се чака, всичко живо бърза към коледните трапези, бурните тържества и към подаръците под мигащата елха. Тези, които могат да си го позволят, евентуално ще отидат и на екскурзии в топлите страни. Ето Дубай, Египет, Тайланд, въпреки че не са християнски държави, приветстват с отворени обятия всеки турист и предлагат великолепна коледна атмосфера с безкомпромисно качество на услугите. Кеф ти Турция, кеф ти Гърция! Или по-добре да се въздържим от варианта Гърция, защото там в момента става само за анархо-туризъм. Това не би допаднало на отрудения български гражданин. Той търси отморителната атмосфера на домашния уют с безгранична консумация на червени вина и свинско. Ако пуснат 24 часово излъчване на „Шоуто на Слави” гарнирано с „Биг Брадър” и „Сървайвър-избрано”, идиличната картина на българската Коледа ще бъде пълна и завършена.
Съседите гърци вече втора седмица водят улични боеве, за да защитят най-съкровеното, своята свобода. Един цял народ въстава срещу терора и икономическото робство, което му налага държавният апарат. Тези хора, всеки по свое му, са напълно съпричастни със събитията на улицата. Анархистите се бият срещу полицията с камъни и дърве; ученици и студенти провокират обстановката, крещейки лозунги; други просто участват в мирните шествия; всеки със своята собствена мотивация. Сигурен съм, че дори и тези, които се крият зад стените на своите домове и наблюдават уличните варгали през прозорците, също подкрепят демонстрантите. На всеки е ясно, че в една такава обстановка ченгетата винаги са по-агресивната страна. След всичко, което вече причиниха, органите на реда продължават да защитават гражданските права с палки и сълзотворен газ. По всичко обаче личи, че гръкът е несломим; показвал го е в миналото, виждаме го и сега. Едно сплотено гражданско общество, което е готово да се откаже от правото си на коледно дърво в името на своите права, готово е да се отрече от своя национален флаг, когато той не означава нищо.
Вече доста време се застоявам под дъжда, на същото място, пред входа на университетския двор. Застанал съм по средата на тротоара, ни в клин, ни в ръкав, и хората ме заобикалят. Откъм булевард Васил Левски се задава протестно шествие от няколкостотин човека; надуват свирки и скандират нещо, което не чувам добре. Прави ми впечатление, че протестиращите са спретнати млади хора, момичета и момчета с балтончета и шапки, навярно студенти. Трансперант с надпис „Стига реституция” изразява тяхното негодувание срещу своеволията в Студентски град. На кръстовището спират и започват да вдигат шум преди да се отправят към парламента; картината е внушителна и за момент ме обвзема чувство на солидарност. По случай стълкновението моментално се образува страхотно задръстване, някъде в далечината на Цариградско се чува линейка. Няколко ченгета, в ролята си на регулировчици, застават пред тълпата и насочват хората по техния маршрут.
Студентчетата послушно и стегнато се организират и се изпаряват от пътя в посока жълтите павета. Забелязва се и друго шествие - природозащитници, които също се отправят към народното събрание, където вече чакат недоволните студенти и както изглежда - куп сърдити собственици на селскостопански машини. На Цар Освободител цари хаос, тълпите се разпръскват и събират в опит за някаква организираност. Гневни мъже се заканват по мегафон срещу сградата на народните представители, зорко охраявана от полицейски кордон. Искания, закани и ултиматуми се разхвърлят под декемврийския дъжд. Постепенно солидарността ми от преди малко преминава от ентусиазъм към фаза „по приииинцииип...”. Става ми малко жал за всичките „стачници” които пристъпват от крак на крак в студа. Хората се надяват, вярва,т че някой ще ги забележи и ще иска да чуе за техните проблеми. Ако тук не ги изслушат, то къде за Бога. В Страсбург ?!? Уви, те още не са разбрали, че в сградата на парламента от сутринта няма жива душа, освен една чистачка, която лъска пода припряно и бърза да бяга за празниците. Господа депутатите са минали сутринта за половин час, с по едно кафе са се почерпили по случай коледните премии и кой от къде е...
Вървете си бе хора! К’во седите на тоя дъжд, излагате се; айде ходете си вкъщи, прибирайте се, Коледа иде!...
Неформално, празничният период вече започна, и въпреки че е едва 19ти Декември, огромни маси хора се готвят да напуснат столицата. Цариградско шосе е задръстено в посока изхода за магистралата, а навсякъде в района на университета се щуркат студенти със сакчета на рамо. На никой повече не му се чака, всичко живо бърза към коледните трапези, бурните тържества и към подаръците под мигащата елха. Тези, които могат да си го позволят, евентуално ще отидат и на екскурзии в топлите страни. Ето Дубай, Египет, Тайланд, въпреки че не са християнски държави, приветстват с отворени обятия всеки турист и предлагат великолепна коледна атмосфера с безкомпромисно качество на услугите. Кеф ти Турция, кеф ти Гърция! Или по-добре да се въздържим от варианта Гърция, защото там в момента става само за анархо-туризъм. Това не би допаднало на отрудения български гражданин. Той търси отморителната атмосфера на домашния уют с безгранична консумация на червени вина и свинско. Ако пуснат 24 часово излъчване на „Шоуто на Слави” гарнирано с „Биг Брадър” и „Сървайвър-избрано”, идиличната картина на българската Коледа ще бъде пълна и завършена.
Съседите гърци вече втора седмица водят улични боеве, за да защитят най-съкровеното, своята свобода. Един цял народ въстава срещу терора и икономическото робство, което му налага държавният апарат. Тези хора, всеки по свое му, са напълно съпричастни със събитията на улицата. Анархистите се бият срещу полицията с камъни и дърве; ученици и студенти провокират обстановката, крещейки лозунги; други просто участват в мирните шествия; всеки със своята собствена мотивация. Сигурен съм, че дори и тези, които се крият зад стените на своите домове и наблюдават уличните варгали през прозорците, също подкрепят демонстрантите. На всеки е ясно, че в една такава обстановка ченгетата винаги са по-агресивната страна. След всичко, което вече причиниха, органите на реда продължават да защитават гражданските права с палки и сълзотворен газ. По всичко обаче личи, че гръкът е несломим; показвал го е в миналото, виждаме го и сега. Едно сплотено гражданско общество, което е готово да се откаже от правото си на коледно дърво в името на своите права, готово е да се отрече от своя национален флаг, когато той не означава нищо.
Вече доста време се застоявам под дъжда, на същото място, пред входа на университетския двор. Застанал съм по средата на тротоара, ни в клин, ни в ръкав, и хората ме заобикалят. Откъм булевард Васил Левски се задава протестно шествие от няколкостотин човека; надуват свирки и скандират нещо, което не чувам добре. Прави ми впечатление, че протестиращите са спретнати млади хора, момичета и момчета с балтончета и шапки, навярно студенти. Трансперант с надпис „Стига реституция” изразява тяхното негодувание срещу своеволията в Студентски град. На кръстовището спират и започват да вдигат шум преди да се отправят към парламента; картината е внушителна и за момент ме обвзема чувство на солидарност. По случай стълкновението моментално се образува страхотно задръстване, някъде в далечината на Цариградско се чува линейка. Няколко ченгета, в ролята си на регулировчици, застават пред тълпата и насочват хората по техния маршрут.
Студентчетата послушно и стегнато се организират и се изпаряват от пътя в посока жълтите павета. Забелязва се и друго шествие - природозащитници, които също се отправят към народното събрание, където вече чакат недоволните студенти и както изглежда - куп сърдити собственици на селскостопански машини. На Цар Освободител цари хаос, тълпите се разпръскват и събират в опит за някаква организираност. Гневни мъже се заканват по мегафон срещу сградата на народните представители, зорко охраявана от полицейски кордон. Искания, закани и ултиматуми се разхвърлят под декемврийския дъжд. Постепенно солидарността ми от преди малко преминава от ентусиазъм към фаза „по приииинцииип...”. Става ми малко жал за всичките „стачници” които пристъпват от крак на крак в студа. Хората се надяват, вярва,т че някой ще ги забележи и ще иска да чуе за техните проблеми. Ако тук не ги изслушат, то къде за Бога. В Страсбург ?!? Уви, те още не са разбрали, че в сградата на парламента от сутринта няма жива душа, освен една чистачка, която лъска пода припряно и бърза да бяга за празниците. Господа депутатите са минали сутринта за половин час, с по едно кафе са се почерпили по случай коледните премии и кой от къде е...
Вървете си бе хора! К’во седите на тоя дъжд, излагате се; айде ходете си вкъщи, прибирайте се, Коледа иде!...
вторник, 23 декември 2008 г.
D.J.P vs DJ Crime - Hell on Wheels
Hell on Wheels е супер разчупен микс на D.J.P по случай Halloween с видео на DJ Crime, който включва Metallica, AC/DC, Queen, Beatles,Biggie, Eminem, White Zombie, Магьосникът от Озз, цял списък с имена на Horror класики и какво ли още не... Общо взето става дума за над 40 минути ретро лудница с уникални фънки бийтове, типично в нетипичния стил на D.J.P...
D.J.P vs DJ Crime - Hell on Wheels from D.J.P on Vimeo.
Още инфо на:
http://www.djpmix.com/
http://www.myspace.com/djcrime
D.J.P vs DJ Crime - Hell on Wheels from D.J.P on Vimeo.
Още инфо на:
http://www.djpmix.com/
http://www.myspace.com/djcrime
понеделник, 22 декември 2008 г.
Danny Diablo featuring Necro “Mechanix”
Нов клип, Дани Диабло (Danny Diablo) и Некро (Necro) показват Ню Йоркска хардкор атмосфера, имат много мацки, кецове и скейтове, пушат трева и шарят тагове...
събота, 20 декември 2008 г.
Ето го новия HARDCORE филм...BNB Bowl 2008
Black N Blue Productions заедно с Convoy Films представят Black N Blue Bowl 2008, филмът, който включва звезди на световната HARDCORE сцена като: Agnostic Front, Civ, Madball, Terror, Breakdown, Fahrenheit 451, Bloodclot, Death Before Dishonor, Backfire (from the Netherlands), Vehement Serenade, Setback, EGH, Inhuman, Tears of Frustration, Brick by Brick и др. интервюта с музикантите и прекрасни концертни кадри ще ви зарадват само срещу $17.00, а всички интернет пирати могат да почакат и да го извлекат peer to peer...
неделя, 14 декември 2008 г.
Момчил Николов "Кръглата риба"
"Кръглата риба" от Момчил Николов е новият носител на наградата за съвременна българска художествена проза "Хеликон" за 2008 г.
Куки !!!
Прекрасна снимка, улавяща чудесно разликите между българското и гръцкото отношение към Държавата: докато Властта в България нас ни прави луди, в Гърция е обратното.
Източник:
http://baidalai.blogspot.com
събота, 13 декември 2008 г.
RIP Bettie Page !
Щатската pinup кралица от 50те години Bettie Page почина на 85 години в чвтвъртък 11.12.08....
вторник, 9 декември 2008 г.
събота, 29 ноември 2008 г.
сряда, 26 ноември 2008 г.
Sheer Heart Attack !!!
Sheer Heart Attack май не е най-емблематичната песен на Queen и със сигурност не се радва на особена популярност сред феновете. Аз обаче си спомням, че още в ранна детска възраст я открих на една скъсана (в буквалния смисъл на думата)аудио касета и след като я лепих няколко пъти с лак за нокти я докъсах от слушане...Казах си "Т'ва е ебахти пънка...Лудница!!!" и така тя влезе в списъка ми с любими парчета.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
KANAL EDNO ИЗЛЪЧВА В НЕПРАВИЛНОТО ВРЕМЕ НА НЕПРАВИЛНОТО МЯСТО, АБСОЛЮТНО НЕПРАВИЛНИТЕ НЕЩА!
...и още, тук могат да бъдат прочетени текстове в абсолютно свободен формат, разливи на съзнанието, нестройни разсъждения и прочее бързи включвания. това не е блог за лично творчество, опазил господ. всъщност това не е нищо определено. канал 1, да кажем, в него се влива всевъзможна информация, която е интересувала автора от 2008 до сега. няма претенции за стил, тема, актуалност или какъвто и да е адекватен спрямо евентуалния таргет подход.