Едва ли някой ще се засили да ми чете блога по средата на Август, но все пак. Аз се намерих в градска среда, имам достъп до топличка компютърна машина свързана в мрежата, така че съм готов да раздухам малко полезна информация, отлежаваща от известно време на едно друго местенце.
Още повече, че съдържанието в KANAL*1*, което по традиция винаги се е лутало насам натам, напоследък съвсем зави към писането на "книжни" теми. Поне пък заглавията са все интригуващи като тоталното ундърграунд събитие на миналата лит. година "Превъплъщението"; приятно насилствените "Тънкости на приготвянето" и провокативната, мрачно въздействаща "Безподобните"... В крайна сметка става дума за официалния, първи канал на интересите ми във времето, така че потока на съдържанието се движи съвсем закономерно.
Настоящата публикация касае нова книга, този път италианска, и представлява част от читателските ми бележки по нея (кое всъщност е тя, публикацията или книгата?), по добре НЕГО - първия роман на Федерико Бакомо "НЕправна кантора".
1.
„Трябва да го видиш”, казаха ми. „Току що е напуснал
кантората в която е киснал с години под неуютното крило на своя шеф и
„благодетел” Джузепе. Бил корпоративен адвокат, каквото и да означава
това. Едва не изперкал под напрежението и заливащата го профанщина,
гарнирана с абсурдни опити за човешко общуване. Сега направо е освирепял
от радост след новопридобитата свобода. Страшен образ, казвам ти,
такива истории ще ти разкаже от кухнята на адвокатите, ще ти падне
шапката. Право да ти кажа, май не е много праведен света на правните
отношения, даже в Милано май е бая „неправен.”
Така ми беше представен онзи бивш италиански адвокат, напуснал
професионалното поприще с намерение да отдаде чувствителната си към
демагогиите и абсурда натура на по-смислени неща. Още разпален от
придобития неприятен, но ценен и изграждащ опит, Андреа „Андрю” Кампи
споделил патилата си и те се явили в цяла една книга.
В крайна сметка се случи така, че не успях да се срещна с Андрю, тъй
като и мен ме повлякоха обстоятелствата и се наложи да прекарам
най-сладкия месец от лятото, пътувайки през мрачната западна Германия и
още няколко държави, за да приключи всичко в прекрасния италиански
север. Заради обещаващото преживяване в света на корпоративната
адвокатура обаче, взех със себе си книжката, в която напоследък бе
заживял Андреа. Дълго нямах време да обърна внимание на „Неправна
кантора” (доста сполучливо заглавие между другото), но веднага след като
се намерих със свободен ден в едно невзрачно германско градче на име
Фулда, зачетох откровенията на главния герой…
Една непозната книга започва от задната корица, където обикновено има
резюме на историята в нея. Краткото текстче от гърба на „НЕправна
кантора” ме подготви за проблемите на съвременния живот, за самотата и
отчуждението, за загубата на човешката идентичност и прочее неща, с
които сме свикнали. Когато зачетох обаче, бях изненадан от едно доста
проникновено въведение в професионалния свят и живота на съвременния
адвокат, работещ в голяма и влиятелна кантора. Редици от еднообразни
дни, тълпи от досадни колеги, потоци от смесваща се човешка реч, която
не прави друго освен да замърсява звуковата среда и да тормози
нормалната психика. Никакъв личен живот, стрес, апатия, работа, работа,
работа – кариера.
Малко след средата на романа, там където вече в мен започна да се
заражда едно „Стига! Не мога да слушам повече за досадното ежедневие на
правните работници,” в интригата се появи обещаната жена...
Останалият текст и други справки тук:
Няма коментари:
Публикуване на коментар