
10 секунди по-късно започваш да осмисляш, колко много си го загазил и се насираш от страх. Уви, този твой ход не оправя по никакъв начин положението, в което се намираш, то дори става още по-мазно и смрадливо. "Ужасен!" е слабо определение за това, което си ти в този момент. Пребледнял в пристъп на шок се отнасяш някъде отвъд стаята с надежда това да се окаже просто сън . Екрана веднага забелязва това и подхваща нова серия от смразяващи кръвта демонстрации. Сивата, бръждяща картина ритмично се сменя с ярки червени, сини и зелени илюминации. Бутоните бързо се превключват с мъртвешко хрущене, а двете остриета на стайната антена се вият в див тац, заплашвайки да извадят очите ти. Започваш да изпадаш в нещо като хипнотичен транс, който те изолира от целия заобикалящ свят и те оставя под абсолютния контрол на телеекрана. За момент, всичко което чуваш се изчерпва до умопомрачителното Ззззззззззззззззз!!! Напрегнат до крайност се оглеждаш в стаята като очакваш и хладилникът ти също да заподскача заплашително към теб, както става в "Requiem for a Dream", това не се случва. Прекалено много филми гледаш!!!
В кулминацията на представлението, телевизорът ти показва голата глава на Слави Трифонов, чиито гост е Азис; картината прескача и на фокус идва Годжи, гол, свирещ на арфа, с китка здравец зад ухото. Къци Вапцаров се появява, подмамен от звуците на арфата и се опитва да пробута Жокер на знаменития музикант. Заплеснат по момичетата на късмета, Годжи се оплита и тегли бомба, с което автоматично отпада от играта.
След още десетина секунди вече не можеш да дишаш, камоли да мислиш. Чувстваш се напълно изпразнен от съдържание и вмирисан. Много си кух! Честно! Препотил си се здраво и се оглеждаш диво, сякаш за пръв път си в тази стая. Сега травеститът Пеньо от Биг Брадър се излежава мързеливо на дивана ти и те изпълва с отвръщение. Гръмва валс и звездите от Денсинг Старс се завъртат вихрено около теб, стават все повече и все по-бързи, вие ти се свят и усещаш, че плачеш. Всъщност лицето ти е посиняло и подпухнало от плач, шкембето ти виси почти до коленете, целият пулсираш като мехур.
Чудя се, откога ли си така?
2 коментара:
Прекалено страховито, за да не е истина! Сега се сетих защо не гледам телевизия :)
Супер яко! Супер напушено!
Публикуване на коментар