Прочетох
новата книга на Деница Дилова рекордно бързо. Основните причини това да се
случи бяха три:
Първо,
седмица преди сборникът да бъде издаден, ми бе споменато, че се задава една
книга с разкази, която ще „избие рибата”. Тогава нямаше как да знам колко
буквално значение имат тези думи и как само в няколко истории ще измрат шарани,
амури и други животни. Очаквах изданието на “Скалино” с възпален интерес, а когато се сдобих с него го
излапах за два курса на 204 – от кв. Борово до центъра и обратно.
Втората
причина за светкавичния прочит се състои в краткостта на книгата – 10 разказа в
100 малки чаровни странички със симпатично изрязани ръбчета. Накрая има и едно
приложение с кулинарни рецепти, което признавам си не дочетох, но евентуално ще
го направя, в случай че реша да експериментирам в кухнята с десет гълъба,
яребица или глиган.
Последната
трета предпоставка за бързата, но паметна среща с „Тънкости на приготвянето” е яснотата
и стегнатата форма на разказите в нея. Стилът на Дилова е изчистен и
комуникативен, подчертано развлекателен, и в комбинация със завършената
концепция говори за опита на авторката в сферата на кратката проза.
„Тънкости
на приготвянето” не съдържа нищо излишно. Обвързани с кулинарната тема, разказите
следват една линия, която нито предполага особени рискове, нито ги поема.
Действайки „на сигурно”, авторката си служи с няколко класически техники, няколко
похвата за сюжетиране, като по този начин хем постига стила, хем няма къде да
сгреши. Десетте парчета в „Тънкостите” с малки изключения са еталон за добро писане
и гарантирана четивност. Те доказват таланта на Дилова да се изразява ясно с
достатъчния минимум от езикови средства, без да нарушава композицията, стила и
цялостната атмосфера. Важни предимства в полето на краткия разказ.
Това не е някакъв дебютен сборник с
разкази, съдържащ еклектична китка от форми и сюжети, достоен да бъде озаглавен
с дръзкото заглавие: „РАЗКАЗИ” от Еди Кой си. Това е „Тънкости на приготвянето”
и е концептуална книга.
Тук
може да отбележим и две основни заключения, които произлизат от избраната кулинарна
матрица, позната ни вече от автори като Виргиния Захариева с „9 Зайци”.
Въпросното се явява един вид женско писане или както там го наричат, но:
Хрумването
за направата на кратък сборник от фикционални текстове, обединени под някаква
кулинарна шапка, която предполага и раздел с готварски рецепти, къде като част
от идеята, къде за обем, не е нито ново, нито оригинално хрумване. Неизбежно, това
кара продуктът, който представлява книгата, да попадне в списъците на онова неавторитетно
и дискредитирано пред сериозната литература явление, познато като “chick lit”. Оранжево розовеещата обложка на
книгата със скицирано коте и рак, също не кореспондира много добре с темата за
смъртта и екстремните завръзки в разказите.
От
друга страна обаче, освобождавайки се от всякакви рискове чрез предварително зададената
рамка и явния си талант в кратката проза, Деница Дилова се е справила толкова
добре в изработката, че веднъж попаднала в ръцете на читателя, книгата й лесно би помела всякакви предубеждения.
Едновременно с бързината на увлекателните, достъпни като език сюжети, разказите
от „Тънкости на приготвянето” са и доста безпощадни, особено що се отнася до
съдбата на животните в тях. Те приятно, забавно и без агресия нарушават някои
табута от лошата, наивна литература, като секса и насилието. Затова ако говорим
за женско писане, с едно намигане бих нарекъл това на Деница Дилова: „freak chick lit.”
Ако
трябва да говоря конкретно за текстовете, трудно бих могъл да определя кой ми
допада най-много. Всичките десет парчета действат като едно цяло и все пак „Възкресенията
на един амур” радва с гротеската на мятащата се по земята, безсмъртна риба. „Гълъб в супата” предлага някои крайни и
натуралистични моменти, които обичам да срещам в литературата. „Разкритията на
Алеко Дундич” е чаровна квартална история, която леко се проваля накрая, но не
фатално. „Славен ден” е страхотен разказ. Бих споменал и „Въдворяване на
покварените” без конкретни аргументи, просто защото тази градска легенда е
интерпретирана накратко и добре.
А
макар да не си падам особено по любовната тематика, съзнавам каква сила има тя
в цялата човешка култура, за Бога така е, та намирам „Нежен лов” за един от
най-комплексните, дълбоки и интригуващи текстове в сборника. Какво да кажа аз
като читател, който заради пола и сексуалната си ориентация не би последвал глуповатия красавец Петер в
хотела му, но мистерията, обстоятелствата при които главната героиня го прави,
заедно с добре вмъкнатата религиозна нишка са вече нещо.
"Тънкости на приготвянето"
Деница Дилова
"Скалино", София 2011
