Тук сме аз като космонавт и кака ми, която е голяма и работи на компютър...уау! Това отдолу са Крумови и Николови, много хубави хора – живеят срещу нас...
Наскоро в списание "Едно" излезе някаква работа за култувите игри на "Хемус" от нашето детство. Не си спомням в каква връзка по-точно, беше нещо свързано с дизайна и имената на хората, които били отговорни за създаването им – както и да е. По-важното в случая е до каква степен са въздействащи тези илюстрации – на не се сърди човечето, на черния петър и т.н. Поне спрямо моето поколение де. Въобще като ги гледам, без много-много да задълбавам върху тях добивам едно конкретно и много наситено усещане за минало, за детство за играчки за комунистически домашен уют :Р.
Те също така символизират шорти, пионки, зарчета, момченца и момиченца (с шорти), матова хартия, целулозен мъх,липсващи и повтарящи се елементи и какво ли още не. Абе "Хемус" са си цяла вселена :). Незнам нищо за дизайнерите им, но марката, бранда (ха ха ха) си е ебати легендата. С линийките и тетрадките, и пергелите – трогателно нискокачествени, а моливите, цветните им моливи са си просто брутални, още притежавам няколко и мисля, че някои от цветовете стават въпреки скапаното дърво ;). 
Колко време сме прекарали в игри на Лото, Не се сърди и Рали...Колко Черни Петри са изпокъсали детските ми ръчички... Абе заеби! Евала!
