KANAL1

Loop ELEVATION падна. Разбира се!

2011-06-25T18:46:00.006+03:00

Blame the wind!

Много ясно. Аз вече съм писал тук за бездарността на родните фестивални организатори (само те иначе на по-малки сцени нещата някак си се случват). Затова няма да изпадам в подробности. Основното е, че огромният мега-хипер-гъзарски-европейско-западно-модерен фестивал бе отменен на втория си ден. Никой няма да се кефи. Това е положението. Първо феновете през лятото на 2011 се разминаха със "Сонисфиър" сега и с това. След като фронтменът на Jamiroquai повлече крак вчера и се прее*а на родна почва, сега силният вятър не остави никакъв шанс на селските организатори.

Както винаги - ужасно менажиране на цялото събитие:

- кофти пропусквателен режим

- охрана от примитивни лумпени

- липса на информация

- липса на кординация

- объркани изпълнители с гневни мениджъри

- доброволци изнасят цялото напрежение

- организатори си изключват телефоните

В това време мениджърите на разни Ди Джеи и други артисти се опитват да разберат какво е положението докато са на път да се качат на самолета за България. Тук пък асистентите (доброволци, а не професионалисти, на които се плаща) и посрещачите дори не знаят какво да правят с Вип гостите, тъй като хотели в София не са резервирани за тях, а в Разлог Духа и летят тенти.

Тоталната балканска неразбория, в която комплексирани организатори са неспособни да обхванат в съзнанията си целия процес на случване в един фестивал. Смотаняци с калпаци, които мънкат и шикалкавят понеже не знаят и не могат да сторят нищо.

Впрочем балканска неразбория сигурно не е коректен израз по тази тема, тъй като вече от години сърбите правят Exit, фестивал, който се разрастна и доби култов статус. Посещава се от различни хора от цял свят та и дори всички си изкарват добре. За разлика от тях на фестивал в БГ гледат да те прекарат добре. Както се казва: топла бира и студени кебапчета + гадното поведение. Вместо - "Вие хора цяла година бачкате, а сега сте си взели почивен ден и ще ни платите да ви забавляваме" - се получава нещо като - "Давайте кинтите и се кефете, че пак някой сме ви довели да видите, че иначе...не знам си какво си."

Цялото това отношение е резил и ганьовщина. Потвърждава всички митове за простотията на българина и е чудесен повод за сатирични вметки от страна на целия свят...

И така втори ден на Loop ELEVATION няма!

Гоце в Либия

2011-03-22T18:11:00.008+02:00

В студиото са се събрали хора и наблюдават с интерес какви обрати ще приеме играта. Интернационален реалити формат. Участват българи – аз, някои мои приятели, шампиони по автостоп и оцеляване в агресивна среда, и Гоце + разни чуждоземци, които са по-скоро второстепенни герои. Това е нещо като престижното рали Париж – Дакар, но без собствени превозни средства;пак се тръгва от Европа, прекосява се част от северна Африка и се завършва незнам-къде. Не знам къде понеже нито аз, нито някой от моите приятели завърши трасето, а останалите участници люто пазят тайни и си серат в устите. В различните етапи се преодоляват разстояния по световната карта със или без помощта на местното население. Един вид със всякакви средства. Теоретично нищо не е забранено, само някои действия подлежат на морална оценка от страна на зрителите.

Настоящия етап трябваше да се проведе в Либия, да се прекоси тази немалка държава и да се продължи нанякъде. Ние отпаднахме току на последния чекпойнт преди границата и се установихме в полевото студио, от където да наблюдаваме развоя. Чужденците отпрашиха напред по разни свои начини, а на чекпойнта се регистрира последният останал български участник. Беше Гоце, който всички мислехме за отпаднал в един от доста по-ранните кръгове. След като и ние се присъединихме към зрителите в студиото, разбрахме какво всъщност е станало. Причината за провалът му била следната:

По време на преминаването ни през Сърбия, ние наехме местен гид с дребните, които успяхме да съберем по джобовете си. Така се измъкнахме от тази негостоприемна земя. Гоце обаче, който още от подбора насам странеше и изобщо се проявяваше като лукав и саможив човек, продължи сам. Придържал се към гористите местности и не се притеснявал от разбойници и диви животни, тъй като единствен от състезателите носел пушка. В началото се движел добре, но дошъл моментът, в който картата му го подвела и забатачил из някакви безкрайни хълмове. От последните военни конфликти насам, сърбите използваха този трик в картите си. Топографът ти е показал равно зеленикаво пространство и дори по някое измислено село за тотално объркване, а когато отидеш там, намираш хълмове, непроходими гори и шубраци. Това се случило и на Гоце. Някакви селски зевзеци дошли с актуална карта и обещали да го измъкнат, но всъщност му дали кройка за бална рокля от някакво старо модно списание с приложение. Гоце няколко часа следвал оверлога и се затрил както никога. В последния момент на някакъв разбит планински път, ненадейно изcкочило малко червено Юго и срещу скромен подкуп, шофьорът му склонил да откара уморения български състезател до границата. Така той пристигнал в последния момент, за да се регистрира. По това време ние вече сме били в Италия и сме преговаряли с капитана на ферибота, да ни качи безплатно до Тунис ако обещаем да излъскаме палубата. Както и да е.

Гоце се въртеше в каменната къщичка, където се намираше чекпойнтът и разкопчал прашната си риза в цвят каки, умуваше как да извърши преминаването на размирната територия. Смяташе да използва някои свои политически връзки, но едно, че батерията на телефона му бе паднала и друго – в Либия „политически връзки” беше доста условно понятие в момента. Българинът се въртеше сред събралите се местни жители и разпитваше за зарядно.

- Ду ю хев а чарджер бай ени ченс? – питаше той на своя специфичен английски като показваше батерията на телефона.

- لا كهرباء ! – отговаряха местните, което според знаците им значеше нещо като – „Намя електричество!”

Повечето дошли бяха про-Кадафи настроени, но явно смятаха да разпуснат няколко часа от революцията като погледат малко по-хуманно шоу. Те се радваха шумно и приветстваха белия състезател като подскачаха със стиснати юмруци. Гоце разбра, че няма да намери зарядно и се приготви да навлезе в либийска територия. Провери колко патрона са му останали, защото бе ловувал по пътя и потегли. Преди да се отдалечи, от тълпата излезе дребен мъж с тъмно лице и мустаци. Беше облечен в лилав шушляков анцуг и стискаше някаква папка.

- Разбрах, че от тук минава европейски политик или държавен глава, вие ли сте? – попита той на завиден английски.

- Мей би ай ем дис мен. – отвърна Гоце загадъчно.

- Елате настрана! Опитвате се да преминете през нашата държава, нали? Сигурно ви е известно в какво положение сме в момента.

- Ъфкорс...Ай ноу!

- Добре, дошъл съм да ви помогна. Но при едно условие.

- Нейм ит! – викна Гоце решително.

- Мога да ви помогна да прекосите Либия и да станете победител. Останалите участници преди вас вече са мъртви, нямате конкуренция. Трябва обаче да застанете на поста „Министър на транспорта и развиващия се туризъм.”

- Екскюзми?!

- Точно така, след падането на Полоковника ние ще имаме нужда от правителство. С победата от това престижно състезание вие ще бъдете добра реклама. Нещо като втора работа, нали разбирате.

- Афкорс, афкорс...Айм он ит! – Гоце нямаше търпение да изпълни досадните условия и да продължи.

- Има само един малък проблем, английският ви не е много добър. Нали разбирате, ще работите на английски. Имате ли някакъв сертификат, поне Тойфел.

- Ай донт нийд сертификат...Айм дъ президент оф Булгария, фор годс ейк!

- Тогава се страхувам, че не мога да ви помогна сър.

- Ноу, ноу! Уейт! – Гоце бръкна в джоба си и извади пачка с различни валути. Подбра сто либийски динара, което са си доста пари и ги бутна припряно в ръката на мустакатия арабин.

- Ок, може все пак да ви помогна, но вече не говорим за министерското място, да знаете. – побърза да уточни местният, след което добави – О, Мохамед!

В студиото избухна гръмко недоволство. Тук там ехтяха сочни български псувни, „Не мога да повярвам, че го направи за втори път в едно състезание.” – изкрещя някой.

„Нека чуем какво мислят за тази тактика зрителите!” – обяви водещият и припомни телефоните за пряка връзка...

the vegetables are actually alive...

2011-03-21T16:53:00.007+02:00

Днес в новините няма почти нищо фрапантно.

Изглежда, че Хамис, един от най-свирепите синове на Кадафи, е умрял от раните си. Това въпреки присъствието на смъртта не е толкова лоша новина, струва ми се. Имайки в предвид, че този експресивен агент е управлявал най-свирепата и тренирана армия – защитничка на режима на тати. Различни държави продължават да се включват в авиошоуто, докато привържаниците на Кадафи за сега явно смятат да отвърнат с хулигански актове като този на пл. Тахрир срещу генералния секретар на ООН.

В Япония нови катаклизми няма, но онези във Фукушима още се опитват да овладеят ситуацията с реакторите. Все още очакваме взрив и стапяне на ядра! Основната дилема на специалистите за днес е дали да изпуснат пара от реактора или да го оставят да си се напича. В първия случай съзнателно ще изпуснат допълнителна радиация във въздуха, което не е хубаво, а във втория случай ще чакат да видят дали налягането на реактора ще стигне критичната точка. Тогава вероятно ще последва взрив и ядрен катаклизъм!

Стискам палци на японците да се оправят час по-скоро, за да продължават да ни радват с нестандартното си мислене и за напред:

И дано след цялата тази бъркотия зеленчуците да не оживеят наистина!

В личен план нещата вървят добре, благодаря. Цял ден изпитвам нужда да слушам „A Night At The Opera” на QUEEN, където всяко парче ми е любимо завинаги. В тази връзка мога да споделя също, че пиша разказ, който е озаглавен „The Queen” или „Кралицата” и разказва за една буржоазна домоуправителка от центъра на София. Историята засяга интригата около едни неплатени сметки и се базира на фрагменти от „Бохемска рапсодия”. Надявам се да я завърша скоро.

Ето за това ( в отговор на миналия пост)

2011-03-20T15:42:00.005+02:00

Мамка му!

Като се събудиш в 12 часа в неделя един такъв подпухнал, рошав, обезкуражен. Предната вечер в деня събота, който си прекарал вкъщи пред компютъра, си стоял до късно и си работил усилено и си си изработил работата, докато много други хора може би са подскачали тук там в изблици на ентусиазъм, както се кава, а на тебе ти е все тая, не си доволен. Не си доволен не поради някакви там тъпанарски творчески алиенации или нещо подобно, не си доволен просто щото не си доволен и не ти е комфортно. Уж си свободен, уикенд е и можеш да правиш каквото си искаш, щото си си свършил работата и имаш време за себе си. Ама тя и работата ти не е била за тебе си, така, че какво като имаш време за себе си. К'во да го правиш това време? Започваш да си представяш някакви обаждания, някакви излизания, някакви чупки и фатки, сяданки по заведения, поръчванки, консумации...смях, радост, ендорфинче - едва ли не?!Обаче колелото се превърта и се сещаш, че нямаш пари. Обаче това не е толкова важно, нямаш и настроение и сигурно си леко нервен и параноичен и може да обидиш някой и вместо ендорфин да се опери някой гаден к*р! Я по-добре да си стоиш вкъщи. Пък като си останеш вкъщи трябва да свършиш някоя работа. Нищо, че си си я свършил предната вечер уж и имаш време за себе си, какво да го правиш това време...

И обикновенно ако не седнеш да пишеш, сядаш да четеш.

Въпрос:

Какво ли може да прави едно българско човече, което се буди в неделя сутрин в града София на датата 20 Март 2011 година?

Условие: Задължителна скука, липса на план, преизпълненост на някакви там примерни норми в себеактуализацията (такова нещо не съществува, но повечето хора вярват в него) и така нататък - липса на проблеми да речем...

Отговор: Един средностатистически пловдивчанин би констатирал много бързо - АЙЛЯК!!! С три удивителни, задължително!!! Както и след "задължителност" често се слагат три удивителни... Въпросът обаче касае българче, което се буди в София.

Най доброто, което предлагам на всички, българчета, дето им е скучно е да изведат някое радикално заключение за себе си. Няма нищо по-отрезвяващо за онези, които обичат да мислят. Какво по-отрезвяващо в неделя сутрин от това да откриеш, че си дивак и цивилизационно nonentity, сиреч - нищожество. Иначе може да си пуснеш някоя игра, да послушаш музика, да си поближеш сладоледа или просто да си грабнеш цигарите и телефона и да отидеш на "кафе в квартала", обаче това няма да те направи НЕЩОжество в теоритичен план...

По света се случват някакви неща. Ето например едни са чули, други не, че вчера в Либия избухна война. Французите, следващи пословичния политически нюх на своя дребничък водач, както е било и преди, както казаха и по БиТиВи. И ако днес някой е разбрал за това по някакъв повод, душицата му се е ужасила и той е възкликнал: "Ужааааас!" или пък "Много гадно брат" и така е отдал дължимото на проблема и се е завърнал към своя уикенд, то не е лошо този някой да се замисли за своето дивачество и екзистенциална нищожност. Все пак една такава позиция доказва някаква хуманност у българчетата и това е похвално, но това се родее с пресечната точка на онази хуманност към циганите и спонтанната омраза към тях, когато опънат катун пред блока ти и гепат портмонето на майка ти, която се връща от работа в някакъв там цех или нещо подобно...

Просто нещата са много шибани.

Впрочем как се опъва катун, като палатка ли...защо "опъва" не е ли строи или пък разпръсва...както и да е.

Не заговорих за Либия, за да защитавам някакви свои външнополитически възгледи. Просто не съм вярвал, че в днешно време може така неочаквано да избухне такъв конфликт с химически уръжия и живи щитове, разполагане на щабове в болници и други такива приоми. Просто съм малко потресен. Все пак съм расъл с Ясер Арафат, Ивицата Газа, Чернобил и Сините каски. Притеснявам се. Както изпитвах и параноя от загиване на планетата, когато миналата седмица трусове и цунамита праснаха Япония. Въпреки това!

Някак си всички тези неща ми влияят и ме карат да се интересувам от тях, което впрочем не ме правят по малко дивак или nonentity в качеството ми на българче, чиято цивилизована нация не може дори да продуцира качествени новини, превод в ефир та дори и добра дикция в ефир...мамка му! Много слаба работа.

Освен всичко останало външната политика на България отново се върти като фурнаджийска лопата. Ще бъдем ли с тях, няма ли?

- Ще бъдете, но като хуманитарна подкрепа - казали те и добавили - защото сте смотани, нямате читава армия, дори самолетите ви са неразпознаваеми за нашите радари и само ще пречите. Елате на хуманитарни начала, пуснете там и някоя фрегата да не ви е срам, пък белкем се научите поне на хуманитаристика...

Все едно сме постоянно в годината на лунното си число, като онзи руски герой от онази книга за времето на прехода, дето накрая така забатачил с числата, че чак се обърнал към "Книгата на промените". Така разбрал, че лунния период, със своето число 43, е всъщност педалски период на слабости от всякакво естество. На нескопосаност, некадърност и тъпота. И той все пак си чакал със свита душица щастливото число 34. И то се появило:

"34 се забави доста след безкрайни "Стиснати зъби", "Кавги" и "Войски". Заветното число пак подлагаше верността на Ст. на изпитание - и реши да го възнагради чак когато в нея не останаха никакви съмнения.

- Ууу, трийсет и четвърта! - изблея Простислав. - Глей, глей ква мощ бе! Яка! "Мощта на Великото". Значи около тебе, грешния, са се събрали тъмните сили и ти викат: "У, педал! "А ти им викаш: "Кой е педал бе? Вие сте педали! Сега ще ви науча аз вас, сега ще ви дам да разберете!" И тъмните сили значи ти се надупват идеално, от първа до шеста позиция. (Бел. авт. Става дума за хексаграми.)

И накрая да се върнем на Неделята. Понеже е неделя и се чудех как да си изпия кафето, след като не пуша вече цигари, безконтролно, реших да си попиша малко - ей така, в потока на мисълта. Затова тъпунгери да не съм чул нещо за граматика или правописни грешки!

?

2011-02-11T21:38:00.000+02:00

ЧУДЯ СЕ, ЗА КАКВО ЛИ МОГА ДА ГО ИЗПОЛЗВАМ ТОЯ БЛОГ?

Лайф и Нюз

2010-12-13T15:23:00.013+02:00

Трябваше да напиша своя бърз коментар по обширната тема за публицистичните медии, за един семинар в Софийски университет. Без да го мисля много, композирах следния текст:

За смешните медии

Има едни такива селяшки издания, колеги, които са широко популяризирани в интернет. Било на заглавната страница на някой силно посещаван сайт като “Zamunda.net” например или някъде другаде, чрез банери и всевъзможни кукички. Става дума за електронни български таблоиди, които чрез широката си разпространеност, с времето добиват статута на официални информационни източници. Просто защото, всяка друга възможност за информиране е заглушена за масовия читател на интересни заглавия, било от новинарско или друго естество. Става дума за простия читател, с извинение, които някъде там, из дебрите на родината, използва интернет за свой прозорец към света. Той не знае чужди езици, не е чувал за такива основни източници на новости, каквато е една информационна агенция, един пресцентър на дадена институция, едно популярно издание с традиции, стил и т.н.
Тези потребители са особени жертви на връхлитащата ги информация, особено днес, когато децата израстват с интернет. А този интернет, българо езичният, в своята широко достъпност, е заразен с кич, пошлост, симулации на култура; разчита на скандалното, на любопитството на своите потребители.

Тук съм избрал едно конкретно публицистично издание, една електронна МЕДИЯ, представете си!, която изглежда плаща заплати на цяла плеяда, ниско квалифицирани грамотни хора, за да съчиняват и разпространяват гламотории, с извинение. Такива гламотории, които с гръмките си заглавия, осигуряват стотици хиляди кликвания, които пък носят хиляди левове от реклама. Струва ми се, няма нужда да се пояснява, че този, който кликва на такива заглавия е именно типът потребител, който вече бе описан.
Медията, за която става дума вероятно се нарича “B” от Bulgaria. Тя има две основни подразделения “B Life” и “B News”. И това всъщност звучи доста резонно – един екип се занимава да улавя и разпространява лайфстайл пикантерии, а друг един екип се занимава да отразява новини, което спомага за изграждането на авторитетен образ на самата медия. Да, обаче, чуйте как звучат заглавията, съответно на единия и на другия отдел. Ето ги тези на “B Life” – жълтият отдел:

“Мъжете в слипове са идеалните съпрузи”;
“Мис Силикон: Излъгаха ме, че ще съм новата плеймейтка”;
“Най-богатите звезди на порното”;
“Лейди Би облизва наред “;
“Кристина Агилера гола и насинена”;
“Гонзовица заби Благо Георгиев”

Всичко това, естествено, е придружено с множество илюстративен материал, главно цици, когато става дума за жени, и коремни плочки, когато става дума за мъже. Ако новината не предполага присъствието на гола плът, такава е добавена допълнително за радост на окото. Един триумф на мускулатурата и женските овални форми.
Това всъщност е напълно окей, кой не обича да оплакне окото, кому не е приятно да научи по някоя история от света на известните, онези горе. По презумпция те са основно футболисти и фолкпевици, друг спорт няма, друга музика не се слуша, защото е тъпо и не модерно.

Тук идва функцията на другия отдел, новинарския. Там са сериозните заглавия, които биха информирали човек и биха го направили адекватен в действителността.
Ето ги и заглавията на “B News”:

“Златка и Иванина в гола фотосесия на село” – Появи се и първият български еротичен календар на аграрна тематика!”;
“Андреа с огнена визия “;
”Вегетарианци не щат секс с месоядни”;
”Путин кръсти БГ-кучето Бъфи и награди кръстника му” – за бога, та нали той го е кръстил, себе си ли е наградил?

Заглавията на “B News” продължават с:

“Най-горещите лесбийски сцени “;
”Ким Кардашиян скъса с бившия на Холи Бери”;
“Хотел за гейове откриха в Маями “;
“Куршум в главата на пенсионер”;
“Родители напиха децата си и убиха едното от тях”;

Разликата в темите на двата отдела е очевидна и не се нуждае от коментар. “Езиковата комбинаторика” (как иначе да нарека произволното комбиниране на думи и словосъчетания с цел постигането на смисъл) проявена на страниците на това издание също. Това получава читателят, когато се отегчи от жълти новинки и пожелае да прочете истински.

Тук някой ще каже, какво толкова, нали така правят медиите. Познават добре таргета си и му поднасят това, от което има нужда. Цитираната медия е просто още един пример за добър маркетинг и всяка нападка срещу нея е продиктувана от чиста завист.
Това обаче е мръсна долна манипулация и евтина реторика, защото тези медии задоволяват таргета си, но пак те са тези, които го създават и изграждат като културен тип.

Идеята ми не е този род публицистични медии да бъдат мразени и срещу тях да се води борба. Това би било глупаво и сектантско. Те са опасни също толкова, колкото и читателят е опасен, сам за себе си. Те са също така и смешни, смешни са и са наивни за тези, които разбират механизмите им. Когато човек схване как поразява този тип медийна зараза, вече е имунизиран срещу влиянието й, като антителата на вируса се изграждат главно от самоуважение. Последната алегория идва да покаже, че е нужно само достигането на едно средно културно ниво от страна на читателя, за да може той да гледа с ирония на тази резило-цицо-клюкарска публицистика. Погледната с подходяща нагласа, тя всъщност може да бъде доста забавна.

+ Bunker Life

2010-10-27T17:07:00.001+03:00

орнамент 2 - относно деня

2010-10-27T16:54:00.004+03:00

Днес е сряда. Ден, в който стаята е 146. Орнаментите на стената, които се виждаха от прозореца на съседната стая вчера, днес не подлежат на композиция и са неясен спомен за възлюбените архитектурни завъртулки, листенца от мрамор, щит, глави на незапомнени личности, една позната глава с брада – на св. Климент Охридски и разни други неща, които се носят в безпорядъка на умореното ми съзнание. Спи ми се, крачолите ми са мокри, небето пак е сива плоча, есенна сива плоча. Скапан ден.

орнаменти

2010-10-26T21:55:00.007+03:00

Погледнати отдолу онези орнаменти изглеждат като малки колелца, някакви завъртулки се вият горе в ъгъла. Като се замисля, от земята до покрива на зданието има поне 20-30 метра. В действителност тази декорация се състои от мраморни парчета с размерите на воденични камъни, на коли, на хладилници, на перални и всякакви други предмети с крупни размери. Как са качени там тези орнаменти?
Със сигурност има елементарни начини, по които това може да бъде направено. Със скелета, полиспасти – стотици макари и въжета.
Лястовиците, правят гнезда по онези ъгли. Стрелват се нагоре и когато стигнат до края са вече просто точки. Леко замъглени от въздушната перспектива, точки. И самите орнаменти са замъглени...
Слушам групата „Sculptress” в слушалките си, албумът се казва „This Phrase Appeals To You”, намерих го напълно случайно в някакъв блог за ъндърграунд музика с доста интересна колекция. Всъщност не беше съвсем случайно – търсих нова музика. Всеки може да издърпа тази музика от интернет, безплатно и в компактно архивиран файл.
Като ги слушам си представям монитори, процесори, дисторжън, миксер, кабели...чувам кристален звук. Доволен съм от този кристален звук.
В града есента има главно сив цвят, заради смога и всички други причини, които карат въздуха да има сив цвят. Листата на дърветата още не са започнали да падат, просто е влажно и хладно, усещането е като за много лош летен ден. Но не е летен ден.

+ Facebook

2010-08-26T15:03:00.005+03:00

2:40pm Anna

v smisul - literatura, v koqto horata pishat kak sanali, obuli chorapite i izlqzli, hvanali reisa i t.n. li?

2:42pm Anna

a tva za mlqkoto e mnogo gotino
pozdrav

2:42pm Me

ne ne taq literatura e o.k.

poveche me drazni taq literatura v koiato osven tova sa mizerni, tujni, piqt razni bukluci na ex, i nai-smeshno e kogato hodiat pri prostitutka, na koiato ne pravqt nishto i si trugvat

:D:D

zvuchi stranno, no se sbluskah s nqkolko poredni takiva neshta naposledak

2:45pm Me

Bukovski pone ne proshtava na prostitutkite i vinagi e otvoren hahaha

2:52pm Anna

tova e post-post-post moderealizum

opisvash vsichko, koeto ti se sluchva

i polivash s alkohol

i vkarvash po edna izmislena prostitutka, zashtoto v deistvitelnost ti ne si govoril s takava nikoga prez jivota si

no za po-pikantno

2:54pm Me

imenno

mnogo e smeshno

2:55pm Anna

obache moje da stanesh pisatel na raionnoto

tam ima takiva istorii, leleee

a T. onq den v tramvaq go zaribqval vatman-gei i go pokanil na gosti v Nadejda

pikantno, a?

2:55pm Me

ooo tova e siujet za men

2:56pm Anna

da

Изключително банална градска история

2010-08-26T12:38:00.004+03:00

Сложих тлъста точка накрая на писмото си. Излязох навън. Чудех се какво мога да правя в един толкова тъжен ден, в този толкова тъжен град. Спуснах се надолу по канала. Шляех се безцелно, беше тъмно. Около мен се стрелкаха най-различни автомобили, но предимно таксита. Сигурен съм, че в много от тях се гушеха уморени окъсняли чиновници по пътя към скапаните си панелни домове в Младост и другите подобни, долни свърталища. Спрях се на един тенекиен павильон, продавачът имаше подпухнали очи и решаваше кръстословица. Поисках му патронче водка и той ми я подаде. Платих с малкото пари, които ми бяха останали. Изпих я на няколко мощни глътки, едва не се задавих. Аз не можех да понасям водка, но жадувах автентични преживявания в този скучен град, където не понасят шляещи се хора като мен. Разполагах с още пет лева. Спуснах се по булеварда. Там вече се бяха наредили множество нощни труженички. Носеха се вяло по края на платната за движение и разпалваха дива, но мръсна и забранена страст в сърцата на чиновниците, сгушените в жълтите таксита. Спрях се при първата проститутка и със студено изражение я попитах дали си има местенце някъде наблизо, защото съм пеша. Тя от своя страна се поинтересува дали разполагам с тридесет лева, казах и че имам само пет, а тя ми пожела приятна вечер...беше любезна. Заговорих следващата, положението беше почти същото, но тя не бе така любезна. После третата и четвъртата и така нататък, докато не стигнах до една циганка, която се нави. Това бе достатъчно за мен, понеже водката вече отпускаше действието си.

Влязохме в един сутерен с жълти стени, жълто легло и пожълтяли от слънцето дограми на прозорците. Имаше много мъртви мухи между стъклата на дограмите и мивка в единия край на помещението, както подобава на един сутерен. Това всъщност не беше точно сутерен, а боксониера, но това няма никакво значение за разказа. Седнахме на леглото. Започнахме да разговаряме. Нощната труженичка, пустата, говореше развален български и и стана неудобно, че не разбира нещата за които и говорех. Аз продължавах да бълвам някакви отнесени неща за култура и литература. Тя ме хвана за пакета, аз отместих ръката й – така няколко пъти...По едно време тя каза, че времето е изтекло и трябва да и броя още пет лева. Аз, както споменах имах само една петарка и тя беше вече похарчена, макар и все още в джоба ми. Дадох и парите и я целунах по бузата, после излязох (е ако трябва да съм честен не я целунах никъде), тръгнах обратно към вкъщи. Беше достатъчно късно, а и фабулата е достатъчна, за да може този текст да бъде официално шорт стори. Трябва също така да внимавам с броя на думите ако искам все пак да бъда публикуван в списание някой ден...

Такива работи си мислех, докато се носих към моя тъжен апартамент, където щях да умра и тази вечер, за да се събудя отново утре в своята мизерия. Изведнъж нещо избуча до мен и почувствах странни гравитационни промени, сетне се намерих на земята. Усетих топла кръв да се спуска по врата ми. След малко бях мъртъв.

Аз съм адекватен човек и никога не посмях да мечтая за живота на големите поети и писатели, те все пак са избраници сред нас. Въпреки всичко се радвам, че поне смъртта ми беше характерна и драматична. Като на Ролан Барт и предполагам много други културно ангажирани люде. Както и да е, поне в кръвта ми утре ще намерят алкохол, което несъмено ще бъде плюс в биографията ми...не голям, но плюс...плюсче...Може би...някога, все пак

ТО!

2010-08-09T01:51:00.002+03:00

В ранната неделна сутрин, когато навън беше топло, но някак влажно и заспало, Млякото вече стоеше на масата. Сгушено в своята слънце защитна кутия то се мръщеше и плискаше кисели пози. Аз – спокоен за него, продължавах да шетам около котлона, където се канеше да кипне черно кафе без захар. Млякото беше от типа UHT, здраво консервирано, то нямаше друг избор освен да чака, за да се слее с кафето по пътя към ненаситния ми стомах. Колкото и да се опитваше да покаже темперамент, да се утаи, пресече, да пожълтее или бог знае какво още да демонстрира, то все пак оставаше безпомощно. Хората вече бяха извършили с него онази хитроумна и величествена манипулация, която го превръщаше в UHT продукт. Независимо, че не желаеше да си го признае, Млякото знаеше – душата, до последната капка е изсмукана от него и то е изцяло подвластно на човека, този който ще се разпорежда с него както и когато пожелае.

Млякото по принцип е настроено бунтарски. Всякога то е готово да спука кутията и да изтече от дупките в найлоновата торбичка докато го носите по улицата. Да побегне накъдето му видят очите. Ако го занесете безпрепятствено до вкъщи то ще се опита да прескочи ръба на чашата и да се плисне на покривката. Млякото живее динамичен живот, подобно на живака, но с по малка плътност. То ще загуби баланса на повърхността си, ще се люшне първо на едната страна – после на другата и докато се усетите, хоп то вече е на плочките, безвъзвратно загубено - свободно. Да не говорим за каймаците, кипването загорелите кори по котлона.

Млякото е силно, способно и винаги готово да се бори за свободата си. И то го правеше, Господ му е свидетел, че го правеше, когато времената бяха други и съпротивата бе възможна.

Сега всичко е ново и различно.

Та Млякото започна да се примирява, че с него ще се случи нещо произволно, което то не е способно да предотврати по никакъв начин. По-лошо – то започна да се съмнява дали наистина е мляко. Така, както доматите се съмняват в своята самоличност, както ябълките стоят по месец в складовете, а след това са готови да отскочат от пода като топки за тенис. Млякото – то е, както вече споменахме UHT, а изброените плодове и зеленчуци са просто ГМО, затова е най-силно от всички хранителни продукти. Почти консерва и несъмнен киборг на органичните течности.

Всичко това обяснява напълно, защо на Млякото не му пука в тази ранна утрин и стои непоклатимо на масата, готово да се слее с каквото и да е. Когато го поднесох към врялото джезве, пълно с черна течност то запази спокойствие и се гмурна надолу, докато първите капки от бялата му струя докоснаха горещата повърхност. Тогава Млякото пищейки си спомни за кошмара на хипер пастьоризацията и дойде на мястото си тихо и покорно. Кафето изсветля от черно до меко кафяво, а то беше кафе без захар, та имаше нужда от своето мляко, за да бъде нежно и приятно.

Така UHT Млякото изпълни своята мисия и го направи добре, аз пих безпрепятствено и се чувствах господар на потреблението.

Само не разбирам, защо на слънце защитната кутията е обозначено съдържание за препоръчителна доза мляко от стотина милилитра, дали ако изпия повече това ще бъде злоупотреба. От кога със мляко може да се злоупотреби? А дали от ГМО доматите ще ми стане нещо?

Моля, ако някой има информация по въпроса да ми пише на горепосочения адрес. Благодаря предварително!

Rock'n'roll-a ми Янко!

2010-07-09T16:52:00.004+03:00

Снимка: В. Пеков

В последните години в България се организират повече и по-грандиозни музикални събития. Те протичат при сравнително добра организация, съпътствани от мощен PR. Цените на билетите се вдигат право пропорционално на качеството на шоуто, а има и промоционални облаги като два концерта на специална цена (Mayhem+Deicide) и безплатен вход за деца до 10 годишна възраст (AC/DC)...
От друга страна спонсорите на събитията са все по силни компании (Каменица, Савой...), които отделят баснословни суми за реклама, така че получават възможността да използват евентите за промотиране на своите продукти. Те разпъват шатри и билбордове с лога и слогани и заливат района на концерта с брандиран амбалаж. По такъв начин те хем продават, хем рекламират и създават един митичен ореол около своите имена. Каменица означава течен Rock'n'roll, М-тел милосърдие и благотворителност и т.н. В това разбира се няма нищо лошо, напротив, редно е и няма как да бъде друго яче.
Какви са обаче самите събития?
Как подхождат към тях артистите?
Кои са феновете и каква е тяхната култура?

В България адекватен музикален живот още няма, културата на феновете е в зародиш, а самата сцена - анемичен запъртък! Нещо повече, до сега истински големи музикални събития (да се разбира Rock и Метъл концерти) не е имало и в момента няма въпреки това, което виждаме на AC/DC и Sonisphere, доколкото това са циркови прояви. Например "ЗиЗи Топ" в България е цирк, Metallica на стадион "Васил Левски" е панаир с балони, свирки, захарен памук и слънчогледови семки. Коронясаните с митичен ореол явления на rock'n'roll-а се превръщат в триумф на кебапчето и стълкновение на огромни народни маси - жадни за пенлива бира гърла и почти нищо повече.
Преди, такива събития се случваха веднъж на няколко години, а сега вече по-често, но това изобщо не означава, че в България се е събудил концертен и фестивален живот. Феновете са малко в сравнение с това, на което са свикнали големите групи, организацията, макар и силна си остава балканска, а негласното мото на поредния стадион от страна на домакините гласи: "Ден година храни!"
Къде е мита за rock'n'roll-а, фен културата, самата музика на фона на организацията, рекламата и впечатляващата мащабност на събитието, която впрочем примамва повечето зрители? Няма ги! Те се губят някъде в грандоманията и провинциалната горделивост на разни "ентартейнери", които са доволни и опиянени от възможността да менажират нещо толкова мащабно, каквото е един концерт на AC/DC или голям германски Sonisphere в София.
За да има концертна култура в съвременния смисъл на думата е нужна голяма честота и достъпност на събитията и не в същото време, а преди всичко друго...клубна сцена. В противен случай Генчо и Пенчо отиват на стадиона, продухват ушите си на мощното озвучение, заслепяват се от професионалното осветление и след два часа подскачане си заминават, без да разберат какво им се е случило в действителност. А това, което се случва може да е много силно и истинско, а може да е и излъскано, надуто с излишен въздух и лишено от всякакъв заряд, въпреки високопарните определения.

Послепис:
Следващия път, когато умирам от скука и нямам нищо за правене може да публикувам и критическия си разбор по групи от "сонисфер". В него става дума за великата голяма четворка, за самите металика в частност, за цирковите артисти рамщайн и други неща...

скандалът "Да те жадувам"

2010-03-16T13:09:00.006+02:00

Музикалната формация "Сигнал" имали забрана да изпълняват баладата си "Да те жадувам" в Бургас, поради неуредени авторски права с композитора маестро Георги Костов*.
Песента е спряна за излъчване в някое си общинско радио по настояване на “Мюзик аутор” и както изглежда няма да се свири и по концерти.
Жалко! и На кой му пука!?...
Сигурно великият Г. Костов винаги се е надявал да печели страшни приходи от Данчо "Мъката" и компания и понеже това не му се е отдало, както и на който и да е друг претендент за авторство в БГ, е решил да даде важен урок на целия свят (радио "Незнам си кое си" и община Бургас)като наложи запор над своя шедьовър. За авторски права в България колят и бесят. Шлагерите струват много, от тях се издържат хора. Тези хора се обиждат, когато ги лишат от шлагерните им приходи и беснеят. Беснеят, "както и турчин не би беснял". Особено, когато въпросът опира до гигантския и вечен хит "Да те жадувам". Когато някой не е коректен към бизнеса страдат всички, когато бъдат накърнявани правата на великите композитори - страдат десетки бирфестове и немеят стотици площади. Ужасът този път ще изпита град Бургас. Там това лято ще е мъчно не само за чичо Данчо, а и за няколко поколения българи, обичащи да палят запалки и "да жадуват, а ти все повече да се отдалечаваш".
Поне докато не се плати на Г. Костов, евентуално.
За разлика от мастития композитор, поетът Любомир Левчев, автор на текста в "Да те жадувам" се проявил като истински идеалист (както приляга на един емблематичен певец на словото) и утешил Йордан Караджов с думите "Йордане, над думите не тегне забрана" и едва ли не "Халал да са ви, тоя Костов е луд".
Така че ако "Сигнал" са истински рокери, а Данчо "Мъката" истински мъж ще обявят моментално мега концерт в центъра на Бургас, където цяла вечер да свирят варианти на "Да те жадувам", показвайки среден пръст на Георги Костов Георгиев. Последният едва ли би могъл да повдигне каквито и да е било обвинения, защото до колкото ми е известно в България законите за авторските права не действат наистина.

*Георги Костов Георгиев е български композитор и агент на държавна сигурност. Завършва Българската държавна консерватория през 1966 година със специалност "Композиция" в класа на проф. Панчо Владигеров. В периода 1972 - 1973 година специализира в Москва Преподавателската си дейност в Българската държавна консерватория започва през 1966, през 1977 година става доцент, от 1985 година е професор по хармония и композиция, а от 09.11.1989 до 10.04.2008 е главен мениджър-ректор на висшето учебно заведение. Той е министър на културата в правителството на Жан Виденов (1995-1996).
Wikipedia

+ FUGAZI

2010-02-06T17:02:00.004+02:00

Една от песните на Fugazi, която не спира да ми харесва, откакто я чух за пръв път. От тогава "Cashout" звучи все така силно, колкото и да я слушам и ...
Въпреки, че всъщност целият "The Argument" е такъв албуми, от тези...които не ми стигат.
Реално клип няма, но пък има готина снимка от един фотограф, за който вече е ставало дума.

И още една песен от "The Argument" със (струва ми се) фен видео -
не го бях гледал;
интересно е обаче,
харесва ми.
Life and Limb:

+ BRUTAL TRUTH - "Sugar Daddy"

2010-02-02T21:47:00.003+02:00

Удърното видео от новия албум ("Evolution Through Revolution") на добрите стари напушени метълисти BRUTAL TRUTH...
...LETS GRIND!

+ Here and Now

2010-02-02T17:25:00.004+02:00

Последното видео на Hed PE - Here and Now, важна част от Oldschool team-а на SubNoiz Records, Hed PE представят The Truth Movement отново...

Хейт хроника: "Поруганият читател 2"

2010-01-23T23:02:00.017+02:00

В тази рубрика ще попадат разни такива текстове, които рядко се коментират, минават незабелязано и имат характера на своеобразен дневник-кошче за гадни вътрешни преживявания...

...така идва продължението на текста за "поругания читател", който дори да смени името си ще остане все една и съща тема с потенциал за най-разнообразни интерпретации...

До сега стана дума, че:

" брат, ти си един отчайващ скъсаняк, драскаш по улиците, слушаш настървено опадъчна музика, употребяваш наркотици - даже крадеш вафли от Била, а дрехите ти са секънд хенд и са скъсани. "
след това:

" Бруталните неща от недопустим екстремум се превърнаха в нещо съвсем нормално и... вече не си принуден да мислиш в някакви тесни морални граници. "

Да, линковете водят към едно и също място.

Историята продължава така:

Генчо, Пенчо, Мими, Пепи и така нататък, плюс техните приятели и приятелки са новите читатели. Т'ва са хора, които умират от скука, затова повечето време евентуално са супер high и гледат да се забъркат в каквото могат. Те имат нужда от такива неща, които да ги вадят от цикъла и са толкова печени, че трудно хващат вяра някому, особено пък на масовите медии,които и без това не следят, там плескат всякакви лайна, за да запълнят ефира. "Готините пичове и пички" обичат жълтото, обичат лесно смилаемото - кичът. Така възниква въпросът за лайната.

Ако до скоро стикери в духа на "И АЗ ТВОЙТА" на задницата на счупената ти кола минаваха за някаква страшна шега и едва ли не провокация, то с днешна дата те приличат повече на детска закачка. Сега на улицата можеш да спечелиш известно внимание по-скоро със слогани като "ЯЖ ЛАЙНА!". Формулировката "И АЗ ТВОЙТА" не съдържа достатъчно агресия; в нея няма нито майки, нито ебане, така че не става. Общо взето ако не пратиш някой да кльопа лайна, хич не си печен. А ти определено си скъсваш гъза да се докараш пич. Иначе нямаше да ги измисляш такива. Ти си младо българче, обичаш мазните всекидневни истории и затова имаш нужда да разхвърляш курове и шитове насам - натам, та да се чувстваш напред. Затова ако ти попадне някъде в света на развлекателния печат ревю на книга или някаква театрална глупост, ти не го четеш, но ако някоя псевдо елитна личност от света на поп-фолка или футбола се осере - това е история и се чете, и се помни, и се преразказва с усмивка. Нали е така бе, "фифти-фифти".

Оказва се, че веселко те лъжем и те бъзикаме на всякакви теми, драги читателю, а ти се радваш и вдигаш високо ръчички. Някъде са боговете на твоя малък информационен свят, а ти си тяхното влюбено поклонниче. И знам, че няма да се разсърдиш заради тези редове, тъй като именно от такива преживявания се нуждаеш в скуката си. Тези едри, лесно четивни букви са твоя малък протест, макар и насочени срещу теб. Иначе би гладувал с дни, би бъркал с навлажнени пръсти в контактите, би ходил по ръба на блока и кой знае какво още би правил, за да си докараш преживявания…

+ Осуалд

2010-01-16T17:58:00.008+02:00

Разгледайте внимателно този човек. Обърнете внимание на уморения поглед, на лилавите устни и зацапаната бяла риза. Трудно му е, не се чувства добре; той е погълнал цял картон евтино червено вино, по-рано тази вечер – сам, на улицата. Сега мъчно прави опити да се добере до вкъщи, слаб и объркан, защото не помни къде е зарязал патето и какво прави на гробището. Въпроси връхлитат мислите му, които се търкалят на парцали – помогна ли му пиянството да не мисли за нея, помогна ли му някой, докато падаше из локвите? - Не!

Той е сам, разбит и палтото трябва да се носи на химическо...

"поругания читател" 1...

2010-01-08T15:53:00.010+02:00

Виж какво, брат, ти си един отчаян скъсаняк, драскаш по улиците, слушаш настървено опадъчна музика, употребяваш наркотици - даже крадеш вафли от Била, а дрехите ти са секънд хенд и са скъсани. Нямаш никакви пари, не ти се бачка, постоянно наливаш бири и мързелуваш, един вид не си гордостта на семейството, нали го разбираш т’ва. Щяла да дойде страшна криза и аз съм сигурен, че тая твойта мизерия ще плъзне като чума в България. Още повече хора от преди ще бъдат скъсани и ще пушат трева по цял ден, понеже ги е срам от нереалистичните им планове. Така че - казвам ти - не се здухвай и си прави нещата, които най-добре си можеш, защото без тях си обикновен сопол.”

Такива неща си мислим и си говорим понякога. Бруталните неща от недопустим екстремум се превърнаха в нещо съвсем нормално и хората вече не се притесняват да бъдат ненормалници в тази абсурдна ситуация, в която се намираме. В някакъв смисъл ъндърграундът взе да става мейнстрийм. Горките възпитани, послушни, упорити и старателни избягаха някъде, а тези които още се мяркат имат проблеми с жените и са пристрастени към WarCraft например.

Говорихме си наскоро за лайфстайл списанията и за писането въобще. Подмятахме едно издание, където боравят с провокативен език и разни скандални материали. Заключението беше, че бъдещето на социалната пропаганда е в тази форма, която ще бъде още по-брутална и безмилостна към читателите спрямо това, което виждаме в момента. Не се правим на някакви гадатели, просто ни харесва да си мислим в тази перспектива. Силните неща обикновено са тези, които се изпреварват идейно цялата работа, дето се случва. Така ако можеш ставаш един своеобразен пионер и нарицателно за цялата тенденция - особено ако си добър. Тогава вече не си принуден да мислиш в някакви тесни морални граници и да се съобразяваш. Всъщност извън България и по-специално в западния свят тези граници отдавна са паднали. Всеки бълва каквото си иска, а читателите са толкова много и различни, че за всяка щуротия си има фенове…

+

2010-01-07T22:29:00.001+02:00

Procol Harum – банда мустакати музиканти от близкото минало, които изглеждат супер неадекватно, но с някои свои парчета подържат статут на класика в западната поп култура.

Нали се сещаш за онези песни, участващи в различни златни колекции из десетилетията на двайсети век. Те звучат много познато, често в съзнанието ти изплува мелодията им, запечатва се там бързо, но като се замислиш реално – осъзнаваш, че никога не си знаел чии са…

…е те са дело на такива мистериозни за съвремието имена като Procol Harum, например!

за много години

2010-01-03T19:19:00.005+02:00

Честита две и десета...
..не съм писал нищо от много време, понеже бях зациклил жестоко...
празничният сдух премина и сега се чувствам изпълнен с енергия и желание.
надявам се, че и при вас нещата стоят така, та и по добре.
пожелавам на всички потенциални читатели, на нацията и на хората въобще, следните неща:
- здраве
- щастие
- любов
- берекет
- много шестици (за всички ученици)
- плодородие (за селяните)
- пълна къща със коприна (за на който му трябва)
- хубаво време
- и т.н.

На себе си пожелавам търпение!

реално след настъпването на новата година почти не съм излизал от вкъщи, за да ми тръгне на топлина, спокоиствие и информационно изобилие.
филми, музика - дори TV, но никакви книги, защото от тях получавам гадене...

П.С. Понеже днес е 3 януари 2010, БНТ излъчва концерта на госпожа Милена Славова - "25 години на сцената". Това е най-голямата гротеска, която съм гледал напоследък. Наднормено тегло и неадекватно облекло + мухлясъл репертоар и липса на сценично поведение...
...принципно харесвам Милена, но не тази, която празнува 25 години в "Универсиада" на 4 декември 2009 г.
Отдавна си имам някакви илюзорни представи за нея и Ревю. По-добре е да не ни показват по телевизията подобни чествания.

Апел:
Хора, не изневерявайте на добрия вкус. Имайте мярка. Не усещате ли кога трябва да спрете, легенди, приземявате се супер грозно... а се смеете на баба Лили Иванова.
Не разбирам.

Браво на Кирил Маричков и Васил Гюров за чувствения фичъринг "Двеста"!
Мисля, че при Васо Г. има някакъв особен замисъл в цялата работа с числата. След албума на Ревю "10" и Фичъринга "200", може би трябва да чакаме юбилейно DVD, озаглавено "3000". Усещате ли градацията - десет, двеста, три хиляди...тука има нещо.

Още малко за MOON

2009-11-08T16:43:00.008+02:00

MOON се оказа актуална тема и понеже вече го гледах веднъж, просто не мога да се въздържа от един бърз любителски коментар. "Любителски" идва да покаже, че гледам на филма изцяло като потребител. За мен си беше просто една неделна видео авантюра, която - радвам се - беше развлекателна. Пък и нямам представа какви са стандартите във филмовото коментиране, все пак хората знаят, сравняват...заеби. За мен филмът си беше не лош, противно на други компетентни мнения, които го определят като монотонен, дилетантски, лишен от развитие на действието, предсказуем и какво ли още не. Сценария ми се стори доста хитро направен и макар да няма кой знае каква загадка все пак беше приятно заплетена, фантастична фабула. В крайна сметка нали не се очаква да изпитваме катарзис от всяко касово филмче, което излиза. А като за "касово филмче" това, трябва да признаем, си беше наистина ако не най-силния, то поне един от "може би най-силните часове и половина кино през 2009." На фона на много други ташаци, които се мандахерцат по кината. Като идея MOON подлежи на много и различни интерпретации. Да кажем - метафоричен е, засяга едни такива теми за човечеството, които в контекста на антиутопията (WOW!) изглеждат доста смислени. Въобще за този тип комерсиално кино да говорим с категориите добро и лошо ми се струва малко неадекватно, щото филмът може да е пълна боза, но да е направен скъпо и с неоспорима вещина. По скоро: харесва ми - не ми харесва. На мен MOON ми хареса и определено бих го гледал пак, някой ден, евентуално.

Эоната | URBAN DECAY

2009-11-01T14:47:00.004+02:00

Софийски лица в снимки от frtyhg!

Graff + Fashion

2009-10-31T18:42:00.006+02:00

Не разбирам много от Fashion. Все пак захвърлям ADIDAS-а, скачам в Calvin Klein-ските дънки, обувам си Yamamoto-то, слагам си тесното якенце DG и хвърлям флаконите в голямата кожена Louis Vuitton чанта. Гмуркам се в света на undergroundа, прегръщам Urban идеята и ше правим графити. Или поне ще се снимаме с тях, че много мърлява работа.
Майтапа настрана.
От време на време изкача по някоя такава постмодерна колаборация между Fashion i Urban Culture. И се получава добре. Самата антитеза между едното и другото дава много добра експресивност. Все едно да забодеш орхидея на ревера на клошар. Или да бъдеш свръх завършено денди в центъра на София. Cool.
Не че намирам за лош вкус постановката с клошаря или пък тази с дендито и София, напротив намирам такива картини за доста добра визия. До колкото говорим за някаква антиестетика. Колкото и да е пресилено съм сигурен, че един такъв подход продава мнoго списания.
С тези бели одежди, как да не и връчиш четката и кофата с боя та да пълни фон. После весело да се пръскате с латекс като палави дечица. WOW!!!

Леко да не захакаш токчетата в калта само, че е ебаси мизерията...

+

2009-10-31T16:19:00.003+02:00

We’re so self-important. So self-important. Everybody’s going to save something now. “Save the trees, save the bees, save the whales, save those snails.” And the greatest arrogance of all: save the planet. What? Are these fucking people kidding me?

I’m getting tired of that shit. Tired of that shit. I’m tired of fucking Earth Day, I’m tired of these self-righteous environmentalists, these white, bourgeois liberals who think the only thing wrong with this country is there aren’t enough bicycle paths... Besides, environmentalists don’t give a shit about the planet. They don’t care about the planet. Not in the abstract they don’t. You know what they’re interested in? A clean place to live. Their own habitat. They’re worried that some day in the future, they might be personally inconvenienced. Narrow, unenlightened self-interest doesn’t impress me.

Besides, there is nothing wrong with the planet. Nothing wrong with the planet. The planet is fine. The PEOPLE are fucked. Difference. Difference. The planet is fine. Compared to the people, the planet is doing great. Been here four and a half billion years. Did you ever think about the arithmetic? The planet has been here four and a half billion years. We’ve been here, what, a hundred thousand? Maybe two hundred thousand? And we’ve only been engaged in heavy industry for a little over two hundred years. Two hundred years versus four and a half billion…And we think some plastic bags, and some aluminum cans are going to make a difference? The planet…the planet…the planet isn’t going anywhere. WE ARE!

We’re going away. Pack your shit, folks. We’re going away. And we won’t leave much of a trace, either. Thank God for that. Maybe a little styrofoam. Maybe. A little styrofoam. The planet’ll be here and we’ll be long gone. Just another failed mutation. Just another closed-end biological mistake. An evolutionary cul-de-sac. The planet’ll shake us off like a bad case of fleas. A surface nuisance.

You wanna know how the planet’s doing? Ask those people at Pompeii, who are frozen into position from volcanic ash, how the planet’s doing. You wanna know if the planet’s all right, ask those people in Mexico City or Armenia or a hundred other places buried under thousands of tons of earthquake rubble, if they feel like a threat to the planet this week. Or how about those people in Kilowaia, Hawaii, who built their homes right next to an active volcano, and then wonder why they have lava in the living room.

The planet will be here for a long, long, LONG time after we’re gone, and it will heal itself, it will cleanse itself, ’cause that’s what it does. It’s a self-correcting system.

The air and the water will recover, the earth will be renewed, and if it’s true that plastic is not degradable, well, the planet will simply incorporate plastic into a new pardigm: the earth plus plastic. The earth doesn’t share our prejudice towards plastic. Plastic came out of the earth. The earth probably sees plastic as just another one of its children. Could be the only reason the earth allowed us to be spawned from it in the first place. It wanted plastic for itself. Didn’t know how to make it. Needed us. Could be the answer to our age-old egocentric philosophical question, “Why are we here?” Plastic…asshole.

Well, that’s a poetic note. And it’s a start. And I can dream, can’t I? See I don’t worry about the little things: bees, trees, whales, snails. I think we’re part of a greater wisdom than we will ever understand. A higher order. Call it what you want. Know what I call it? The Big Electron. The Big Electron…whoooa. Whoooa. Whoooa. It doesn’t punish, it doesn’t reward, it doesn’t judge at all. It just is. And so are we. For a little while.

~George Carlin~

Colin Fiske Vintage Series

2009-10-31T16:08:00.001+02:00

Аз не съм някакъв върл фен на скейтбординга по принцип, но тоя клип определено си заслужава. Заради едита, музиката, ретро стила, черно-бялото и въобще цялата концепция. Видеото просто радва, Е! Ако се радвате на ретроградни психиделик изпълнения естествено...сааа някой може да се кефи на HD, знам ли?

+

2009-09-22T14:36:00.001+03:00

+

2009-09-22T13:44:00.001+03:00

Birthday shortstory...

2009-09-21T18:05:00.005+03:00

Вечерта винаги, задължително започва с характерна,смела консумация на напитки и мезета... хаотично събеседване и... цигари - много цигари...

В един даден момент плавно се групират двойки, може и тройки по интереси...

Понякога, когато интересите се изчерпат или вниманието се загуби - ПО-ИНТЕРЕСНИ могат се окажат игрите, да кажем "creative experiments"

така наречените - рожден ден art instalations

Т'ва момче, силно убедено, че не обича да бъде снимано, опита да се разправи с мен и респективно с фото устройството ми (един вид с телефона ми). Разбира се успях да се измъкна благодарение на мигновена, ловка реакция и случката бързо бе забравена... Развалена се оказа само прическата ми, която лесно дойде на мястото си понеже не бях ползвал фиксатори ;) ohhh yeaaah....

Nice portret, nice haircut...not so fresh look but...това е само илюзия!

Хората се връщат от магазина с още бира, а аз май си тръгвам на границата на доброто впечатление :) , за да се добера до вкъщи с кълба и салта...

CutTheShitOut

2009-09-07T14:10:00.006+03:00

Попаднах на един стар текст в блога на пловдивското CMS CREW(Clear Minded Stream), който бях чел преди години. Може би това е по-обновена версия - не съм сигурен, но има силни думи,затова реших, че е добре да го припомним ;)

CutTheShitOut

Published by cms-ultra

Everyday I see people in the streets. People wasting what God has given them and taken from others. Just the though of people who cannot walk, talk, hear or see makes me shiver and yet again others are wasting away their abilities. Empty life led around the 9 to 5 working schedule, work, walk, talk like machines, living the empty consumer way, finding happiness in watching television all night or visiting the same old places every Friday just to say they are going out. Living like machines, working like ants, obeying like sheep, thinking and talking as if they are reading from a list. Noone needs to imprison people for obedience anymore, people are already imprisoned in their minds. When dead, finished, forgotten, just replaced with the same obedient machines. The blind see more than them, the deaf hear more, the paralyzed move more and the dumb say more with their body than any other human of those will. Everyday I see people in the streets. People wasting their lives , laying wasted on the ground. Wasting away the gift of clear thought, wasting away the purity of their mind, body and soul. Not counting time day by day but fix by fix. Lying to themselves that they are solving problems like this, lying to others that this is a disease. Useless scum when alive, heroes to their society when dead. Weak-minded individuals who have been smashed by life? Life tries to fuck with everyone every now and then¦ the strong survive the weak fade away. Everyday I see people in the streets. People wasting their lives in doing something meaningless, senseless. Repeating the pointless everyday cycle of shopping, talking and clubbing. Wasting every given second in gossip and mindless development of simple intrigues. Life in expectation of death. One once said that great minds talked about people, ordinary minds talked about event and low minds talked about people. Senseless gossip on the way to death “ lying to themselves that they are happy just because they smile. When life becomes unfashionable they will be the first to die.

Everyday I see people in the streets. People wasting their lives trying to convince themselves that they will achieve significance through wearing unfashionable clothes or listening to underground music. Running away from truth wont help them escape the inevitable. There is no such thing as antifashion. What is underground for commercial fashion is fashionable for the underground society, underground fashion? Being different is not different anymore. Even creativity is not creative, doing something just because it is different? Eating shit is different too, do you want to be creative that way? Everyday I see people in the streets. People wasting their lives trying to help others who do not deserve it. Trying to change the world. People who will never find true happiness , having their live devoted to helping the ungrateful scum people in our contemporary society are not saints but fools , for nature has her own way of separating the better. People need to learn how to look after themselves. Noone will solve their problems for them. They must learn that they mean nothing to this world the ones worth living for are friends. Learn to stand your ground. The only sincere happiness lies within ones heart, but can only be felt when mind body and soul are purified from all prejudice.

http://cms-ultra.today.com/

" DIE SLOW"

2009-09-06T01:32:00.002+03:00

Хайде пак.
Направо от новия "Get Color" на HEALTH е прекрасното видео към сингъла "Die Slow."
Много HEALTH напоследък - мания!
Тук вокала е малко изтръпнал на моменти, но няма грижи, иначе оргията е пълна ;)

HEALTH "DIE SLOW" from Lovepump United on Vimeo.

Бункери на светлата памет !

2009-09-05T23:30:00.009+03:00

Хващайки транспортта към източната част на София започваш малко по малко да нагазваш в едни съвсем различни измерения на града. София с различни стандарти и друга външност. Стара София, но не онази романтичната старина при достолепните сгради в центъра, а една потискаща старина - напоена със мизерия и соц неволи...

Впрочем ако отиваш да хващаш стопа за магистрала "Хемус" с идеята да се забавляваш някъде, усещането съвсем не е такова. Отивайки към Малашевци обаче със сигурност би погледнал с едно друго око на обстановката, би подходил с друга нагласа (освен ако не си олигофрен).

Така нареченото "Малашевци" е един от големите гробищни паркове в София. Това си е една институция на територията, на която времето е спряло преди поне 60-70 години. Особено в много горещи дни всичко там се случва строго формално. Опечалените близки погребват своите мъртви за броени минути и изчезват с негласното обещание да се върнат след 40 дни. Процесът се повтаря мнoгoкратно през целия ден и отстрани изглежда като изваден от документален филм за бита на софиянци от началото на века.

В случай, че повелите да бъдете кремиран, това ще струва около 180 лв, а урната с праха ви най-вероятно ще бъде затворена в някоя от бетонните кутийки на снимките отдолу. Избрах да ги нарека "Бункери на светлата памет", защото първата ми асоциация категорично беше за бункер или вход на бомбоубежище. Никога не си ги бях представял така, което сигурно се дължи на влиянието от романтичните филми, където вашите приятели разпръскват прахта ви сред различни живописни местности - морета, планини... В Малашевци реалността е микс от бетон и ръждясала ламарина, а ако близките ви "кихнат" малко отгоре ще ви зазидат с луксозна мраморна плоча - име, снимка - всичко.

Искам да отбележа, че с този пост идеята ми съвсем не е да се ебавам със смъртта, да поругавам паметта на мъртвите или по някакъв начин да опошлявам хорските представи за едно гробище, каквито и да са те. Правя тези коментари единствено от интерес към парадоксите и абсурда, които ни заобикалят.

Health - "Heaven" music video

2009-09-04T14:23:00.002+03:00

Директно от YouTube:

Гениално, а?

HEALTH

2009-09-02T22:20:00.004+03:00

Случайно откритие, отново...Всъщност колко случайно може да се открие нещо в блог, който следиш отдавна...много тъпо, знам.
Под Influences в MySpace профила на HEALTH пише следното:

EXMODELSKRAFTWERKPiLTELEVISION
MYBLOODYVALENTINEANIMALCOLLECTIVE
SWANSCANLEDZEPPELINDEADKENNEDYS
SONICYOUTHTHELOCUSTTHESMITHS
YESMETALLICALIARSSTEVEREICHNOISE
JOYDIVISIONTHEZOMBIESTALKINGHEADS
BLACKDICEBLACKSABBATHBLACKFLAG

Интригува веднага!
Rock / Experimental, Noiserock от L.A. ... може.

Звучи ми даже доста добре, макар че според по-просветените в тази сфера става дума за поредната ЕлЕй-ска група в този дух. Били нещо като продукт на вече поизчерпаната алтернативна дистортед рок вълна там.
Незнам, аз не съм чул нищо... Членовете на формацийката ми изглеждат като типични, модернистични "band geeks", но вече като че ли съм спрял да обръщам внимание на тези неща – спретнати момчета.

Имат Диско проект с ремикси :). Имат и ново издание: "Get Color" и май подгряват NIN на някои места, което също ми звучи резонно...

http://www.myspace.com/healthmusic

Yume Neko Smile – Робо котката

2009-08-31T19:24:00.008+03:00

Бесовете на японския технологичен гений не спират да ни връхлитат. Умните глави от далечния изток отново се правят на много отворени, умират от скука или изпитват дефицит на котки. И затова са намерили за потребно да изобретят и пуснат на пазара бялата робо котка Yume Neko Smile. От далече играчката го докарва почти на истинско животно и се твърди, че движенията и също са такива, уж (на мен ми изглежда малко скована). Под въпрос остава дали механичната котка и произволното японско детенце, потребител, могат да осъществят какъвто и да е контакт или Yume Neko Smile ще се окаже измърляна и захвърлена в ъгъла само седмица след като е влязла в дома. Чудя се също как ли изглежда в изключено състояние, или когато батериите започнат да падат. Вероятно в такъв случай би последвало нещо като котешки епилептичен гърч и "смърт", които евентуално да овредят крехката психика на бедното японче. Както си гали мъркащото сладко коте, тоците спират и край – няма вече Yume, няма Smile. Е, докато мама не изтича до супермаркета за батерии, след това домашният любимец възкръсва.

Има и вариант, роботът да се окаже зверски силна, неизключваема, адска машина и да започне да тероризира домочадието. Интересното тук е, че Yume Neko Smile всъщност доста съмнително напомня на котката изрод от седемдесетарския японски ужас "Hausu". Просто прехвърлете до кадрите около '1:15' в долния клип, за да се оверите.

Today's Photo Post | Patric Griffin

2009-07-12T13:51:00.007+03:00

BLACK AND WHITE

COLOR

http://patrickgriffins.com/

Today's GraffArt Post !

2009-07-11T14:44:00.009+03:00

THE GLUTONY

VIZIE HEDONISM

TEAM IRONLAK

Pose and Ewok x Ironlak x SuperVision. from Ironlak on Vimeo.

Ironlak Team USA in LA 2009 from SUPERVISION FILMS on Vimeo.

The Singing Teacher

2009-07-10T13:04:00.002+03:00

Още една силна анимация от актива на Soyuzmultfilm.

Penis Envy

2009-07-07T23:49:00.003+03:00

Когато има да речем парламентарни избори, хората се разделят на неформални отбори и следват общи цели. Едни искат да строят магистрали, други ги е грижа за летищата и болниците, трети за собственото си материално бъдеще и т.н. В тази посока на разсъждение общонародните дела винаги са положителни, доколкото обединяват различните класи помежду им. Да обаче, когато всичко премине и настъпи делникът хората веднага се завръщат към злободневното, както се казва: „Иху-иху, после тихо!”. Човекът – доволен или недоволен от развоя на обществените събития в един момент се успокоява и заживява по старому. „Постарому” означава различно за всеки. В настоящото изложение засягам един проблем, който едва ли е универсален и определящ за населението, но пък за мен е желан и интересен. Става дума за проблема „Penis Envy”.

И така, след като (в случая) изборите преминат:

По-голямата част от населението, да кажем масата, ще се завърне към обичайното си състояние, обичайната норма за мислене и поведение, която избрах да нарека „Пенис енви” (Penis Envy) или за по кратко „Пенви”. В понятието „Пенис енви” е заложен особен смисъл. В буквалния си превод от английски език словосъчетанието означава „пенис завист”, да завиждаш някому заради неговия пенис – подразбира се, че някой има по-голяма пишка от вашата и вие му завиждате заради това му качество. Трябва да се обърне внимание на това, че „Пенви” е много силно чувство, по интензивност то се родее с такива дълбоки усещания като любов, омраза, желание за мъст и така нататък. То е порок, който обсебва съществуването, предопределя съдби, променя начина на живот. „Пенис енви” е универсална категория, думата пенис не бива да подвежда читателя, карайки го да си мисли, че едно такова явление касае само мъжете, напротив – нежният пол е също толкова уязвим, колкото и силния пол. В много случаи жените дори са много по-активни в своята завист и усещане за ощетеност и принципна полагаемост; да оставим обаче този аспект на въпроса настрана.

Завистта сама по себе си има множество измерения, многообразна е. В зависимост от това към какво е насочена, нейните сила и форма варират. В настоящия текст не става въпрос за онази класическа „Кайновска” завист, описана в библията. „Пенис енви” е нещо повече. Самото мерене на пишки в социален план е коктейл от причини и следствия. То се случва неусетно и предизвиква редица конфликти, често, без да бъде ясно изразено. „ПЕНВИ” е процес, лишен от конкретни начало и край. Когато човек осъзнае, че пишката му е по-малка от нечия друга и въобще изначално малка, се поражда своеобразен кризис на личността. Тук пениса е просто една метафора на всичко физическо и психично, нямащо материален еквивалент; онези неща, които в качеството си на природна даденост са невъзможни или трудни за придобиване. Такива неща например са: талантът, физическите данни, различните вродени дарби и инстинкти. Осъзнавайки своя недъг, липсата, недостатакът – човекът е изправен пред две възможности, два пътя за изход от житейската ситуация. Първата възможнот е осмислянето (осъзнаването на един или друг факт не винаги се препокрива с рационалното му осмисляне), когато разумният човек си даде ясна сметка за положението, в което се намира и избере да игнорира липсата – съсредоточавайки се върху търсенето на други свои заложби или да впрегне волята си с цел постигане на липсващата ценност.
При възможност номер две е на лице неспособност за правилна обработка на информацията; тук даденото и неизвестното в задачата се размиват и замъгляват, личността е травмирана, често се наблюдава страх и задействане на различни отбранителни механизми. Обърканият човек, жертва на „възможност две”, където липсата не може да бъде преодоляна, започва да показва проявления на своята първична (животинска) природа. Те включват омраза,склонност към агресия, чувство за враждебност на заобикалящия свят, онеправданост...

С други думи нискоинтелигентният тип, този който в повечето случаи трудно или въобще не може да изтълкува връхлитащите го явления е носителят на „Пенис енви”. Това е човекът, заплаха, който не винаги разбира какво точно става. Социалният нападател, камикадзето, което е готово да се взриви в групата на можещите, когато те не го приемат. Пенисовият неудовлетворенец, модерният Пенви дълбоко в себе си усеща, нуждата от нещо което е непосилно за него или поне не може да си представи като своя реалност. Той вижда, че именно Ти притежаваш ценното за него и затова те мрази. В много случаи завистникът може с „двете си ръце” да добие скъпа кола, добра служба, голяма къща и т.н. да бъде владетел на всичко материално, но това не му стига. Пенви субектът не е доволен и желае твоето падение, изличаване на образът ти от вълшебното огледало, което му казва, че си още жив и затова не той е най красив на света.
Понякога синдромът „Penis Envy” се откроява като явен порок, но много по-често минава незабелязано в обществото като го усеща само потърпевшият. „Пенис енви” съпътства неизменно делничния живот на хората като се изключва периодично по време на общонародни вълнения, каквито са парламентарните избори например; те обединяват масата в обща цел и колективното съревнование измества личностното. След преминаването на „бурята” гражданинът непременно се завръща към повече или по-малко развития си порок – меренето на пишки. И само интелектът е определящ за това, дали това мерене ще мутира в пенис завист.

The Poison Ivvy - "Nothing's Alright"

2009-07-02T12:57:00.000+03:00

"Човекът в рамка"

2009-06-30T22:24:00.005+03:00

"Человек в рамке" е съветска анимация на Фьодор Китрук (Fyodor Khitruk) от 1966 година. В най-общи линии филмът изобразява професионалното израстване на един праволинеен "човек в рамка". Това е зловеща алегория на социалната йерархия и поведенческите стандарти в нея. Образ на безкруполния бюрократ, кариериста - лишен от въображение и съпричастност.

Още анимация от "Съюза" на:
http://www.youtube.com/user/Soyuzmultfilm

За БДЖ...

2009-06-29T23:30:00.005+03:00

Някога, когато заговори, покушения и всевъзможни диверсии били обичайни събития, съпътстващи държавната власт, задължително се взимали превантивни мерки от страна на дворцовите служители. Широко разпространена практика било наследникът на престола да бъде третиран с различни отрови в малки дози, като по този начин организмът му се насищал на тези вещества и изграждал резистентност срещу тях. Така бъдещият владетел следвало да бъде една крачка пред евентуалните недоброжелатели, но това почти никога не сработвало поради развитието на химическата наука и изобретяването на нови и нови съединения с летално въздействие върху организма.

Аз като начетен човек отдавна съм осмислил тези неща и редовно извършвам действия, които имат за цел да повишат имунитета ми и да подпомогнат изпълнения с хигиенни заплахи живот в България. Така например периодично се подлагам на контролирани обгазявания с пропан-бутан, вдишвам критични концентрации сяра, гълтам чист хлор, какъвто нямат и във ХЕИ и задължително сутрин си пия кафето в инфекциозно отделение на местната болница.

Споменавам тези неща във връзка с това, че утре ми предстои четири часово пътуване в транспортната система на БДЖ и съм леко развълнуван. Разбира се и този път съм добре подготвен. Всъщност родителите ми от малък ме адаптират към специфичната среда на обществените транспорти в родния край. През годините редовно съм бил обдишван с дим от горящи гуми, въргалян съм в рохка пръст, затварян съм херметически в предплатена за няколко часа обществена тоалетна и така нататък, и така нататък. Не се сърдя на никого за тези на пръв поглед странни неща. Зная, че такива педагогически превенции са изключително важни за формирането на един устойчив организъм, който адекватно да посреща хигиенните стресори на външната среда.

И така утре ще стана рано, за да закуся със силна храна. Хиперхидратацията също трябва да започне няколко часа преди стресовите контакти, по време на които човек бързо отделя водните си запаси. При изключително рисковани съприкосновения, каквото е това с БДЖ задължително си бия по две поредни ваксини против тетанус (понеже вече не ми действат) и давам да ме нахапят змии. След като потготовката премине нарамвам раница с книги и списания, бутилка вода и поемам на път.

P.S. При по-дълги разстояния задължително носете мокри кърпички и хинин против малария!

5am видео part 2

2009-06-13T23:39:00.003+03:00

Първата част на 5АМ сцепи с огромна доза граффити, вандализъм и насилие по Ел Ей-ските улици. По всичко личи, че част втора, през 2010та няма да е по-малко брутална от предшестващата...

Iggy Pop – King of The Dogs ...

2009-06-07T17:55:00.009+03:00

В последните няколко дни KANAL EDNO започва да изглежда по скоро като видео блог, някакъв ВЛОГ :) или нещо от тоя сорт. Все едно..., не ми се пишат разни остроумни закачки, измислени историйки или не дай си Боже някакви фактологии – относно к'ви ли не глупости. Вместо това прекачвам разни клипове,обръщам внимание на визуалното, преди всичко, защото това ме занимава като опра до компютъра. Гледам видео записи, фотографии – останалото са такива занимания, които нямат значение в настоящия, странен контекст. Май в обозримо бъдеще нещата ще останат така.
Та след като още преди известно време дадох абсолютно положителната си оценка за новия Iggy Pop сега попаднах и на клип. Очудвам се, че не го открих по-рано щото видеото е излязло преди около месец, поне в youtube де. Впрочем интересното в клипа на "King Of The Dogs" е неговата интерактивност. Има три вариянта, с три различни в социалната си роля, анимирани кучета, които по свой начин демонстрират колко по яко е да си пес, отколкото човек. А и песента не е никак лоша, с новото джаз звучене на чичко Iggy....

Street Dreams

2009-06-05T03:04:00.003+03:00

HD Exclusive Trailer #2 In Theaters June 12th

Незнам, аз бих го изгледал. Заради калпазанщината :)

Hiroshi Watanabe Photography

2009-06-04T13:46:00.000+03:00

!!! HIROSHI WATANABE PORTFOLIO !!!!

Super Fly

2009-05-29T00:23:00.000+03:00

This dude is baaad, yeahhh, he is Super Fly yeeeah, Super Fly!!!
Страшна нинджа е тоя Super Fly, гледайте филма !

"Unjustly accused as one of the most blinged-out, glorified views of street life, there’s a grimy and real center to Super Fly’s hardcore, amoral hunt for the American Dream."
evil monito magazine

Много мазни!!!

2009-05-29T00:04:00.000+03:00

Two Weeks

Попаднах на това видео на групата, наречена Grizzly Bear и си викам: "Подяволите, що за жалки педерасти са това, дали се шегуват, сериозни ли са тея противни пичове с тези мазни физиономии или това е някакъв комедиен скеч на костюмирани, нюйоркчански, психиделик поп хомоси ." Малко се успокоих когато от главите на четеримата герои започнаха да излизат искри и последва експлозия насред патетичната песниовка....Така им се пада на такива :)...има някаква ирония в цялата работа....далеч съм
от мисълта да проучвам каквото и да е било около Grizzly Bear, но съм
сигурен, че се ебават...трябва да се ебават!!!

Piesek Leszek ѝ ИСТЕРИЯ !

2009-05-28T18:09:00.000+03:00

Котките са доста неадекватни понякога...

" Не се сърди човече" | "Хемус"

2009-05-17T22:31:00.000+03:00

Тук сме аз като космонавт и кака ми, която е голяма и работи на компютър...уау! Това отдолу са Крумови и Николови, много хубави хора – живеят срещу нас...

Наскоро в списание "Едно" излезе някаква работа за култувите игри на "Хемус" от нашето детство. Не си спомням в каква връзка по-точно, беше нещо свързано с дизайна и имената на хората, които били отговорни за създаването им – както и да е. По-важното в случая е до каква степен са въздействащи тези илюстрации – на не се сърди човечето, на черния петър и т.н. Поне спрямо моето поколение де. Въобще като ги гледам, без много-много да задълбавам върху тях добивам едно конкретно и много наситено усещане за минало, за детство за играчки за комунистически домашен уют :Р.

Те също така символизират шорти, пионки, зарчета, момченца и момиченца (с шорти), матова хартия, целулозен мъх,липсващи и повтарящи се елементи и какво ли още не. Абе "Хемус" са си цяла вселена :). Незнам нищо за дизайнерите им, но марката, бранда (ха ха ха) си е ебати легендата. С линийките и тетрадките, и пергелите – трогателно нискокачествени, а моливите, цветните им моливи са си просто брутални, още притежавам няколко и мисля, че някои от цветовете стават въпреки скапаното дърво ;).

Колко време сме прекарали в игри на Лото, Не се сърди и Рали...Колко Черни Петри са изпокъсали детските ми ръчички... Абе заеби! Евала!

Довиждане !!!

Снимки: edno.bg

Madness - Dust Devil

2009-05-08T15:32:00.000+03:00

От доста време не чувам нищо за Madness, пък Madness си е Madness нали се сещате, затова се позарадвах на новия им сингъл с ново видео и супер различна визия. Клипът излязъл от Lucky 7 Records на 11 Май и е част от чисто нов дългосвирещ албум, озаглавен "The Liberty Of Norton Folgate. Колко "нови" неща ще станат общо? Скоро ще се разбере.

Amerika's Most Busted! - Kottonmouth Kings Part 1

2009-04-29T15:59:00.000+03:00

Страхотна суматоха на паркинга, докато шерифите се разправят с момчетата от Kottonmouth Kings и изземват покъртителни количества зелена листна маса и бонгове от техния ван. Един съвсем обикновен ден от живота на КМК, когато нещата започват да се объркват. „Потхедите” не успяват да запазят самообладани и биват арестувани с куп обвинения. :P

Dirt Nasty - "Cracker Ass Fantastic"

2009-04-23T20:48:00.000+03:00

Dirt Nasty - "Cracker Ass Fantastic" from Nicholaus Goossen on Vimeo.

Dirt Nasty - много брутален тип...
Клипът е директиран от Nicholaus Goossen
Енджой!!!

Красота !

2009-04-23T12:19:00.000+03:00

Агентът на ЕГИДА: Айде марш от тука, бърррррзо!!!

Цигането: Ни ма барай... ей, ше се съдим !!!

*Фотосите са любезно предоставени от нея !

"Нещо ужасно се случва" | Откъс 3.0

2009-04-21T00:30:00.000+03:00

3."На път"
След като се отърси от първоначалното напрежение, Гаврушил премисли ситуацията, в която се намираше и реши, че е най-разумно да се прехвърли в Гърция. Да потърси работа като маслиноберач или каквото там се намери. Налагаше му се да бъде особено предпазлив, имайки в предвид начина, по който изглежда. Гаври бързо състави плана за действие и мислено маркира маршрут през Лудогорието като използваше отличните си познания върху географската карта. Той прецени, че е най-удачно да се движи нощем, и където е възможно почиваше през деня, използвайки прекритието на пещери, гори и гъстаци. Проблясвайки с очички се промъкваше ловко като котка в тъмата, което изглеждаше много интересно отстрани с неговото сто и петдесет килограмово туловище.

– Всичко е от мускулния тонус! – обичаше да казва неговия треньор по карате, Сенсей Стратул.
– Мускулите са важни, бъди по-тих от сянката си моето момче! – казваше още той.

В един момент Гаврушил се бе вманиачил да се съревновава със своята сянка за какви ли не неща. Той не пропускаше възможност да и покаже, че е по-добрия във всяко едно отношение. Двамата си погаждаха досадни номерца и опитваха да се прецакат постоянно. Дори вечер, в тъмното, когато на практика телата не хвърлят сенки, поради отсъствието на светлина, Гаври знаеше, че Тя е там и го наблюдава. По този начин той не оставаше никога сам и това го мотивираше да стои на щрек. Сега, когато бе мутант сянката е разбира се най-малкият проблем в осеяния с премеждия живот на скитника. Тенденцията беше към колегиални отношения и Тя, а може и да е Той (*не е ясно точно от какъв пол е Гаврушиловата сянка)си стоеше кротко и изпълняваше ролята на страничен наблюдател като двамата взаимно се стараеха да не се издадат.

По пътя към Гърция не веднъж се налагаше на Гаври да копае дупки и да строи импровизирани землянки в полето, за да се прикрие. Особено сложно се оказа преминаването на просторното кърджалийско поле, където почвата беше канелено червена и мазна. В една хладна сутрин, наметнат с намерен конски чул, Гаврушил премина по периферията на едно мохамеданско село като се надяваше да не привлече внимание. Увереност му даваше фактът, че това е просто една мижава паланка в силно маргинализиран район, където хората носят шарени шалвари и се препитават с отглеждането на тютюн. На такова място нищо не би могло да бъде достатъчно странно и неприемливо. Гаври подмина една схлупена постройка с кръпки от фазер и ПеДеЧе, която ако се съди по външния вид беше нещо средно между кръчма и смесен магазин. От там долитаха звуците на разстроен транзистор и завалените гласове на пияни от сутринта тютюноберачи. Течеше информационен бюлетин на турски език, четен от плътен мъжки глас. Загърнат в шайечния парцал и под влиянието на дълбокия радиофоничен тембър, Гаври изпита познатото топло усещане за спокойствие и уют. Стана му изключително приятно и погледна към безбрежието от звезди на пролетното небе. По един особен начин те изглеждаха по-ярки от всякога, пръснати с небрежна щедрост като войска около своя дебел, сребърен генерал – луната. Момчето мутант изпита внезапен прилив на сладка меланхолия, позволи си да поседне край една изцапана със суха тор талига и си затананика нещо неопределено. Той почувства силна връзка с природата, сля се с нея. Едноока котка се приближи отнякъде и изтягайки хълбоци с невиждана грация се отърка чувствено в неговия чул. Гаври преживяваше нещо като екстаз и зарови пръстите си в рохкавата пръст като едва не преобърна каруцата в контракциите на своето опиянение.
Междувременно се развиделяваше, спусна се мъгла; някъде пропяха първите петли и лавнаха кучета.
– К’во правя аз бе мамка му?!? – изкрещя мутантът на ум и скочи на крака, видимо отрезвен.
Котката, която бе заспала в скута на Гаврушил задейства вродените си инстинкти и увисна на нокти върху дрипите му. В бързината той я сграбчи и захвърли настрани. Животното измяка и не мръдна повече. Гаври разбра, че е прекършил нещо в нея и реши да бъде по-внимателен в маниерите си занапред.

Грамаданът се отупа, оправи качулката си и пое нататък към хоризонта, който обещаваше да му разкрие облите възвишения на гръцките планини.

Част Първа: "Сутрин Хикс"

Част Втора: "Как Гаврушил мутира – нов живот"

FREE | PORN | XXX !?!

2009-04-12T23:01:00.000+03:00

Diesel's SFW XXX Party Clip - Watch more Funny Videos

ZALMAI | PHOTOS

2009-04-09T23:37:00.000+03:00

Find more about this guy on:

http://www.zalmai.com/

„Случва се нещо ужасно” | Част 2.0

2009-04-03T08:13:00.000+03:00

2. "Как Гаврушил мутира – нов живот"

Гаври, както го наричаха всички изглеждаше да е съвсем нормално дете. Жизнените му показатели се движиха в норма още от самото раждане та неговите родители се отнасяха с непоклатимо спокойствие към растежа на сина си. Той минаваше за любознателно и схватливо момче с нестандартни идеи, които във всеки един момент развеселяваха мама и татко. Двамата, забелязали здравата осанка на своето отроче, го записаха на тренировки по карате, за да се занимава с нещо градивно, а и да се защитава в училище. Не мина време и Гаврушил бе включен още в кражок по роботика, компютърен курс и часове по гадулка. За две, три години момчето се изяви на няколко концерта, посети форум за развитието на микропроцесорната техника в Лайпциг и стана републикански шампион по Киоко Шин. Може да се каже, че Гаври придоби известна популярност в града, където бе роден и животът му се оформи като една логична повтаряемост от учене, тренировки и срещи с приятели. В училище той се движеше винаги в компания, чувстваше се силен и добре приет; минаваше за привлекателен и се радваше на интерес от страна на женската аудитория. По време на гимназиалните си години, образцовият младеж не испадна нито веднъж в неблагоприлична ситуация и изгради желязно доверие у своите родители, които бяха толкова доволни и спокойни за живота на своята гордост Гаврушил, че буквално спряха да следят развитието му. Парадоксално нали? Много по-късно майката и таткото забелязаха признаците на първите промени, но разбира се вече нямаше връщане назад.

Понеделник сутрин, Гаври бодро се придвижваше към училище през свежата сутришна мъглявина на планинското градче. След като се бе събудил трудно, но успешно, сега му доставяше удоволствие да ходи пеша с динамичната походка на мастит каратист. Предната вечер той заедно с няколко приятели, бяха гледали филмовия хит на сезона – „Матрицата” та сега всички труженици, които захапали кифли, отиваха на работа му се струваха като клонинги – агенти. Впрочем този факт е важен до толкова, до колкото напоследак Гаврушил все по често имаше такива приумици. Работата ставаше все по-притеснителна и той се чудеше дали да плаче или да се смее на тези уж забавни явления. Не, не беше просто пубертет. Миновачите по улиците станаха убедителни клонинги и киборзи, а по-лошото е, че явно са и агенти на някоя тайна организация, щом като си кимат дискретно и шушукат в малки слушалки. Уличните кучета също плахо наблюдаваха Гаври от известно време; ставайки нагъл, песът пред хлебарницата дори му се ухили мазно все едно се познават цял живот, което беше малко обидно. Докато ловяха попчета един червей му намигна и после изпълни виртуозен бекфлип със завъртане сякаш не отиваше да става примамка, а на почивка. Ваобще Гаври беше сигурен, че нещо не е наред със сетивата му, че някой го наблюдава от страни и бива преследван. На няколко пъти му се искаше да потърси помощ от специалист, но разбира се не посмя.

Сто метра деляха Гаврушил от входа на училището, когато светът започна да се върти, краката се подкосиха, пречерня му и момчето рухна в прахта. Започнаха страховити гърчове и контракции, от устата му излизаше необяснима цикламена пяна и ярко оцветени кръвоносни съдове пулсираха на бледото му лице. Група деца с големи раници се спряха втрещени и започнаха да наблюдават зловещата метаморфоза. Потрес се изписа на лицата им, докато всепознатият съученик се подуваше и дрехите му се късаха под напора на телесните маси. Задникът на Гаври заедно с бедрата и гърдите силно се подуха, а главата му нарастна два пъти като се разшири носът, и очите му изпъкнаха. На места се отвориха продълговати язви поради неспособността на кожата да понесе екстремното раздуване и цялото тяло придоби розов цвят като на прасе. Може би заради силния енергиен приток, който понесе тялото на Гаврушил половината коса се омазни, накъдри се и окапа на място. В края на преображението от стройното момче нямаше и следа. Той беше видимо по нисък с поне двадесет сантиметра, бе напомпан с мутагенни мускули и приличаше на малък трол. Децата с раниците продължаваха да гледат, а се бях насъбрали и учители. Гаври стана и се заоглежда диво, беше гол и животинското властваше над него повече от всеки друг път. Не бе сигурен как да постъпи, инстинктивно нададе ужасен вой, обърна се и избяга в посока на планината с чудовищни подскоци. Всички ахнаха, настъпи уживление и един по един зрителите започнаха да излизат от вцепенението си, захващайки да коментират. Седем дни никой не дръзна да се доближи и да почисти купчината дрипи, коса и слузести субстанции, които бяха останали на мястото на преображението. Накрая го направи клисаря на близката църква, учтиво помолен за тази услуга от училищния директор, който знаеше, че стария уредник не е с всичкия си.

Дълго хората в малкото градче говориха за този случай като се изказваха най-съмнителни и фантастични мнения по въпроса, къде е Гаврушил в момента и какво прави. С времето историята доби невероятни окраски и се превърна в най-мистичната градска легенда на общината.
Разбира се никой повече не видя Гаврушил по тези места.

*Към първа част – „Сутрин Хикс"

Plus Tech Squeeze Box | early RISER

2009-03-24T19:46:00.000+02:00

А Японците винаги са били много силни в стилистиката, в музиката и във всичко останало!

Plan B | No Good

2009-03-24T19:31:00.000+02:00

Преди 3/4 години Plan B бяха новия интелиджънт рап феномен от Острова. Вече май са просто рап от Острова. Все пак и парчето и клипът са страхотни ;)

„Журналистика Петрова”

2009-03-23T23:01:00.000+02:00

Тя беше обещаваща, млада журналистка, която слушаше обедните новини на спуснати щори и гледаше умно в тавана. Изведнъж вниманието и бе привлечено от плющящ звук. Веднага след него последва втори такъв. И трети, четвърти... Не беше от радиото. Обърна се настрана и що да види? В единия край на стаята се наредили една колонка мишки, които се засилват и блъскат острите си главички в тапетите на отсрещната стена. При сблъсъка следва своеобразна експлозия и от малките черепчета ефектно изригва червено-сива пихтиеста маса. Така една по една мишките се самоубиват и на тяхно място застават нови и нови. Периодично плъхове, с големината на малко коте, също се нареждат на опашката и изпълняват ритуалния спринт срещу стената. Техните задни крака са значително по-силни та успяват да отскочат нависоко, като по този начин допринасят за изразителни кървави петна върху цветущите тапети. Картината започна да става подчертано зловеща.

Това зрелище продължаваше вече повече от половин час. Тя разбра това, защото новинарската емисия беше в своя край и предстоеше метероологичната прогноза. В единия край на стаята вече имаше прогресираща купчина сиви трупчета. Честно казано, тя започна леко да се притеснява. Сбърчи вежди, концентрира се и след като си придаде сериозен вид, се запритеснява с пълна сила. Вече се пукаше по шевовете от тревога, когато по радиото съобщиха, че има магнитни бури. В миг всичко се изясни, напрежението спадна. Тя беше отново спокойна.

"Нещо ужасно се случва" | Част 1.0

2009-03-22T20:51:00.000+02:00

1. „Сутрин Хикс”

Когато се събуди сутринта той усети остра, задушлива миризма; може би вонята беше достигнала много по-рано до малкото му розово носле и именно тя бе тази, която го събуди. Гаврушил стана и погледна към вратата със смутен поглед на неразбиране. Всъщност малкият мутант беше доста сънен и дезориентиран, та страничният наблюдател би останал с впечатление, че още спи или пък сомнамбулствува. Той се поогледа още малко, завъртя се наляво – после на дясно и съвсем свежна. Веднага със събуждането дойде и погнусата. Скапаният стар диван, който Гаврушил бе разпънал и ползваше за спалня, беше особено плюшен и червен, сякаш нарочно, за да контрастира с болничната сивота на празната стая. Мутантът прехвърли крачета на пода и без да гледа нахлузи сини джапанки – бумеранг. Изправи се, направи една крачка и повлече левия си крак напред. Жълтото тиксо, с което беше увита едната джапанка изскърца и по навик се скъса. Гаврушил не можа да удържи инерцията, с която се беше устремил напред и залитна, стъпвайки на мазната мозайка. Спря. Направи изразителна гримаса и припряно намести уродливо стъпалце в залепналата платформа на синия „бумеранг”. Сега продължи напред към вратата, влачейки левия си крак като ранен, за да не се раздели отново с подметката. В акта на това движение Гаврушил повече от всякога приличаше на Квазимодо, Шрек или някакъв своеобразен Жан Батист Грьонуй. Страничният наблюдател, който се криеше зад ъгъла на гардероба не можа да се сдържи и наруши прикритието си със звучен смях. Гърбушкото замръзна на място и се заоглежда из стаята с погледа на неосъзнат шизофреник. Естествено не забеляза нищо и съмненията започнаха да избледняват, оставяйки след себе си само равномерен усет за стрес. В това време страничният бе успял да овладее емоциите си и отново се притискаше у студения лак на гардероба, ставайки невидим. Впрочем споменатото усещане за стрес бе неотлъчен спътник на Гаврушил още от ученическите му години покрай трудния пубертет, който преживя. Още тогава той започна да напълнява неравномерно и тялото му се деформира до неознаваем гротескен образ, какъвто представляваше с днешна дата.

Следва: Част 2.0
„Как Гаврушил мутира – нов живот”

The Residents| Videos

2009-03-21T19:50:00.000+02:00

Някакви гротески!

Днес за кой ли път през живота си гледах филмът Voodoo на The Residents – то не е кой знае какво епично гледане де, отнема 30 минути. The Residents , за тези, които не знаят е култуво явление в авангарда. Не знам група ли да ги нарека или театрална трупа или пък са някаква тайна арт организация, не знам какво са точно, но определено съм склонен да ги харесвам и дори тайно да ги уважавам. The Residents са терористи – сюрреалисти и фрагментарни експресионисти :) , те са изкуство заради самото изкуство и правят странна музика :)! Честно казано ми е трудно да слушам музиката им, така както бих слушал нещо друго, пускам си и слушам. По-скоро предпочитам да я гледам в комбинация с някакво действие, така цикълът е пълен. Забелязал съм, че повечето хора се ужасяват от Residents понеже били депресиращи и безсмислени, според мен са "плашещи" екзистенциалисти, каквото и да означава това. Важното е, че въздействат!
Веско вика: „Тези се радват на живота” и е прав, а кой е Веско, за настоящата статия няма значение. The Residents наистина се радват на простите житейски ситуации. Пресъздават ги такива, каквито са в действителност, очарователно абсурдни. :)

"Life is just a situation, life is just a game"

И като за край, сърце не ми дава да не пусна и:

Dirty Hands: The Art & Crimes of David Choe | Official Trailer

2009-03-11T22:07:00.000+02:00

Aneta Grzeszykowska and Jan Smaga

2009-03-11T11:38:00.000+02:00

Makar i da znam, che edna publikaciq на снимков материал без коментар губи от стойността си, все пак съм решил да се въздържа от такъв; тук възниква двосмислица и не става ясно кое заменям с показателното местоимение "такъв" – коментарът или снимковия материал; честно казано нямам представа кои са двамата млади дизайнери на снимката в ляво, но нещо ми подсказва, че са братя славяни, кое ли е това нещо, може би имената им; това разбира се няма значение, а аз несъзнателно направих коментар и то v ramkite na edno slojno izrechenie...

Яката раyта !

2009-03-04T16:13:00.000+02:00

"Бритиш хип-хоп е почти толкова гениално съчетание, колкото това на лято и море. Ако прибавим и колкото е възможно повече дъб и реге, получаваме една идея по-добра комбинация. От средата на 90-те Roots Manuva минава за един от най-ценните ъндърграунд герои. Това понятие напълно се лиши от смисъл в последно време, когато вече е част от речника на феновете на "Сексът и градът" чак до почитателите на най-забитите японски експериментални банди. И затова героите, които му вдъхнаха смисъл, вече се превръщат в по-добрите поп старс...
Източник: www.capital.bg

П.С. Незнам кой си го изсмука от пръстите това гениално встъпление, но този някой, продължава така:

"Roots Manuva, или по-непознат като Родни Смит, звучи поостаряло, помъдряло и от високо в новия си албум - Slime and Reason. Естествено горните определения важат на фона на останалите бритиш хип-хопъри, които лъщят до неузнаваемост. Смит отново звучи на прага между биташкото и претенциозното."
WTFWTFWTFWTFWTFWTF?!?!?!?!?!

Please Say Something

2009-03-04T00:01:00.000+02:00

Изглежда става дума за млада двойка – котка и мишка, чиито отношения са в криза. Историята се развива някъде в далечното бъдеще, където мишокът е обсебен писател – кариерист, а неговата половинка е объркана и несигурна. Филмът бил носител на "Златна мечка" за шорт муви от Берлинале 2009 !?!

Please Say Something - Full Length from David OReilly on Vimeo.

Slightly Stoopid - "2 a.m."

2009-02-28T14:26:00.000+02:00

Търн Офф йор ТиВи!

2009-02-19T21:26:00.000+02:00

Представи си, че си заспал на фотьойла пред телевизора с дистанционно в ръка. През нощта се будиш от странни шумове и светлини, преди да си се разсънил напълно кинескопът вече е на две педи от лицето ти, разтворил кръвожадна паст. В такъв момент трудно би повярвал на очите си, защото това е една крайно невероятна случка, просто не изглежда правдоподобно. Докато се концентрираш над ситуацията, улисан в това, което виждат твоите очи, TV-то вече се е постарало и си здраво увит с кабели за облегалката и перилата на фотьойла.

10 секунди по-късно започваш да осмисляш, колко много си го загазил и се насираш от страх. Уви, този твой ход не оправя по никакъв начин положението, в което се намираш, то дори става още по-мазно и смрадливо. "Ужасен!" е слабо определение за това, което си ти в този момент. Пребледнял в пристъп на шок се отнасяш някъде отвъд стаята с надежда това да се окаже просто сън . Екрана веднага забелязва това и подхваща нова серия от смразяващи кръвта демонстрации. Сивата, бръждяща картина ритмично се сменя с ярки червени, сини и зелени илюминации. Бутоните бързо се превключват с мъртвешко хрущене, а двете остриета на стайната антена се вият в див тац, заплашвайки да извадят очите ти. Започваш да изпадаш в нещо като хипнотичен транс, който те изолира от целия заобикалящ свят и те оставя под абсолютния контрол на телеекрана. За момент, всичко което чуваш се изчерпва до умопомрачителното Ззззззззззззззззз!!! Напрегнат до крайност се оглеждаш в стаята като очакваш и хладилникът ти също да заподскача заплашително към теб, както става в "Requiem for a Dream", това не се случва. Прекалено много филми гледаш!!!

В кулминацията на представлението, телевизорът ти показва голата глава на Слави Трифонов, чиито гост е Азис; картината прескача и на фокус идва Годжи, гол, свирещ на арфа, с китка здравец зад ухото. Къци Вапцаров се появява, подмамен от звуците на арфата и се опитва да пробута Жокер на знаменития музикант. Заплеснат по момичетата на късмета, Годжи се оплита и тегли бомба, с което автоматично отпада от играта.

С още няколко бързи смущения в картината TV-то ти показва последователно Кеворк Кеворкян, който се целува с Вучков и в тъмнината проблясват саламурено бели, изкуствени зъби. След това специално от ефира на Канал 3, Сашо Диков те поглежда свирепо и крещи нещо по твой адрес, ти не го чуваш понеже сигнала е лош; вътрешно обаче си убеден, че този кошмар ще преключи само ако се отречеш три пъти от Левски София–на глас!

След още десетина секунди вече не можеш да дишаш, камоли да мислиш. Чувстваш се напълно изпразнен от съдържание и вмирисан. Много си кух! Честно! Препотил си се здраво и се оглеждаш диво, сякаш за пръв път си в тази стая. Сега травеститът Пеньо от Биг Брадър се излежава мързеливо на дивана ти и те изпълва с отвръщение. Гръмва валс и звездите от Денсинг Старс се завъртат вихрено около теб, стават все повече и все по-бързи, вие ти се свят и усещаш, че плачеш. Всъщност лицето ти е посиняло и подпухнало от плач, шкембето ти виси почти до коленете, целият пулсираш като мехур.

Чудя се, откога ли си така?

Сърдечен Удър...

2009-02-14T17:27:00.000+02:00

Здравей,

Пиша ти, защото не съм го правил отдавна, и защото е 14ти Февруари, а традицията повелява да не се пропускат празничите писания...

Писах на Коледа, писах и през новогодияния ден, а през нощта напрежението ескалира и пусках бюлетини в Май Спейс... И понеже плюя змии и гущери срещу общонародните настроения, винаги когато трябва, съм решил да го направя и сега:

– Да го духа Свети Валентин! Да, не се шегувам, да го духа! – изкрещявам аз и съседите в панелния блок потръпват от отвращение.
– Видяхте ли? Нали ви казвам. Не е в ред...

А днес, на тази свещена дата някъде празнуват случая „Трифон Зарезан”. Няма да го разисквам, лошо ми става. Баща ми вика по телефона:
– К’во става?
– Е нищо, чета книга „Страданията на младия Вертер”...
– Аааа, Вердер Бремен хахахаха... днеска се четат книжки с коркови тапи...
– О.К.

Та за Свети Валентин, к’во? Цяла софия е в сърца, китайски сърца от долнопробни материи, всичко е червено сякаш ЦСКА са взели купата. И понеже твърдо съм решил да прекарам вечерта насаме с едно нежно същество ще мина да купя роза и бутилка вино. Намислил бях да взема и кутия бонбони в сърцевидна форма, така е прието, но ще се въздържа. Днес Аз С.Н. намразвам сърцата, червените сърца, симетричните...Не мисля, че истинските сърца са в такава форма; нито пък можеш да ги подмяташ напред назад като парцали....

Айде стига толкова....няма нужда...да живее многоточието...!!!

How cool is that..?!?.

2009-02-14T10:17:00.000+02:00

Страхотна концепция, най-доброто на BBC Weird Nature, което гледах тази сутрин :) Толкова приятно-приказно, че не може човек да не се зариби по тази лиготийка. Обърнете внимание как акцентират на двивжението в клипчето чрез различните играчки и домино ефекта. ГЕНИАЛНО! Чак ми се дощя да имам няколко Mexican Jumping Beans подрака, че да си ги пускам на светло от време на време....
Но, както и да е :)....

Mexican Jumping Beans - Weird Nature - BBC Animals

Beastie Boys - Off The Grid

2009-01-28T12:01:00.000+02:00

"Малки Коментари"

2009-01-16T20:02:00.000+02:00

Как са виждали румънските деца от преди 35-40 години политиката, държавата, партията и някои други неща?
Това са отговори на нестандартни въпроси, зададени на малчогани. Извадките са взети от книгата “Експериментът Зайка” на Даниела Александреску, Ирина Николау и Киприян Войчила.
Повечето отговори са доста смешни и по детски – наивни. В представите на децета за някои неща обаче се долавя зловещ, тоталитарен привкус...

Какво е бунт?
Когато родителите ни не намират пари, започват да се бунтуват, за да намерят? (8 г.)

Какво е политика?
Политика е, когато се съберат много хора и говорят прекалено много. (8 г.)
Политиката е вид шпионаж. (12 г.)

Какво е свободата?
Свободата е, когато ти разрешат да почиваш в неделя. (6 г.)

Какво е държавата?
Държавата са ония, които продават слаби кокошки, а при селяните има дебели. (10 г.)
Държавата е човек на милицията. (7 г.)
На село краставиците и доматите са по-хубави. В държавата са по-лоши, защото държавата си почива, полягва. (8 г. )
Държавата е човек, който казва какво да се продава в бакалията. (7 г.)

Какво е амбиция?
Амбицията в живота означава да си егоист. (10 г.)

Какво е комунизъм? А капитализъм?
Да изградим комунизма означава да изградим едно културно общество. Да изградим капитализма означава да се държиш като вагабонтин. (13 г.)
При капиталистите цените са много по-високи, отколкото тук. Заплатите при капитализма са мизерни и хората живеят от днес за утре. Работниците на Запад искат увеличение на заплатите като на нашите. Работниците там живеят в колибки с един прозорец, най много два, а биха искали да живеят в блок като нашите работници. При капитализма хората събират пари и от заплатата могат да купят панталон само на едното дете, а от следващата на другото. Заемат пари за ядене до заплата. (13 г.)

Какво е партията?
Партията са хора, които помагат на другаря Николае Чаушеску да ходи в други държави. (8 г.)

Какво е министерство?
Министерство означава да отидеш там и да си отмъстиш. (9 г.)
Министерство е голямо събрание, където се събират да заседават всички министри, за да подобрят квартала си. (9 г.)
Министерството е, когато някой напише нещо и отиде при някой друг, който го праща при друг. (8 г.)

Какво е министър?
Министърът е човек, който седи на стол и казва на другите да правят искания. (7 г.)
Министърът е човек, който е учил до десети клас и след това е отишъл да работа като министър. (8 г.)

НИЕ НЕ СМЕ С ТЯХ !!!

2009-01-15T10:08:00.000+02:00

Полицията, националистите и футболните хулигани са еднакви лумпени за мен....ние не сме с тях...срамота е да бъде подкрепяно подобно бутафорно театро!!!

"Пощенският плъх" част 1

2009-01-11T17:40:00.001+02:00

Трябва вече да е било следобед, когато пощенският плъх се събуди и подаде глава през дупката на забравения колет, където спеше. Прозина се, изпъна първо предните-сетне задните си крачета и се огледа наоколо. Навън безмилостното юлско слънце силно напичаше; в комбинация с характерната за островния климат влага бе направо непоносимо. Рататалетър, така се казваше нашият герой, страдаше от хроничен миши глад. Машинално погълна три препоръчани писма, без да ги бели, направо с пликовете и марките. Той изруга и цвърчейки мрачно се върна да се търкаля в колета; проклинаше за стотен път момента, в който се бе родил в прашния пощенски клон.

За разлика от него брат му Рататуи беше съумял да изиграе картите си повече от добре. Преди две години постъпил като чирак в една от водещите кухни в курорта. В началото получавал за работата си мизерни огризки, сетне търпението му било възнаградено и вече няколко месеца заемал поста главен готвач на круиз; кръстосвал цялото средиземноморие с кораб, пълен с възбогати туристи.

Убийствено озлобление към целия свят обземаше Рататалетър, когато си спомнеше за своя по-малък брат. Той потдържа висок стандарт на живот, похапва какви ли не вкусотии, а на всичкото отгоре бе получил и къде по-звучно име. Рататалетър не знаеше на кого да се сърди повече на покойната им майка или на мишата съдба. С този си късмет пощенският плъх като нищо щеше да свърши в презряния колет, набивайки целулоза и лепило, докато братчето му чупи стойки по събирания с известни мишки от света на шоубизнеса.

Някой или нещо се опитва да убие котката ми....

2009-01-04T15:43:00.000+02:00

През изминалата нощ температурите значително са паднали. Рано сутринта термометрите са отчели минусови показания, което е направило нощуването на открито непосилна задача дори за най-силните организми. В такива условия всеки може лесно да се предаде в лапите на студа.

Преди два дни открихме вдървения труп на непозната котка (оцветката и бе като на възрастна скумрия)върху стара възглавница в гаража. По всичко личи, че в малките часове на нощта тя отчаяно е потърсила обежище, за да спаси измръзващото си телце. Уви, било е прекалено късно и не е успяла да надвие хипотермията.

Днес около 11 часа сутринта намерихме и втората жертва за тази зима. Този път беше нашето възлюбено коте "Бълхичка", което живее на двора. За наше щастие тя все още дишаше, макар и силно замаяна; още няколко минути, най-много час, и е щяла да попадне в лапите на бялата смърт.

Честно казано никога не съм подозирал, че котките замръзват през зимата. Нали уж имали дебел кожух против големия студ; нали имат изолационни механизми, които само те си знаели как действат ?!? Какво стана?!? Очаквам скоро котаракът ми да получи остра интоксикация от котешкия шампоан, понеже постоянно се облизва от глава до пети.

Искам да попитам,защо ни лъжете, господа зоолози, излагайки нашите любимци на смъртна опасност. Защо налагате идеята за котешкото безсмъртие и мита за деветте живота. Това е гавра с тези крехки създания.

(Бълхичка, полу размръзена, измъчено поглежда с едното око)

Demented Forever

2009-01-02T00:31:00.000+02:00

In Baltimore, guerrilla filmmaker Cecil B. Demented leads a band of cinema revolutionaries who kidnap Honey Whitlock, a bitchy and aging movie star of big-budget froth. Cecil wants her in his movie, a screed against Hollywood they film during blitzkrieg attacks on a multiplex, a Maryland Film Commission press conference, and the set of a "Forrest Gump" sequel. He insists on celibacy; the cast and crew channel sexual energy into the production. With a family-values coalition, aggrieved Teamsters, and the police on their trail, Cecil needs help from porno, kung-fu, and drive-in audiences. What about Honey? Will she bolt or refuse to act? Or will she hit her marks and light up the screen?

P.S. Най-голямото безумие, няма такава пънкарска бутафория :)

George Orwell covers by Obey

2009-01-01T14:05:00.000+02:00

Двете корици на Shepard Fairey от Obey за преиздаването на "1984" и "Фермата" от Джордж Оруел...

Commercial Waste

2009-01-01T13:59:00.001+02:00

The Jesus And Mary Chain - Cracking Up

2008-12-30T23:03:00.000+02:00

Save your money! Winter Sale is comming!

2008-12-30T18:57:00.000+02:00

Едва приключили с празничния шопинг, Хензел и Гретел се запътиха към захарния мол на баба Яга за предстоящата зимна разпродажба....

Идва Коледа!

2008-12-24T15:59:00.000+02:00

В 13:30 часа вали ситен дъждец, който трудно ще намокри човек до кости, но пък за сметка на това прави цяла София противно влажна. Кръстовището на Васил Левски и Цар Освободител пред университета е равномерно покрито с тънък слой кафява вода. Тя се чуди накъде да се оттича и поради липсата на варианти се събира където свари по неравната настилка на шосето. Голям брой локви и плочки „капани” въвличат пешеходците в приключение - такова, че дори и най-ловките граждани изпадат в затруднения при придвижването.

Неформално, празничният период вече започна, и въпреки че е едва 19ти Декември, огромни маси хора се готвят да напуснат столицата. Цариградско шосе е задръстено в посока изхода за магистралата, а навсякъде в района на университета се щуркат студенти със сакчета на рамо. На никой повече не му се чака, всичко живо бърза към коледните трапези, бурните тържества и към подаръците под мигащата елха. Тези, които могат да си го позволят, евентуално ще отидат и на екскурзии в топлите страни. Ето Дубай, Египет, Тайланд, въпреки че не са християнски държави, приветстват с отворени обятия всеки турист и предлагат великолепна коледна атмосфера с безкомпромисно качество на услугите. Кеф ти Турция, кеф ти Гърция! Или по-добре да се въздържим от варианта Гърция, защото там в момента става само за анархо-туризъм. Това не би допаднало на отрудения български гражданин. Той търси отморителната атмосфера на домашния уют с безгранична консумация на червени вина и свинско. Ако пуснат 24 часово излъчване на „Шоуто на Слави” гарнирано с „Биг Брадър” и „Сървайвър-избрано”, идиличната картина на българската Коледа ще бъде пълна и завършена.

Съседите гърци вече втора седмица водят улични боеве, за да защитят най-съкровеното, своята свобода. Един цял народ въстава срещу терора и икономическото робство, което му налага държавният апарат. Тези хора, всеки по свое му, са напълно съпричастни със събитията на улицата. Анархистите се бият срещу полицията с камъни и дърве; ученици и студенти провокират обстановката, крещейки лозунги; други просто участват в мирните шествия; всеки със своята собствена мотивация. Сигурен съм, че дори и тези, които се крият зад стените на своите домове и наблюдават уличните варгали през прозорците, също подкрепят демонстрантите. На всеки е ясно, че в една такава обстановка ченгетата винаги са по-агресивната страна. След всичко, което вече причиниха, органите на реда продължават да защитават гражданските права с палки и сълзотворен газ. По всичко обаче личи, че гръкът е несломим; показвал го е в миналото, виждаме го и сега. Едно сплотено гражданско общество, което е готово да се откаже от правото си на коледно дърво в името на своите права, готово е да се отрече от своя национален флаг, когато той не означава нищо.

Вече доста време се застоявам под дъжда, на същото място, пред входа на университетския двор. Застанал съм по средата на тротоара, ни в клин, ни в ръкав, и хората ме заобикалят. Откъм булевард Васил Левски се задава протестно шествие от няколкостотин човека; надуват свирки и скандират нещо, което не чувам добре. Прави ми впечатление, че протестиращите са спретнати млади хора, момичета и момчета с балтончета и шапки, навярно студенти. Трансперант с надпис „Стига реституция” изразява тяхното негодувание срещу своеволията в Студентски град. На кръстовището спират и започват да вдигат шум преди да се отправят към парламента; картината е внушителна и за момент ме обвзема чувство на солидарност. По случай стълкновението моментално се образува страхотно задръстване, някъде в далечината на Цариградско се чува линейка. Няколко ченгета, в ролята си на регулировчици, застават пред тълпата и насочват хората по техния маршрут.
Студентчетата послушно и стегнато се организират и се изпаряват от пътя в посока жълтите павета. Забелязва се и друго шествие - природозащитници, които също се отправят към народното събрание, където вече чакат недоволните студенти и както изглежда - куп сърдити собственици на селскостопански машини. На Цар Освободител цари хаос, тълпите се разпръскват и събират в опит за някаква организираност. Гневни мъже се заканват по мегафон срещу сградата на народните представители, зорко охраявана от полицейски кордон. Искания, закани и ултиматуми се разхвърлят под декемврийския дъжд. Постепенно солидарността ми от преди малко преминава от ентусиазъм към фаза „по приииинцииип...”. Става ми малко жал за всичките „стачници” които пристъпват от крак на крак в студа. Хората се надяват, вярва,т че някой ще ги забележи и ще иска да чуе за техните проблеми. Ако тук не ги изслушат, то къде за Бога. В Страсбург ?!? Уви, те още не са разбрали, че в сградата на парламента от сутринта няма жива душа, освен една чистачка, която лъска пода припряно и бърза да бяга за празниците. Господа депутатите са минали сутринта за половин час, с по едно кафе са се почерпили по случай коледните премии и кой от къде е...
Вървете си бе хора! К’во седите на тоя дъжд, излагате се; айде ходете си вкъщи, прибирайте се, Коледа иде!...

D.J.P vs DJ Crime - Hell on Wheels

2008-12-23T14:48:00.000+02:00

Hell on Wheels е супер разчупен микс на D.J.P по случай Halloween с видео на DJ Crime, който включва Metallica, AC/DC, Queen, Beatles,Biggie, Eminem, White Zombie, Магьосникът от Озз, цял списък с имена на Horror класики и какво ли още не... Общо взето става дума за над 40 минути ретро лудница с уникални фънки бийтове, типично в нетипичния стил на D.J.P...

D.J.P vs DJ Crime - Hell on Wheels from D.J.P on Vimeo.

Още инфо на:

http://www.djpmix.com/
http://www.myspace.com/djcrime

Danny Diablo featuring Necro “Mechanix”

2008-12-22T22:49:00.000+02:00

Нов клип, Дани Диабло (Danny Diablo) и Некро (Necro) показват Ню Йоркска хардкор атмосфера, имат много мацки, кецове и скейтове, пушат трева и шарят тагове...

The AIR ACE

2008-12-22T16:37:00.000+02:00

Повече за Свилен Димитров на:
http://svilendimitrovart.blogspot.com/

Ето го новия HARDCORE филм...BNB Bowl 2008

2008-12-20T17:06:00.000+02:00

Black N Blue Productions заедно с Convoy Films представят Black N Blue Bowl 2008, филмът, който включва звезди на световната HARDCORE сцена като: Agnostic Front, Civ, Madball, Terror, Breakdown, Fahrenheit 451, Bloodclot, Death Before Dishonor, Backfire (from the Netherlands), Vehement Serenade, Setback, EGH, Inhuman, Tears of Frustration, Brick by Brick и др. интервюта с музикантите и прекрасни концертни кадри ще ви зарадват само срещу $17.00, а всички интернет пирати могат да почакат и да го извлекат peer to peer...

Момчил Николов "Кръглата риба"

2008-12-14T22:23:00.000+02:00

"Кръглата риба" от Момчил Николов е новият носител на наградата за съвременна българска художествена проза "Хеликон" за 2008 г.

http://www.roundfish.net/

Куки !!!

2008-12-14T13:21:00.000+02:00

Прекрасна снимка, улавяща чудесно разликите между българското и гръцкото отношение към Държавата: докато Властта в България нас ни прави луди, в Гърция е обратното.

Източник:
http://baidalai.blogspot.com

RIP Bettie Page !

2008-12-13T23:57:00.000+02:00

Щатската pinup кралица от 50те години Bettie Page почина на 85 години в чвтвъртък 11.12.08....

Josh Madden

2008-12-13T18:08:00.000+02:00

Episode 03-Josh Madden-Hay Fam Show from Hay Fam Show on Vimeo.

KANAL*1*

Loop ELEVATION падна. Разбира се!

Гоце в Либия

the vegetables are actually alive...

Ето за това ( в отговор на миналия пост)

*?*

Лайф и Нюз

+ Bunker Life

орнамент 2 - относно деня

орнаменти

+ Facebook

Изключително банална градска история

ТО!

Rock'n'roll-a ми Янко!

скандалът "Да те жадувам"

+ FUGAZI

+ BRUTAL TRUTH - "Sugar Daddy"

+ Here and Now

Хейт хроника: "Поруганият читател 2"

+ Осуалд

"поругания читател" 1...

+

за много години

Още малко за MOON

Эоната | URBAN DECAY

Graff + Fashion

+

Colin Fiske Vintage Series

+

+

Birthday shortstory...

CutTheShitOut

CutTheShitOut

" DIE SLOW"

Бункери на светлата памет !

Health - "Heaven" music video

HEALTH

Yume Neko Smile – Робо котката

Today's Photo Post | Patric Griffin

Today's GraffArt Post !

The Singing Teacher

Penis Envy

The Poison Ivvy - "Nothing's Alright"

"Човекът в рамка"

За БДЖ...

5am видео part 2

Iggy Pop – King of The Dogs ...

Street Dreams

Hiroshi Watanabe Photography

Super Fly

Много мазни!!!

Piesek Leszek ѝ ИСТЕРИЯ !

" Не се сърди човече" | "Хемус"

Madness - Dust Devil

Amerika's Most Busted! - Kottonmouth Kings Part 1

Dirt Nasty - "Cracker Ass Fantastic"

Красота !

"Нещо ужасно се случва" | Откъс 3.0

FREE | PORN | XXX !?!

ZALMAI | PHOTOS

„Случва се нещо ужасно” | Част 2.0

Plus Tech Squeeze Box | early RISER

Plan B | No Good

„Журналистика Петрова”

"Нещо ужасно се случва" | Част 1.0

The Residents| Videos

Dirty Hands: The Art & Crimes of David Choe | Official Trailer

Aneta Grzeszykowska and Jan Smaga

Яката раyта !

Please Say Something

Slightly Stoopid - "2 a.m."

Търн Офф йор ТиВи!

Сърдечен Удър...

How cool is that..?!?.

Beastie Boys - Off The Grid

"Малки Коментари"

НИЕ НЕ СМЕ С ТЯХ !!!

"Пощенският плъх" част 1

Някой или нещо се опитва да убие котката ми....

Demented Forever

KANAL1

?